Ипотеките остават под 3%, но новите заеми се свиха до 669 млн. евро

Лихвите по кредитите почти незабележимо са се повишили през юли, а доходността на депозитите е спаднала. Това показват последните към момента данни на БНБ, които са за юли. В същото време се отчита известно охлаждане при тегленето на ипотечни кредити.

Потребителските заеми вече се отпускат при лихва 9,12% и годишен процент на разходите 9,42%. Ипотеките остават под 3% - лихвата е 2,43%, а разходите по нея - 2,77%. Овърдрафтът вече е 13,47%, а заемите по кредитни карти извън гратисния период се връщат с 21,61% лихва.

Данните показват, че ипотечните заеми остават много евтини, покачването спрямо юни е минимално, но въпреки това

обемът на новите заеми е спаднал

в сравнение с предходния месец, и то доста рязко - с 13,4% до 664,6 млн. евро. Потребителските заеми са поскъпнали, но въпреки това новите раздадени суми са намалели само с 1,4% до 681,7 млн. евро срещу 766,9 млн. евро за юни.

Спадът при ипотечните кредити обаче е само на месечна база и е твърде възможно да се дължи на отпускарския месец, въпреки че през последните години не е имало такъв рязък спад. На годишна база продължава да има ръст от 25,7%. При заемите за бизнеса кредитите до 1 млн. евро остават на лихва от 4,21%, практически без промяна, докато при тези над 1 млн. лихвата пада до 4,12%. Обемът на новите големи кредити намалява с рекордните 35,5%.

Повечето финансови анализатори не прогнозират масово падане на ипотечните лихви под 2% през следващите 12 месеца. По-вероятният сценарий е да останат около сегашните 2,3- 2,7% с отделни много добри оферти около или малко над 2%.

Задържането на ниво 2,43% за юли показва, че няма сигнал за ново ускорено понижение. ЕЦБ например към момента държи депозитната лихва на 2,25%, по кредитите - 2,65%, а за основните операции по рефинансиране е 2,4%. Това означава, че лихвата на българските банки, особено за ипотечни кредити, е изключително ниска.

Причините са няколко. На първо място, българските банки влязоха в еврозоната с много висока ликвидност, със силна конкуренция особено при ипотечното кредитиране, с много голяма депозитна база, т.е. евтини свободни пари, със сравнително нисък кредитен риск. От друга страна, БНБ отчита, че

търговските банки очакват понижение на търсенето

на жилищни кредити, а това може да ги накара да запазят лихвите ниски, за да привличат клиенти.

Според банкови експерти не е изключено да има лихви от 2% при ипотеките, макар и само за индивидуални клиенти с висок доказуем доход, с превод на заплата в банката, със задължителни застраховки, с кратък период на фиксирана лихва и голямо самоучастие.

Трябва да се отбележи, че

има доста голям риск

при рязко покачване на лихвата на 3% и отгоре при ипотеките. Ако човек например е изтеглил 200 000 евро за 30 години, разликата във вноските е между 2 и 2,5%, или приблизително 50 евро месечно. Разликата във вноските между 2,5 и 3,5% вече е доста голяма -

тя достига при

същите параметри на кредита до 1123 евро месечно

За целия 30-годишен период разликата е много по-съществена, защото при 2% общо заемополучателят ще плати около 333 900 €, а при 2,5% — около 355 600.

От данните на БНБ за юли излиза, че депозитите продължават да бъдат с много ниска доходност. Средната лихва по новите срочни депозити на домакинствата е паднала до 1,53%. Интересен детайл е, че при сметките с ползване след предизвестие лихвата е паднала чак до 0,31%.

Средната доходност по депозитите е около 1,5%, което означава, че банките продължават да държат голям марж между цената на привлечения ресурс и жилищното кредитиране. Към края на юли общата сума на депозитите е 113,2 млрд. евро, а на кредитите – 65,8 млрд. евро.