Делото тръгва по същество, съдът е определил Съвета като заинтересована иниституция
Има нарушаване на числовите правила още на етап проект
Кризите на публичните финансиу нас винаги са възниквали вследствие на загуба на приходи при икономически спад, сега категорчно няма такъв
Няма природни бедстив, война, пандемия или тежък икономически спад, за да се нарушават фискалните правила
Дефицитът от 5,7% не е резултат от неочаквано неизпълнение на приходите или непредвиден разход, а е заложен в самия закон
Изходът е връщане към правилата чрез реална фискална консолидация.
Шокът от цените на петрола и войната в Близкиа Изток трябва да бъде поет от буфер, а не с нарушаване на правила
Коннституционният съд е определил Фискалния съвет като заинтересована институция , а делото тръгва по същество. Това става ясно от становище на Съвета, поискано от съда, с което „24 часа" разполага.
Бюджетът за 2026 г. бе даден на КС от депутати от 52-рото Народно събрание с искане за установяване на неговата противоконституционност.
Съветът е предоставил на съда подробно становище, подписано от предедателя Симеон Дянков.
В него е посочено, че нито проектът нито прогнозата за бюджета са постъпвали в Съвета, въпреки законовите изисквания. Въпреки това, Съветът е изготвил такова въз основа на публично достъпни документи, а експертите му са установили нарушаване на числовите правила „още на етап законопроект."
„Бюджетът се отклонява от няколко ключови числови фискални правила, без да са налице законовите предпоставки за дерогация. Отклонението представлява проциклична експанзия в период на силна икономическа позиция и е прието без изискуемата независима оценка. Необходимият отговор остава връщане към правилата чрез реална фискална консолидация. Фискалният съвет предоставя на Конституционния съд необходимата икономическа и институционална основа за преценка на правните последици от установените отклонения, без да навлиза в изключителната компетентност на Съда да се произнесе относно конституционосъобразността на закона.
Кои са ключовите нарушения, установени от Съвета?
1. Числовите фискални правила на Закона за публичните финанси не са спазени. Отклонението засяга балансовите правила, средносрочната бюджетна цел, правилото за ръста на разходите и показателят за нетните разходи по Регламент (ЕС) 2024/1263. Спазени остават дълговото правило, правилото за дела на разходите по КФП в БВП.
2. Към момента на приемането на бюджета не са били налице извънредни обстоятелства по смисъла на чл. 24, ал. 3 от ЗПФ.
3. Националната клауза за дерогация на разходите за отбрана е задействана за България с Препоръка на Съвета от 8 юли 2025 г. за 2025-2028 г. По обхват се допуска отклонение единствено от максималните темпове на растеж на нетните разходи и от коригиращите пътеки по процедурата при прекомерен дефицит. Тя не дерогира чл. 25, ал. 2 и чл. 27, ал. 4 ЗПФ. Дори при пълното й прилагане допустимото равнище би било 4,5%, а не 5,7% от БВП. Разходите за отбрана и сигурност нарастват през 2026 г. само с 6,8% номинално. Общата клауза не е задействана, не са установени извънредни обстоятелства с изричен акт, категорични са от Съвета.
4. Процедурата при прекомерен дефицит е открита от Съвета на ЕС на 26 юни 2026 г., с таван на растежа на нетните разходи 4,2% за 2026 г. и срок за ефективни мерки 15 октомври 2026 г. Планираният растеж от 7,6% нарушава този обвързващ ориентир. Автоматичният корективен механизъм не е задействан и в мотивите към закона липсва количествено обоснована корективна пътека.
5. Заложеното свиване на дефицита до 3,8% през 2027 г. и 3,0% през 2028 г. се опира на макроикономически допускания.
В становището е посочено още, че е нужно и важно фискално усилие от поне 2% от БВП за периода 2026-2027 г. и стъпка от поне 1% от БВП през 2028 г.; лимит върху отклонението на структурното бюджетно салдо; възстановяване на реда, при който Фискалният съвет получава и оценява бюджетните документи преди тяхното приемане.
„Законът за публичните финанси съдържа две отделни балансови правила с различна счетоводна база: - Чл. 25, ал. 2 ЗПФ - дефицитът на сектор „Държавно управление" на годишна основа, изчислен въз основа на методологията на Европейската система от национални и регионални сметки (ESA 2010, начислена основа), не може да надвишава 3 на сто от брутния вътрешен продукт. Това е правилото, което кореспондира с референтната стойност по Протокол № 12 към ДФЕС. - Чл. 27, ал. 4 ЗПФ - годишният бюджетен дефицит по консолидираната фискална програма (КФП), изчислен на касова основа, не може да надвишава 3 на сто от брутния вътрешен продукт. Това е национално правило без пряк европейски аналог. Стойността от 5,7%, около която е изградено искането, е показателят по КФП на касова основа. Планираният показател по ESA за сектор „Държавно управление" за 2026 г. съгласно 2 АСБП 2026-2028 г. е -5,3% от БВП. Собствената оценка на Фискалния съвет за касовото салдо за 2026 г. е -5,6% от БВП. Двата показателя надвишават границата от 3 на сто, но следва да бъдат отнесени към съответните правила поотделно".
Налице е нарушение на две самостоятелни правила, а не на едно правило, формулирано по два различни начина. Фискалният съвет подчертава, че две правила не са нарушени. Дълговото правило по чл. 29 ЗПФ е спазено. Проблемът е в потока (дефицита), а не в запаса (дълга), смятат експертите. Но, това е временно състояние: при поддържане на настоящата траектория консолидираният дълг нараства до 51Д млрд. евро (36% от БВП) към края на 2028 г.
Спазено е и правилото по чл. 28. ал. 1 от Закона за публичните финанси- изречение второ изрично изключва от обхвата му разходите по сметки за средства от ЕС и свързаното с тях национално съфинансиране. След това изключване делът за 2026 г. е 39,47 на сто от БВП. Показателят от 44,2 на сто е брутният дял на разходите - характеристика на размера на публичния сектор, но не измерителят на правилото по чл. 28. Оценка на отклонението
Съществено е, че отклонението е заложено предварително, а не е констатирано впоследствие. Числовите правила по чл. 25 и чл. 27 ЗПФ обвързват не само изпълнението на бюджета, но и самия бюджет като план. Дефицитът от 5,7% не е резултат от неочаквано неизпълнение на приходите или от непредвиден разход, възникнал в хода на бюджетната 3 година - той е заложен още в самия закон и е възпроизведен в средносрочната бюджетна прогноза за целия период 2026-2028 г. Това придава на отклонението траен характер.
Разпределението на допълнителните разходи от 9,3 млрд. евро през 2026 г. потвърждава, че отклонението не се дължи на еднократен външен фактор: 38% (3,5 млрд. евро) са капиталови разходи, 29% (2,7 млрд. евро] - социални разходи, 17% (1,5 млрд. евро) - разходи за издръжка с ръст от 36% спрямо отчета за 2025 г., 10% (948 млн. евро) - субсидии. Разходите по КФП достигат 56,8 млрд. евро - ръст от 20% спрямо предварителния отчет за 2025 г., при номинален растеж на БВП от 8%. 3.
Извънредни обстоятелства допускат дефицит над 3 на сто единствено при извънредни обстоятелства, които са изчерпателно изброени и общото между тях е, че става дума за обективно настъпили събития извън контрола на правителството, със значимо въздействие върху публичните финанси - природни бедствия, пандемия, война, тежък икономически спад, посочват още от Съвета. Предполагат се три кумулативни елемента: обективно настъпило събитие от изброените; доказуема причинно-следствена връзка между него и размера на превишението; и корективна пътека за връщане към средносрочната цел, посочват още от Съвета.
Данните не обосновават наличието на извънредни обстоятелства, категорични са от институцията. Икономиката е в положително отклонение от потенциалния БВП, като по оценка на Фискалния съвет това отклонение остава положително през целия прогнозен период 2021-2028 г. Реалният растеж за 2026 г. се очаква на 2,5% (прогноза на ФС) при 2,6% по пролетната прогноза на МФ, след 3,1% през 2025 г. Дори в силно песимистичния сценарий на Съвета реалният растеж остава положителен. - Равнището на хармонизираната безработица е 3,5% в края на 2025 г. с очаквания за 3,4% през 2026 и 2027 г. - под средното за ЕС (6,0%) и еврозоната (6,3%). - Приходната база е в исторически максимум: консолидираните приходи достигат 39,6% от БВП (при 37,9% през 2025 г.), а данъчно-осигурителните приходи нарастват с 3,8 млрд. евро (11%) спрямо отчета за 2025 г.
Съветът обръща внимание на историческата закономерност: с изключение на последните години, кризите на публичните финанси в България винаги са възниквали вследствие на загуба на приходи при икономически спад. Настоящата ситуация е противоположна - страната се намира в една от най-изгодните циклични позиции с изключително стабилни приходи, а дефицитът се дължи на разходната страна.
Съветът има три сценария за Петролният шок и войната в Персийския залив. Изводът е, че мащабът на шока в песимистичните сценарии е сравним с необходимия цикличен буфер за бюджета - шокът следва да бъде поет чрез буфер, а не чрез дерогация от фискалните правила. За сравнение, 4 шокът, преживян по време на кризата от 2009-2010 г., възлизаше на около 9% от БВП. Настоящият шок не се доближава до този порядък и не съставлява „тежък икономически спад" по смисъла на закона или на европейската рамка.
Разходи за отбрана и национална клауза за дерогация Националната клауза за дерогация на разходите за отбрана е активна за България: по препоръка на Комисията от 4 юни 2025 г. и по искане на България Съветът на ЕС я задейства с Препоръка от 8 юли 2025 г. за 2025-2028 г., с граница до 1,5% от БВП допълнителни разходи за отбрана спрямо базата от 2021 г. Дори пълното използване на гъвкавостта не покрива размера на отклонението: максимално допустимото равнище би било от порядъка на 4,5% от БВП, а не 5,7%.
По-съществено е, че отбраната не е причината за отклонението: разходите за функция „Отбрана и сигурност" нарастват през 2026 г. само с 6,8% номинално (реален спад от 3,8%). За сравнение, разходите по функция „Икономически дейности и услуги" нарастват с 30,4%, а тези по „Жилищно строителство, БКС и ООС" - с 29,9%.
Формалната страна Общата клауза за дерогация не е задействана. На национално равнище Народното събрание не е установило наличие на извънредни обстоятелства по чл. 24, ал. 3 ЗПФ с изричен акт. Мотивите към ЗДБРБ за 2026 г. и в АСБП 2026-2026 г. не съдържат количествена оценка на причинно-следствената връзка между конкретно събитие и размера на превишението от 2,7 п.п. Автоматичният корективен механизъм по ЗФСАКМ също не е задействан.
Доводи, които Фискалният съвет потвърждава Нарушението на чл. 25, ал. 2 и чл. 27, ал. 4 ЗПФ е налице. Превишението по касовия показател е 2,7 процентни пункта от БВП, или около 3,4 млрд. евро над законовата граница. Твърдението, че липсват извънредни обстоятелства по чл. 24, ал. 3 ЗПФ, се потвърждава от макроикономическите данни.
Доводи без пълно покритие 1) Смесване на касовата и ESA базата. Стойността от 5,7% е показател по КФП на касова основа и се отнася към чл. 27, ал. 4 ЗПФ. Референтната стойност по Протокол № 12 към ДФЕС е дефинирана по методологията на ESA и съответства на чл. 25, ал. 2 ЗПФ, като планираният показател за 2026 г. по тази база е -5,3%. И двете правила са нарушени, но всяко следва да бъде отнесено към съответната си база. 2) Позоваването на чл. 22 ЗПФ като самостоятелно основание. Член 22 очертава кръга и характера на фискалните правила; същинските числови ограничения се съдържат в чл. 25, чл. 26, чл. 27 и чл. 29 ЗПФ. 3) Дълговото правило по чл. 29 ЗПФ не е нарушено. Консолидираният дълг остава значително под ограничението от 60% от БВП. 4) Правилото по чл. 28, ал. 1 ЗПФ за дела на разходите в БВП не е нарушено. Показателят 44,2 на сто не отчита изричното изключване на разходите по сметки за средства от ЕС и 5 свързаното с тях национално съфинансиране. По законовия измерител делът за 2026 г. е 39,47 на сто. 5) Фискалният съвет отбелязва следното: чл. 126 ДФЕС и Протокол № 12 не установяват забрана с автоматична последица за националния бюджетен закон, а референтна стойност, чието превишаване задейства процедура при прекомерен дефицит. Операционният показател по действащата рамка след реформата от 2024 г. е пътеката на нетните разходи, а не самото салдо.
Какво е решението, според Съвета?
1. Фискално усилие от поне 2% от БВП за периода 2026-2027 г. и стъпка от поне 1% от БВП за 2028 г., с цел балансирана структурна позиция в рамките на коригиращия период.
2. Задействане на автоматичния корективен механизъм по ЗФСАКМ и приемане на корективен план с количествено определени и проверими стъпки.
3. Лимит върху отклонението на структурното бюджетно салдо. Номиналният таван за дефицита обвързва показател, който зависи от икономическия цикъл: в добри години той е лесен за спазване и не ограничава експанзията, а в лоши става непостижим и тласка към проциклично затягане. Ограничението върху структурното салдо обвързва онази част от резултата, която е под контрола на правителството, и по своята същност позволява на автоматичните стабилизатори да действат.
4. Възстановяване на обхвата на правилото по чл. 28 ЗПФ чрез отпадане на изключението по изр. второ на ал. 1 за сметките за средствата от ЕС, за да обхване правилото всички разходи по КФП. Без приспадане на европейските средства този дял надхвърля 40% от БВП за всяка една от годините до 2028 г., което влиза в противоречие с икономическата логика на самото правило.
