Септември и октомври вдигат разходите за училище и за дрехи, през ноември ще усетим и новите цени на енергоносителите

Търговци вече ползват премахването на лева – закръглят винаги нагоре

Затягането на колана, който, така или иначе, не е прекалено охлабен, очаква българите още през септември-октомври. Основните институции - Европейската комисия, БНБ, Министерството на финансите, ЕЦБ и МВФ, прогнозират относително запазване на сегашния темп на инфлацията у нас до края на годината. Към момента годишната е 4,5%. Частично успокоение - до около 3,2-3,8%, се очаква през 2027 г. Но дори намаляването да настъпи още сега, това не е никакво успокояване -

инфлацията вече се е натрупала, изяжда все по-голяма част от доходите ни,

а нищо положително не се вижда в близката половин до една година.

Стягането на колана до седмици идва по няколко причини. Първо, това е времето, в което сезонният спад на цените на плодовете и зеленчуците спира.

Второ - това е периодът от годината, в който разходите за образование нарастват силно. Миналата есен те се увеличиха с между 8 и 9% на годишна база, а няма никаква причина и сега да не стане същото.

През юни кабинетът утвърди годишната такса за обучение по държавна поръчка, която вече ще е 545 евро (поскъпване с 8 евро). С промени в закона бе прието да има таван от 20% увеличение на таксите за платено висше за целия период на обучението в сравнение с таксата през първата година. А това със сигурност

ще накара много вузове да вдигнат тези такси още сега

Няма нищо успокоително и за родителите, които още нямат студент за издържане - и към момента годишното нарастване на цените на пособията за писане, чертане и рисуване е 16%. А след броени дни всички хукват по магазините да оборудват с пособия децата за новата учебна година и тези цени няма как да намалеят.

На трето място идва пряко свързаната с всичко това подмяна на летния гардероб с есенно-зимен. Особено за децата, които растат, това изисква доста средства. Показателно е, че през последните два летни месеца - юли и август, облеклата и обувките като цяло у нас са поевтинели, но това не важи за детските и бебешките. При тях има траен ръст на цените, който може и да е бил малък през лятото, но едва ли ще се задържи така и наесен.

Едновременно с тези харчове започва подготовката за студеното време. На първо място през септември и октомври хората, които се отопляват с дърва и въглища, обикновено ги купуват за цялата зима. За тях няма проблем - цените на дървата, въглищата, брикетите и пелетите са почти като миналогодишните. Причината е, че у нас

все повече хора минават на отопление с климатици, а при намаляващо търсене цените няма как да се вдигат.

За сметка на това пък токът и топлоенергията поскъпнаха от 1 юли и онези, които са на парно, ще усетят по-осезателно новите цени на топлоенергията точно когато застудее през ноември или декември (виж повече на 3-а стр.).

Друг постоянен фактор, който ще държи инфлацията на възможно най-високи равнища, са цените на горивата. Още през пролетта всички наши и чужди институции увеличиха прогнозите си за поскъпването по целия свят заради войната в Близкия изток и блокирането на Ормузкия проток - нещо, което действително се случи.

Все още обаче не сме видели вторичните ефекти от всичко това - как оскъпяването на транспорта, логистиката, производството и дистрибуцията на храни се отразява върху инфлацията.

От Министерството на земеделието посочват, че вътрешното потребление на основните плодове и зеленчуци, които се произвеждат в България, в значителна степен се задоволява с местна продукция. Това обаче важи за лятото, което вече отминава. Местното производство е най-силно в сезона на реколтата, когато и цените са най-ниски. След това делът му намалява и

през зимните месеци страната разчита в много по-голяма степен на продукция от чужбина

Именно тук се намира една от големите неизвестни за предстоящите месеци. Само през януари и февруари 2026 г. България е внесла с 22,6% повече спрямо същия период на 2025 г. зеленчуци и с 32% повече плодове. Основно от Турция и Гърция, т.е. през зимата цените в тези държави и състоянието на тяхната реколта ще имат пряко значение и за българския потребител.

При зърнените култури засега няма някакъв особен натиск, но това не значи, че няма рискове.

Международният пазар остава зависим от развитието на войната в Украйна

и състоянието на износа през Черно море. Войната на Путин може да влияе върху цените, независимо от това колко е произвела България, защото зърното е международно търгувана стока.

Всичко това, а и все още неприключилото напрежение с нефта накараха през юни Европейската централна банка да посочи в новия си доклад доста

неблагоприятен сценарий за България

В него се говори изобщо за суровинните сътресения, които повишават общата инфлация в страната и за това, че дори ЕЦБ да затегне паричната си политика, т.е. да вдигне лихвите, това има по-слабо влияние върху българския пазар спрямо останалите страни от еврозоната.

Затова ЕЦБ препоръча на

българските търговски банки да поддържат по-високи капиталови буфери за предстоящата зима

От сценариите не бива да се изключва и явлението “закръгляне на цените”, което добива все по-големи мащаби с премахването този месец на задължението за обозначение и на лева върху ценовите етикети.

Потребителите на една новосъздадена група във фейсбук: “Еврото в България - цени за пример и бойкот на наглите”, посочва множество случаи, повечето при заведения и дребни търговци. Например две снимки на дюнерджийница, направени на 11 юли и на 19 август, показват ясно, че когато от ценоразписа изчезва левът,

цената в евро става “удобна” за търговеца

Среден пилешки дюнер, който преди е струвал 3,58 евро, вече е станал точно 4 евро. А цената на среден телешки, която е била 4,08 евро, е закръглена направо на 5,00 евро. Останалите потребители в групата съветват снималия този ценоразпис да не ходи повече там, но такива примери има още много и далеч не са само за дюнерджийници.

Разбира се, икономистите винаги подчертават, че средната работна заплата в България нараства с повече, отколкото расте инфлацията, т.е.

реалната покупателна способност на населението расте

Само че годишният ръст на заплатите, който през 2024 г. беше 14,51%, през 2025 г. падна на 13,8%. Това пак е повече от инфлацията за същия период, но ножицата започва видимо да се затваря. А през първите 6 месеца на тази година ръстът на средната заплата е едва 2,89%, докато инфлацията от януари до юли е 3,7%. Като гледаме разправиите между синдикати, работодатели и държава за определяне на минамалната заплата, тя като нищо може да остане на сегашното си ниво от 620 евро.