Данните за трансакциите с банкови карти показват, че икономическата несигурност няма нищо общо с реалното потребление дори на българите
Наскоро България се оказа на второ място в ЕС по ръст на търговията на дребно. За май данните на Евростат показват, че годишният ръст на оборотите на търговците, като се елиминира ефектът от инфлацията, е 7,9% и с по-голямо нарастване от нас е единствено Кипър – 8,4%.
Данни на Mastercard за трансакциите с техни банкови карти, издадени в България, които бяха представени наскоро, позволяват да се види малко по-детайлна картина. Оказва се, че българите харчат все повече за преживявания – за развлечения, за свободното си време, за пътувания, за разкрасяване, за домашните си любимци.
Това не означава, че не купуват храна от магазините за хранителни стоки или не се грижат за дома си. Но например от похарченото в категорията “Ресторанти” през 2019 г. в България само 12% са били за доставка на храна до дома, докато през 2025 г. вече е 20%, т.е. една пета от всички разходи в тази категория, посочи при представянето на данните Макс Ламбъртсън, старши икономист в Mastercard Economics Institute.
И добави, че съдейки от данните за плащанията с карта, потребителите в България все по-често дават приоритет на разходи,
които носят емоционална стойност,
карат ги да се чувстват добре или им носят удобство и достъпност. Освен доставките на храна по домовете в тези разходи се включват абонаментните услуги, разсрочените плащания, онлайн туристическите платформи и електронната търговия.
Паралелно с това се наблюдава и бум на пътуванията - нещо естествено за периода след пандемията. Българите пътуват повече от когато и да било, като през 2024 г. са осъществили рекордните 794 хил. пътувания в чужбина с продължителност над четири нощувки, а през 2025 г. те се увеличават с още 6,3%.
Разходите, които прави българинът по време на едно такова пътуване, също нарастват - средно до 758 евро сега в сравнение с 446 евро през 2019 г.
Една от най-забележимите тенденции обаче е, че след края на периода на двойно обращение на лева и еврото в България се наблюдава засилване на картовите плащания. В началото на февруари у нас видимо се увеличиха малките търговци, които преди това избягваха да ползват ПОС терминали, но след това ги предпочитаха, защото не бяха свикнали с евровите банкноти и монети.
Данните на Mastercard показват, че за хранителни стоки броят на трансакциите с карта нараства с 11% на годишна база през февруари и с 11,2% през март, а употребата им в ресторанти и барове - съответно с 25,1 и 24,2%. В същото време средната стойност на една трансакция намалява, което означава, че хората започват все по-често да използват карти вместо пари в брой за малки, всекидневни покупки.
Една новост при картовите разплащания също вече е навлязла в България – услуги и стоки,
които се плащат през AI
Към първото тримесечие на 2026 г. с 0,9% от картите на физически лица на Mastercard у нас са направени такива плащания в сравнение с едва 0,1% три години по-рано. Сред бизнеса делът е 3,1%, като нараства от 0,5% за същия период, като най-често става дума за по-малки и средни компании, които опитват чрез AI да улеснят своите административни процеси.
AI разплащанията са новост не само за България, а за целия свят и тепърва ще се разрастват. Става дума за трансакции, при които
не физическият притежател на картата а AI агент е разглеждал
продукти, избрал е конкретен артикул и е инициирал покупка, като е действал в рамките на предварително зададени от потребителя параметри. Трансакциите засега обхващат различни индустрии, сред които туризъм, търговия на дребно и електронна търговия, но все по-видимо се разрастват и в други посоки, независимо че засега никъде няма регулация за подобни разплащания.
Интересът към ресторантите също е голям и нараства въпреки високата инфлация при тях. Макар София да остава най-големият пазар, най-силен ръст на плащанията за ресторанти е регистриран в градове като Пловдив, Бургас и Свиленград. Делът на туристическите разходи в ресторанти извън топ 15 на най-посещаваните дестинации също се увеличава - от 13% през 2019 г. до 18% през 2025 г., тъй като
туристите все по-често се насочват извън най-популярните дестинации
и към по-малки и по-слабо познати места. “Това отразява нарастващия интерес към по-спокойни и по-малко натоварени дестинации, които са подходящи за дистанционна работа, уелнес туризъм и почивки сред природата”, обясняват от Mastercard.
Според Ламбъртсън връзката между това, което хората говорят за потребителското доверие, и начинът, по който реално харчат парите си, през последните години доста е отслабнала. Както в България, така и в Европа като цяло напоследък хората биват заливани с негативни новини за несигурността по света особено след началото на войната в Близкия изток. Това обаче се оказва недобър индикатор за реалното потребление, обяснява той.
Според него много по-важни са икономическите фундаменти. А в България те са силни - безработицата е рекордно ниска, а реалните доходи се покачват. От 2019 г. заплатите са се увеличили със 103%, а потребителските цени - с около 40%, което означава реален ръст около 60%.
Активно учене срещу излежаване на плажа
Усвояването на нови знания и умения по време на почивка измества класическия формат на излежаване на плажа по време на лятната ваканция. Това показва ново мащабно проучване на Mastercard сред 27 000 участници от 28 европейски държави, включително и България.
Усвояването на нов език е начело на списъка с умения, които европейците искат да придобият в чужбина — 30% се надяват да научат достатъчно, за да проведат разговор с местните. На второ място е кулинарното обучение - 28% от туристите се интересуват от гастрономически работилници или курсове с местни шефове. Всеки пети пътешественик (18%) иска да се отклони от утъпканата пътека и да придобие умения за оцеляване в природата, следвано от желание да се съхранят традиционни занаяти и техники (14%).
В различните части на Европа интересите на пътешествениците се различават в зависимост от произхода им. Сърбите например са най-мотивирани да учат езици (45%), докато румънците и българите имат най-голяма страст към храната - 41% от тях искат да участват в кулинарни курсове. Шведите пък в по-голямата си част (37%) са любопитни за процесите зад производството на храни и напитки. Една трета от словенците (35%) са привлечени от преживявания, свързани с уелнес и движение — йога, медитация и танци. 31% от италианците искат да научат традиционни занаяти като грънчарство, тъкачество и дърводелство. Творчеството е споделена страст — около 31% от хърватите и сърбите искат да развият художествени умения по време на пътуването си.
