Липсата на редовно правителство, както и на приет бюджет създават множество рискове, а резултатът е запазване на раздути и неефективни разходи, невъзможност за средносрочно планиране и капиталово бюджетиране. Най-опасният резултат от всичко това- висок дефицит.
За това предупредиха икономистите от Института за пазарна икономика. Този път традиционното представяне на алтернативен бюджет, което те правят за поредна година, бе под мотото - „(Без)Алтернативен бюджет“. Според Петя Георгиева от ИПИ няма кой да носи отговорност за провежданата фискалната политика на България, което усложнява и без това трудната макроикономическата ситуация. Нямало и реална оценка на разходите. Тази неопределеност водела до висок риск от голям бюджетен дефицит, предупреди Георгиева. Единственото правило, което се спазва в момента е това дългът да не е над 60% от БВП, предупреди тя.
Основателят на ИПИ Красен Станчев прогнозира, че не всичко от наддаването от партиите, което се предлага, ще бъде одобрено, но това не е повод за оптимизъм, защото „много неща, които ще бъдат приети, ще бъдат доста по-лоши, отколкото се очаква в момента“. Станчев прогнозира непрекъснато се увеличават разходите, защото политиката е ирационална, което прави инфлацията неуправляема
Главният икономист на ИПИ Лъчезар Богданов призова за връщане към разбираеми и ясни "котви" със здрав разум. Той подчерта, че трябва да се помага, но на най-бедните, и то без да се "срути" бюджета.
Според него, замисълът на служебния министър на финансите да ограничи развихрянето на популистки предложения, застрашаващи фискалната стабилност, започва да се пропуква, поне според вече внесените и частично приети до настоящия час решения“. Според него, дяволът бил в детайлите – дори да не се приеме годишен бюджет, ограничението да се харчи в рамките на този от предходната (т.е. 2022 г.) година има важно изключение, обясни опасенията си той. Парламентът съвсем легитимно може да приема промени в данъчните закони, което влияе на приходите в хазната, както и в други закони, които директно създават допълнителни или нови разходни ангажименти. Партиите очевидно решиха да се възползват амбициозно от тази възможност и това вече се случва, смята Богданов.
„Започва се с въпроси като: променяме или запазваме данъците, ако да – кои и как, какви са ефектите върху общите приходи, но и върху икономическата активност и т.н. От страна на разходите – има ли приоритети, как да се разпредели увеличението на приходите по функции и икономически елементи, ще се променя ли структурата на социалните програми или само стойностите по съществуващи мерки и така нататък“, описа механизма Богданов. Според него, парламентът не трябва да приема законодателни мерки без детайлни анализи, разчети и различни варианти, които обаче се очакват от министерството на финансите, не от 240 депутата и със сигурност не за няколко дни.
Първата опасност, според Богданов, идва от автоматичното повишаване на минималната заплата като процент от средната, а не като сравнение на поне 3 варианта, с изчисления при различни сценарии. Сходни са и идеите в социалната сфера. Той даде пример със сумата за втората година в майчинство – вместо 710 лв. да се плащат 850 лв., за което се използват разхвърляни аргументи – например, че трябвало да бъде равна на минималната заплата. Само че заплатата се облага, обезщетението – не, така че това привидно правило „издиша“. Богданов е категоричен, че „цялата политика за обезщетенията трябва да се постави на дълбоко обсъждане“. Подобен е казусът с обезщетенията за втората година – това перо вече нараства до 400 млн. лева годишно, което никак не е пренебрежима сума. Цялата тази серия от опасности за фиска се случва по времето на „пореден отказ от промени в структурата и подхода в социалното подпомагане, които да насочват по-добре социалните трансфери именно към най-бедните“.
Имаме ръст на цените на енергоносителите, най-силно усещан от най-бедните, които се топлят с дърва. И тази програма не се пипа, само се правят конференции - от години със сходна програма, за подходите към дефиниране на енергийната бедност. Ако говорим за високите цени на горивата, не трябва да пропускаме и транспорта – въвели сме глупава субсидия от 25 стотинки на литър „на глава“. Богданов дава и пример- преброяването показва, че над 20% от заетите пътуват до работно място в друго населено място – много от тези хора понасят сериозен удар в домакинските си бюджети, а насочена и адаптирана към тях и техните работодатели мярка няма. По отношение на швейцарското правило за индексиране на пенсиите пък, Богданов смята, че се въвежда „практически ново „швейцарско“ – защото то вече няма да е такова – правило за актуализация на пенсиите, като ще се взима стойността на по-високия индекс от инфлацията и ръста на осигурителния доход“. Според него, това са още няколкостотин милиона, разхвърляни към всички пенсионери догодина, отново приеманата като аксиома мантра, че пенсионерите са най-бедните в обществото, което не е така.