Синдикати и работодатели ще се договарят колко да е най-ниското възнаграждение

Минималната заплата да не зависи от средната - това решиха депутатите от бюджетната комисия, които късно във вторник приеха бюджета за 2026 година.

В момента според Кодекса на труда най-ниското възнаграждение у нас е равно на 50% от средната за страната за последните четири отчетени тримесечия. Освен това полученият размер не може да бъде по-нисък от минималната заплата за предходната година.

С гласуваните промени обаче тази година няма да се направи автоматичното изчисление, което трябваше да определи минималната заплата за 2027 г. Министерският съвет - по предложение на финансовия и социалния министър, трябва да подготви законопроект с нова уредба за определяне на найния размер. До приемането му минималната заплата се запазва на 620,20 евро. Ако сегашният механизъм бе запазен, от 1 януари 2027 г. тя трябваше да стане близо 700 евро.

Социалният министър Наталия Ефремова защити измененията с аргумента, че само изглеждало лесно за управление заплатата да се самоизчислява, но не било така. Според нея е нужно

социалните партньори да постигнат съгласие за нова формула,

защото евродирективата за минималното възнаграждение не поставяла акцент върху автоматизма, а на договарянето. Ефремова увери, че ще има нов размер на минималната заплата в края на годината и без да има формула.

Подкрепа за смяната на модела дойде и от ГЕРБ - депутатът

Владислав Горанов поздрави кабинета

затова, че поставя работодателите и синдикатите в позиция да се договарят.

“В същите периоди, в които политика се правеше като изблик на лудост по време на буря, бе взето това решение за съотношението 50%. Ние ще подкрепим предложението за промяна и нека работодателите и синдикатите да си свършат работата. Искате договаряне, договаряйте се”, каза бившият финансов министър.

“Аз съм човек, не съм капитал, с мен е много лесно човек да се договори. Когато гледаме ефекта, да знаем, че го разглеждаме при дефицит и прегряла икономика”, включи се Боян Митракиев от КРИБ.

Синдикатите и другите партии в парламента обаче се обявиха против. Според Любослав Костов от КНСБ с премахване на действащия текст от Кодекса на труда, който гарантира сигурен ръст на минималната заплата, се давало служебно предимство на бизнеса в предстоящите преговори. “Тогава мотивът на работодателите да договорят каквото и да е близко до адекватност като механизъм клони към нула. Те вече са спечелили състезанието още преди да е започнало”, заяви той.

Според Костов огромна грешка е да се сравнява автоматизмът на минималната заплата с тези при възнагражденията в МВР и военното министерство. Костов допълни, че когато минималната заплата расте, това води да намаляване на безработицата и стимулира потреблението.

Депутатът от ПП и бивш финансов министър Асен Василев коментира, че старият механизъм дава предвидимост за бизнеса и работниците. “От въвеждането му броят на хората, които плащат осигуровки, се е качил с 50 000, а този на осигуряващите се на най-ниската заплата е намалял със 70 000. Текстът си е свършил работата. Той позволи за първи път през 2022 г. да започне тенденция за намаляване на неравенството. И въпреки това оставаме с най-ниската минимална работна заплата. Докато не измислите по-добър механизъм, не го отменяйте”, заяви Василев.

А Цончо Ганев от “Възраждане” определи решението за промяна като опасен прецедент, който води до проблеми. Безотговорно е и не разбирам как така го правите, заяви той.

И докато идеята за замразяване на минималната заплата намери подкрепа, то изненадващо от “Прогресивна България” оттеглиха предложението си за таван на заплатите в бордовете на държавните фирми. Първоначално управляващите внесоха текст парите да не надхвърлят възнаграждението на министър, което прави около 5700 евро.

Сега бе прието единствено ограничаване до трима членове на борд, като по изключение може да са петима.

Аргументите за оттеглянето на предложението бяха, че един и същ таван не може да бъде прилаган механично към всички държавни компании. Това важало особено за ключови енергийни дружества. А в икономическото министерство

готвели нови правила, които трябва да отчитат категорията на предприятието

и ефективността на управлението. Намерението възнагражденията да бъдат ограничени оставало, но по по-детайлна методика.

В момента заплатата на членовете на бордовете на държавни фирми се определя по формула според размера на активите, броя на служителите, рентабилността, финансовия резултат, изменението на добавената стойност на един зает и това дали обслужва задълженията си. Резултатите се смятат за всяко тримесечие и според тях се преизчисляват месечните възнаграждения.

За основа служи минималната заплата. Така за член на съвет на директорите, надзорен или управителен съвет се полагат 6 минимални заплати, или 3721,20 евро. За изпълнителен член или член на управителен съвет, който представлява дружеството - до 18 минимални заплати, или 11,163,60 евро. За управител на държавно дружество с ограничена отговорност са предвидени 16 минимални заплати, или 9923,20 евро. Има и бонуси до три месечни заплати, когато печалбата се е увеличила и няма непокрита загуба от минали години и просрочени задължения.

Трудовият стаж също ще е на час, а не на ден

Трудовият стаж да бъде приравнен към осигурителния и да се изчислява по часове. Така един ден трудов стаж ще се признава само при отработено пълно законоустановено работно време, а при непълно ще се натрупва пропорционално. Тези промени ще засегнат и изчисляването на най-голямата добавка към заплатите у нас - т.нар. клас прослужено време, както и отпуските, обезщетенията при пенсиониране и напускане на работа. Това предизвика разгорещени дебати в бюджетната комисия.

“Не може да продължаваме да подкрепяме често срещана практика - хора да работят формално и официално на 4 часа, а реално изработват 8 часа”, аргументира се социалната министърка Наталия Ефремова. Промяната бе приета на второ четене в комисия въпреки възраженията на опозицията.

Според Теменужка Петкова от ГЕРБ без дебат се гласуват неблагоприятни за работниците решения.

Мартин Димитров от ДБ пък смята, че това е удар по светлата икономика.

“Представете си, че аз работя на два четиричасови трудови договора. Единият ще ми даде 10 дни отпуск и другият ще ми даде 10 дни. За да отида, ползвам целия отпуск, трябва да ползвам и от двамата работодатели едновременно”, заяви пък Асен Василев от ПП.

Айтен Сабри от ДПС акцентира, че в малките населени места често четиричасовата заетост е единствената опция.

Най-острата критика дойде от Любослав Костов от КНСБ, който прочете решение на Конституционния съд и заяви, че промяната е нарушения на конституцията, защото не може с преходни и заключителни разпоредби да се променя Кодексът на труда.