Виното е сред най-експортните български продукти,
които носят имидж на страната, а нито една
мярка не подпомага бизнеса, който дава
хляб на близо 200 000
Винопроизводителите искат спешна промяна на подмярка 4.2 от Програмата за развитие на селските райони. По нея се финансират преработвателните предприятия, които произвеждат първична селскостопанска продукция. С една дума това е секторът на хранително-вкусовата промишленост, който е структуроопределящ в българската икономика. Мярката трябва да подпомага преработвателите на селскостопанска продукция, да дава субсидии за нови мощности, които да направят предприятието конкурентоспособно на европейския пазар. Тази мярка бе и единствената надежда да се подпомогне традиционното за България винарство.
Експерти обаче направиха точкова система и критерий, които нито един винар не може да изпълни. Така
производителят
на чушки ще
стартира
кандидатстването
си за помощ с 30
точки, а винарят
ще тръгне от нула Това още на старта обезсмисля всякакви опити за евросредства. Точки ще се дадат за модернизация и нови мощности, ако избата е в Северозападна България, нищо, че там не е винарски район. А за известни винарски райони като Карнобат, Сливен, Пловдив субсидии няма!
Наред с неизпълнимите за отрасъла критерии, експерти от Министерството на земеделието решиха, оповестиха и написаха, че гроздето за вино не е плод. Десертното грозде било плод, но виненото - не! А щом не е, не попада сред чушките и плодовете, обявени за приоритетни отрасли.
Така чиновническият абсурд навря в ъгъла традиционен за страната отрасъл. Защото винопроизводителите на практика не могат да класират свои проекти за инвестиции, понеже ще имат нисък ранкинг на проектите си.
В новия програмен период до 2020 г. с приоритетна подкрепа (т.е. по-висок ранкинг при оценяването и класирането на проектите) ще се ползва преработването на суровини от т.нар. чувствителни сектори - плодове и зеленчуци, етеричномаслени култури, животновъдство. Приоритет има и за биологично производство.
Така българското вино, макар и да е много важен експортен продукт и да е разпознаваемо по света, остава без реална възможност за финансиране.
От отрасъла предлагат в ранкирането на проектите
да се включат
и точки за
направен експорт на продукция. Това е важно условие, защото сега не се отчита, че освен имидж експортът носи и пари на държавата. Така на практика ще се подкрепи реалният български експорт на продукция, произведена от първични селскостопански суровини, с което добавената стойност на земеделската продукция се реализира от българските производители, смятат в отрасъла.
“По тази мярка би трябвало да се подпомага и модернизирането на съществуващи винарски предприятия и изграждането на нови изби.
Модерни съоръжения за винопроизводство направиха виното имиджов за страната продукт, но държавата няма заслуги за това.
Формално това е така, но на практика по всяка вероятност
нито един
винарски проект
няма да бъде
подпомогнат
до 2020 година Причината е, че Министерството на земеделието и храните не разглежда сектор “Вино” като приоритетен за подпомагане. Това има значение при крайното класиране на проектите, тъй като се очаква много голям интерес към тази подмярка, който ще надхвърли наличния финансов ресурс.
Като чувствителни са определени секторите “Плодове и зеленчуци”, “Мляко” и “Месо и месни продукти” и “Етерично-маслени култури”. Проектите за инвестиции в тези сектори ще бъдат бонифицирани допълнително с 30 точки. А подадените винарски проекти ще тръгнат от нула. Това предопределя крайното класиране и съответно оставането под чертата на всички проекти, свързани с преработка на винено грозде. А виното е от най-експортните български стоки, т.е. е визитката ни пред света”, коментира експерт по евросубсидии.
Винари припомнят, че по подобен начин се развиха нещата при приема на проекти по подмярка 4.1 – “Инвестиции в земеделски стопанства”, която беше единствената възможност за закупуване на специализирана лозарска техника.
“През следвашата седмица - до 23 октомври, е последната възможност нещо да бъде променено и да осигурим равноправното и справедливо отношение на българската държава към винарския бранш. Ние не искаме да бъдем третирани приоритетно в сравнение с другите земеделски сектори, искаме да имаме същите възможности за подпомагане на инвестициите, за развитие и повишаване на конкурентоспособността”, казват винопроизводители.
Радослав Радев, председател на
Националната лозаро-винарска камара:
Зачерква се развитието
на целия винен
сектор - лицето на
българския експорт
- Г-н Радев, от какво бе продиктувано спешното заседание на Националната лозаро-винарска камара?
- От желанието на министерството на земеделието винарският сектор да бъде определен като неприоритетен сектор за субсидиране от еврофондовете. В сайта на министерството е качен за обществено обсъждане проект за Наредба за прилагане на подмярка 4.2 “Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти” от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. В тази подмярка винарският сектор реално е отписан и няма никакъв шанс да получи финансова подкрепа от евросубсидиите, които се дават за развитие на селското стопанство.
Експертите са определили винопроизводството за неприоритетен сектор. А европейското финансиране цели именно да подпомага съществуващ вече бизнес, той да се развива и става по-конкурентоспособен в общия европейски пазар. А с решението по подмярка 4.2 сега се подтиква едва ли не хората да изоставят досегашния си бизнес и да се захващат с друг, “приоритетен”, по който се дават субсидии.
- Да разбираме ли, че държавата е отрязала винопроизводството от тази европейска програма?
- Само теоретично можем да участваме по тази програма, но шансовете ни браншът да получи субсидии са илюзорни. Защото секторите са подредени по такъв начин като приоритетни, че при крайното красиране се дават 30 точки за т.нар. чувствителни сектори. Това предопределя резултата. И няма никакъв шанс някой, който не получи тези 30 точки, да бъде класиран. Тоест за следващите 5 години няма да има нито един винарски проект. Ние тръгваме от нулата, други от 30 точки.
- Известно е, че гроздето е най-масовият плод в цял свят. Известно е и че сме винарска страна. В отрасъла работят стотици хиляди, а виното ни е най-експортираната българска стока. Това са абсолютни величини. Как тогава винарството няма да е приоритетен?
- По новата програма с приоритет са плодовете и зеленчуците. Даже в министерството избухна спор виненото грозде плод ли е, или не е плод. Експертите твърдят, че виненото грозде не било плод, защото то било суровина и подлежало на преработка, за да се получи завършен продукт. И така се зачерква за развитие цял сектор, който е лицето на българския експорт в земеделието, осигурява голяма работна ръка и внася солидни приходи в бюджета.
- Това означава ли, че държавата оставя винарския сектор да се оправя сам без субсидии, след като в него работят 200 000 души?
- Така е. Единствените възможности да се купува специализирана лозарска и земеделска техника за гроздопроизводителите е тази мярка 4.1. И по споменатата логика кое е приоритетно, кое - не, никой от винопроизводителите не успя да се класира за субсидии.
В момента по мярка 4.2 единствената възможност е да се направят инвестиции за изграждане на нови мощности в съществуващите вече предприятия. Но и там се върви да няма възможност за финансиране на нито един проект във винарството. Това означава, че реално държавата изоставя напълно този сектор. А ние не искаме да сме приоритетен сектор, а просто финансовият ресурс да стига реално и до нас. Тоест искаме да участваме в един мач при равни правила. Но той очевидно е решен предварително, тъй като винопроизводителите започваме мача от нулата, а другите с преднина от 30 точки.
Защо един производител на чушки или лютеница трябва да бъде по-толериран от държавата от производителя на вино?
- Ние и сега ядем чушки и домати от Гърция и Турция.
- Ние внасяме всичко от тези приоритетни сектори. И може би това е логиката - да се подпомогнат, защото са пострадали от руското ембарго. Идеята за подпомагане в селското стопанство е да се субсидират конкуренто-способни сектори.
- Виното не е ембаргова стока, но също пострада от него.
- Пострада дори повече от другите селскостопански стоки. Те отчитат спад в продажбите от 50%, а във винарството износът на България е намалял с над 60 на сто.
България произвежда годишно около 1,5-1,7 млн. литра, от което 60% е за износ, а 40% за вътрешна консумация. Вярно е, че виното не е част от ембарговите стоки, но износът ни в Русия е силно свит заради стимулирането там на продажбите на вина от Крим и заради общата неблагоприятна икономическа среда в Русия. А тя е нашият основен външен пазар и най-големият вносител на български вина.
- До какво ще доведе изваждането на винарския бранш от приоритетните селскостопански сектори?
- Цифрите ще кажат. Сега у нас има над 230 работещи винарски предприятия и 45 600 регистрирани гроздопроизводители. В тях работа получават над 200 000 души. Винарският поминък е и в челната класация по внасяне на данъци, тъй като оборотът от продажби на вино в страната и в чужбина е около 150 - 160 млн. евро годишно. Трябва да се знае, че виното е от най-експортните български стоки, т.е. то е визитката ни пред света.
Но ако се спре и тази малка субсидия, просто много винари, които и без това са на прага на оцеляването, ще затворят предприятията. Така реално стоят нещата.
- Ответната мярка на отрасъла? Чух, че производители се канят да излеят цистерна с вино пред Министерския съвет?
- Да, има такова настроение. Ние искаме да дадем публичност на тоталното нежелание на държавата да подкрепи сектор, който е един от малкото експортно ориентирани не само в земеделието. И който изнася завършен продукт, а не суровина. Ще пишем и до Европейската комисия, че според нас преценката за определяне на чувствителните сектори на България не е правилна и нарушава правилата на конкуренция. Тя е срещу утвърдени и традиционни отрасли, каквото е винарството.
КОМЕНТАР
Отрасълът е най-удряният
от недомислени решения
България е обявила лозарството и винопроизводството за основен икономически и стопански приоритет. Виното, наред с розовото масло и киселото мляко, са емблемите на страната, а в същото време с една наредба група чиновници поставят на карта целия отрасъл, който дава хляб на над 200 000 работници.
Недомислието идва на фона на фалиращи винпроми и изби, смазани от господството на сивия сектор. Идва и на фона на прогресивно намаляващите площи, засадени с винено грозде.
Европейското финансиране е единствената глътка въздух за този структуроопределящ отрасъл, а сега бюрократите обричат лозарите и винарите на фалит.
Вината от т.нар. Нов свят завладяха световните пазари основно заради силната държавна подкрепа, която получават винарите от Чили, Аржентина, Нова Зеландия и т.н Атрактивните цени на тези вина са следствие на субсидиите, които държавите отпускат на своите производители.
В същото време българското вино почти отсъства от менютата на родните ресторанти, изместено точно от чилийски и аржентински изби.
Освен че не може да се конкурира по цени с Новия свят, бутилка качествено българско вино е 10 пъти по-скъпа от бутилка бира. Колкото по-ограничен е достъпът до евросредства, толкова повече българското вино ще бъде избутвано в ъгъла.
Българите сме на опашката на ЕС по консумация на вино въпреки препоръките към страната ни да увеличи този дял за сметка на твърдия алкохол.
Ако министерството иска да подкрепи сектора, следва да улесни, а не да отреже достъпа до евросредства. Винарският сектор е най-удряният от недомислени решения и най-контролиран от държавата. Досега държавата мачкаше родните изби, толерирайки сивия сектор (над 60% от пазара) и отказвайки да повиши акциза на бирата (за разлика от други винарски държави). Сега отрязва и достъпа до “животоспасяващото” еврофинансиране.
Последиците са ясни - инвестициите в бранша ще секнат, конкурентноспособността ще намалее, а това ще рефлектира и върху експорта на вино. Дребните лозари и винари вече няма да могат да си отварят свои бутикови изби, защото няма да имат достъп до средства. Това буквално ще ги убие.
Сега сме горди, щом българско вино вземе златен медал или “Трофей” от световен конкурс. Но заради шепа бюрократи тази гордост ще остане в миналото. Защото, както министър Томислав Дончев каза, докато поздравяваше родни изби за златните им медали от Брюксел: “Виното не е просто продукт, то е идентичност, то е вкусът на България.” Дано чиновниците си припомнят тези негови думи, докато решават съдбата на сектора.
10 °
25 °
