Кола на ток, купена през 2018 г., излиза по-евтина, ако се сметнат всички разходи за 7 години напред, отколкото дизелов автомобил от същия клас, купен също през тази година.
Това показват резултатите от мащабно проучване на разходите на притежателите на автомобили у нас, проведено от асоциация “Активни потребители” и представено на кръгла маса за чистотата на атмосферния въздух в четвъртък. То е част от проучване в целия ЕС, финансирано от Европейската потребителска асоциация, но резултатите за останалите държави ще излязат наесен, съобщи изпълнителният директор на “Активни потребители” Богомил Николов.
Изследването е правено за три класа коли -
малка градска,
среден клас
и кросоувър,
с различни типове двигатели - бензинов, дизелов, хибрид, на ток, водород, на метан и на пропан-бутан. Пробегът е еднакъв за всички типове коли - средно 19 хил. км на година.
В разходите е включено всичко възможно, което плаща притежателят на автомобил: поддръжката, застраховката, горивото, финансирането на лизинговите вноски, пътният данък, който се плаща всяка година на общината, разходите за регистрация, включително и продуктовата такса, както и обезценяването.
Притежателят на среден клас кола на ток ще плати общо
35 хил. евро,
за да измине
32 хил. км
за въпросните 7 години. За дизелова кола ще се платят малко повече - 38 хил. евро. Разликите идват най-вече от пътния данък, който е по-висок за дизелите, и от многократно по-големите разходи за гориво. При сегашните цени на тока в България разходът за електрическата кола е около 5 пъти по-нисък. За сметка на това парите за финансиране на покупката са около два пъти повече заради по-високата първоначална цена.
Същото е положението и когато се купува кросоувър. Разходът за електрически за 7 години е 50 хил. евро, докато за дизелов е 58 хил. евро. Парите за застраховка на електрически и дизелов кросоувър са еднакви, но поддръжката на този на ток излиза около три пъти по-евтино от дизеловия.
Ситуацията е различна само при сравнението на малкия тип градски коли - при тях почти няма разлика в разходите за 7-годишен период. Сумите за застраховката и пътния данък са на практика еднакви, но има разлика в разходите за гориво и за текущата поддръжка.
Ако се сметнат парите за кола от среден клас за целия ѝ живот,
електрическата
няма
конкуренция
- всички останали излизат значително по-скъпо, включително тези, които вървят на евтиния пропан-бутан.
Общият разход при същия пробег от средно 19 хил. км годишно за
целия живот на
електрическа
кола е към
60 хил. евро
Дизеловата излиза към 90 хил. евро за целия ѝ жизнен цикъл, а бензиновата е към 110 хил. евро - възможно най-големия разход от всички типове автомобили. За отбелязване е, че според типа двигател най-много като разход към електрическата кола се доближава тази, която използва метан.
Отделно от това е пресметнато, че вторият и третият притежател на дизелова или бензинова кола от среден клас имат между два и три пъти повече разходи, отколкото третият притежател на една електрическа.
При колите на ток големият разход настъпва след деветата година, когато обичайно идва време за подмяна на батерията. Този харч е най-голям при средния тип градска кола - около 5 хил. евро. При кросоувърите това струва към 4 хил. евро, а при най-малкия тип градски коли - около 2 хил. евро. Дори с този разход обаче и при трите основни типа автомобили общите харчове на колите на ток остават по-ниски, отколкото за дизеловите или бензиновите коли. Причината е, че при толкова дълга експлоатация бензинът и дизеловото гориво за същия пробег вече струват повече заради амортизацията на тези возила и по-голямата им консумация.
В изследването е посочено също, че съществува тенденция
общите разходи
за колите на ток
да намаляват
през следващите
години
За бензиновите и дизеловите коли, купени през 2020, 2025 и особено през 2030 г., общите разходи ще бъдат с около 10% по-високи от сегашните. При колите на ток, напротив - те ще падат с течение на времето и ако такава кола се купи през 2030 г., разходите за нея ще са с 15% по-ниски от сегашните, показва изследването.
След 14-ата година за колата се плащали едва 16 лв. годишен данък
В България няма данъчен стимул хората да подменят старите си автомобили с нови, защото след 14-ата година за една кола от среден клас се плащат по около 16 лв. на година пътен данък. Това заяви по време на дискусия за автомобилите и чистотата на въздуха председателят на Асоциацията на вносителите на автомобили Христо Христов.
Той посочи, че това е заради разпоредбите на Закона за местните данъци и такси. Според тях колите се облагат според мощността на двигателя и коефициент. За тези над 14-годишна възраст получената сума всъщност не се увеличава, тъй като коефициентът е единица, докато за по-новите се умножава с по-големи стойности и данъкът е по-висок.
“В цяла Европа е точно обратното - данъкът е прогресивен, но се увеличава с възрастта на автомобила или по-точно с това дали отговаря на най-новите показатели Евро. Именно заради съществуващото положение статистиката на КАТ отчита над 2 милиона автомобила над 14-годишна възраст у нас”, посочи Христов. В България например се дават 50% отстъпка от данъка, ако колата отговаря на показателя Евро 3, а този стандарт е от 1999 г.
Други, още по-големи несъответствия, се получават при облагането на различни класове превозни средства. Например водач на мотопед с между 350 и 500 кубика в момента плаща данък между 50 и 150 лв. годишно, каза Христов. Но автобусите с под 22 места плащат същата сума, а тези, които са с над 22 места - от 100 до 300 лв. В същото време за специализираните товарни автомобили, например за строителната техника, се плащат годишно между 50 и 250 лв. “Няма никаква равнопоставеност, защото един бетоновоз плаща колкото малък автобус, а освен че замърсява много повече въздуха, той и унищожава пътната настилка”, посочи Христов.
Според него друга аномалия е, че КАТ регистрира за първи път внесени коли втора ръка от чужбина, без да проверява тяхното състояние, а то излиза наяве чак при годишния технически преглед.
“Причината е, че те нямат специализирана техника, с която да го прегледат. Автомобилната администрация на транспортното министерство едва напоследък затегна режима на сервизите и въведе по-строг контрол, но те нямат правомощия над техническите пунктове на КАТ”, каза Христов.
Експерти съветват да се премахне “екотаксата”
Продуктовата такса за унищожаване на старите автомобили, която у нас масово се нарича “екотакса”, трябва да се премахне или поне да се намери по-справедлив начин за разпределянето на приходите от нея. Това посъветваха експерти от автомобилната администрация на транспортното министерство, от браншови сдружения и от други неправителствени организации.
Таксата се събира еднократно при първата регистрация на превозното средство и приходите от нея се разпределят между фирмите, които разглобяват и унищожават излезлите от употреба возила.
Мотивът за премахването на таксата е, че компаниите така или иначе печелят от разглобяването на колите, тъй като могат да използват повторно между 70 и 90% от частите в нея. Експертите смятат, че е по-добре тези пари да се получават от общините за поддържане на улиците.
В същото време таксата изобщо не играе роля за подновяване на автомобилния парк с по-нови и по-чисти коли, защото е еднократна и размерът ѝ не прави впечатление на никого.
Преди няколко седмици МОСВ пусна за обществено обсъждане промяна на таксата, но увеличението е от порядъка на 30-40 лева за най-старите коли.
10 °
21 °
