Ако двор с пилци може да се сравни със страната на лилипутите, кокошката на Александър Николов сред тях е като Гъливер.
Породата засега няма официално име и се казва само “тежка линия”. За разлика от другите хибриди, които се създават единствено за месо или само за яйца, животните от нея стават за фурната и в същото време снасят бораци ХХL.
Александър стигнал до новия вид след дълги опити с няколко десетки генерации пернати в личния си двор. Прави експериментите от 1993-а. Нещата тръгнали като хоби, а в началото подобренията в породата налагали само да се купуват по-големи тави у дома.
По онова време Александър бил елтехник в домостроителния комбинат. 1995-а обаче го заварила съкратен от предприятието и мъжът се заловил с фамилната земя от 15-ина декара в Катуница. Почнал с жито и царевица за фураж. Едновременно с това се опитвал да получи и по-добри поколения кудкудякащи в двора.
Без да има академично образование по животновъдство, самоукият фермер си изобретил малък инкубатор.
“В социалистическата икономика на планово стопанство това беше табу и нямаше информация. Само в специализираните издания в библиотеките можеше да се намери нещо по темата”, разказва той.
Две години по-късно минал на по-голям инкубатор и опитите за селекция с 50-ината кокошки се прехвърлили върху стотици пернати.
Първоначално фермерът се насочил към някои от най-разпространените червени кокошки от породите “Ню Хемпшир” и “Родайланд”.
“За година се развиха като родители, но се оказа, че не ги харесвам като кокошки”, разказва Александър. Стигали тегло не повече от 2-2,5 кг.
Мъжът решил да зареже науката и да се върне обратно към видовете, които преди това сам си отглеждал. Тръгнал от врата на врата по приятели, на които е давал някога от пилците си. Така започнал да набавя животни, чрез които да върне в двора си старите гени за по-едри кокошки.
“В началото беше шарено”, смее се Николов. В момента в стопанството си има родителско стадо от около 500 кокошки от тежката категория, всяка е над 4 кг.
Докато фермерът подбира за селекция по-едрите женски, при петлите не гони тегло. Напротив - мъжките трябва да не наедряват над 5 кг, за да не грохват при оплождането.
За да стигне до сегашния вид на питомците си с ръждива и черна окраска, едри здрави тела, яркочервени гребени и изобилие от бяло месо, Александър Николов следвал какво му подсказва практиката, а не класическите формули за селекция.
Няколко години след като получил стабилни резултати, решил да се обърне отново към науката. Кандидатствал животновъдство в Аграрния университет и в момента е третокурсник. Крачка по крачка започнал да съчетава своите постижения със съвременните норми и научните директиви за отглеждането на кокошки.
Птичия грип Александър преборил с нашенски билки. “Тръгнах да търся спасение не само защото литър антибиотик е 200 лв., а и понеже четвъртото поколение привиква към него и не действа”, разказва патилата си стопанинът.
Сега прилага като хранителна добавка на питомците си смес от 7 билки: чесън, бял равнец, риган, розмарин, мащерка, канела и босилек. Състава му подсказала народната медицина.
Щом старите бабини илачи са помагали на хората, ще крепят здрави и кокошките, е логиката на Николов. Вече има доказани стабилни резултати - миксът от треви намалява лошия холестерол и е отлична профилактика. От няколко години стопанинът не е прилагал антибиотици на пернатите.
В момента в Аграрния университет в Пловдив се провежда научно изследване с ръководител доц. Васко Грезилов от катедра “Животновъдство” как билковите смески влияят върху кокошките, ако се приемат като хранителна добавка.
Докато чака да излязат обобщенията на данните, снети от 700 пилета и 305 кокошки, Александър Николов прави списъци за следващото люпило.
“Започват да ми звънят още от 6 януари на обед да се записват за малките, които ще се появят на бял свят през юни”, казва той. Сред частните стопани качествата на неговите кокошки вече са се прочули. Търсят го от Перник и Благоевград до Търговище.
“Искам още да развивам породата, но следващите поколения ще ми подскажат в каква посока”, обяснява животновъдът. Сега се мъчи да докара окраската.
Тежката категория птици обаче не стават за отглеждане във фабрика, защото там има твърде голяма концентрация на животни и теснотията не им понася.
Кокошките на Сашо са свикнали на екологичен живот на село. Имението им в Катуница е с постеля, тристенен навес и дворчета за разходка с възможност за прашна баня. Новата порода е подходяща само за отглеждане навън.
-2 °
13 °
