В ЕС инсектите са разрешени само за риби и домашни любимци

Започва луда надпревара в света в нов бизнес за отглеждане на насекоми за човешка храна. Според различни прогнози търговията с продукти, в които има брашнени червеи, черна муха войник, щурци, скакалци и други ядливи инсекти ще надхвърли 4,1 млрд. долара до 2025 г. Причината е, че гадинките са по-устойчив източник на протеин от месото заради по-ниското негативно въздействие върху околната среда и високата хранителна стойност. Затова и през последните години стартъпи за отглеждане на насекоми привличат финансиране от фондове за рисков капитал и интерес от гиганти в индустрията като “Нестле” и “Каргил”. Сред тях е и българският стартъп Nasekomo за отглеждане на черна муха войник в Елин Пелин и продукти от нея. Неговите съоснователи - французинът Ксавие Марсенак и съпругата му Олга планират

до 2 години

да изградят

най-голямото

предприятие

за производство на продукти от насекоми в Югоизточна Европа.

Големият тласък в новия бизнес се очаква да дойде от евентуалното бъдещо разрешение за допускане на продукти с насекоми за храна от човек в Европейския съюз. Първата крачка вече е направена. Съвсем скоро жълтият брашнен червей, който е ларвен стадий на брашнения бръмбар - Tenebrio molitor, може да стане част и от менюто на европейския потребител. За първи път Европейският орган за безопасност на храните - EFSA, се произнесе през миналата седмица за този вид насекоми.

Становището на регулатора е, че консумацията на изсушения брашнен червей е безопасна за човек както в цялата му форма, така и смляна като брашно. Все пак EFSA предупреждава, че

яденето на

насекомото

може да

предизвика

алергични

реакции,

особено при хора, които страдат от нежелани реакции при консумация на скариди и други ракообразни.

Всъщност становището на европеийския регулатор по безопасност на храните не дава автоматично право продукти с жълт червей да се продават в магазините за човешка храна. Но пък без него това е невъзможно. Произнасянето на EFSA е по поръчка на Европейската комисия от 2018 г., когато са постъпили искания от фирми за разрешаване на т.нар. нови храни, сред които са насекомите.

Дали те да се използват за храна от човек, сега ще трябва да реши ЕК, както и националните власти на страните членки да дадат одобрение. Но след първия пробив и положителното становище от EFSA е много вероятно това да стане до няколко години. Освен исканото разрешение за храни с жълт брашнен червей на опашката чакат искания и за още 14 вида други насекоми - от щурци до скакалци. По тях EFSA тепърва ще се произнася.

И в момента в Европа легално се продават храни с насекоми, но само в зоомагазините. Жълтият брашнен червей се използва за храна за рибки, влечуги, кучета и котки. Цената му е доста висока - у нас

кутийка от

250 мл или 30 г

сушени ларви

се продава

за 8,40 лв.

в онлайн магазини.

Иначе храненето на животни с насекоми дава досега много добри резултати. Според международната платформа за насекоми за храни и фуражи домашните птици и свине ще бъдат следващите в списъка за одобрение, което допълнително ще увеличи пазара.

От прогнозираната продукция в Европа от 3 милиона тона протеин от насекоми през 2030 г., очакванията са само 10% да бъдат пренасочени в производството на човешка храна. Ако ЕК даде разрешение, изсушеният брашнен червей ще влезе като основна съставка в протеинови блокчета, паста, закуски, бисквитки, снаксове. Възможно е и бързо да замести месото в колбасите, което още отсега притеснява много потребители.

Според запознатите с насекомите за отглеждането на ларви на жълт брашнен червей са нужни възрастни брашнени бръмбари, като женските снасят по около 150-200 бели яйца, които после трябва да се отделят. Оставят се в контейнери върху трици или овесени ядки. За около 11 седмици вече е готова реколтата от червеи. Те се измиват и попарват с гореща вода за 1 до 5 минути, което убива и евентуални вируси по тях. После се сушат.

Дехидратацията

става във фурна

с вентилатор

на 78 градуса

като водното съдържание накрая трябва да е под 0,6%. После могат да се смелят на брашно или да се използват цели.

Протеинът в брашнения червей е 57-61,4%. Мазнините са от 22,7 до 31,6%. Фибрите са от 4,1 до 6,7 грама на 100 г, пише в доклада на EFSA. Захарите са под 0,2 на сто. 100 грама изсушен брашнен червей има енергийна стойност от около 500 килокалории. Около 6,2 г на 100 е съдържанието на хитин в брашното от ларви. Брашненият червей има още високо съдържание на желязо, магнезий и цинк, както и на витамин В12 и рибофлавин. Има и значителни количества омега-3 и омега-6 мазнини с добро съотношение между тях.

Около 2000 са ядливите видове насекоми в света. Те са част от хранителния режим на почти 2 млрд. души, най-вече в Азия. За да се случи това и в Европа обаче, много потребители ще трябва

да преодолеят

фактора

“погнуса”,

за да ги използват за храна, коментира Джовани Согари, пазарен изследовател в университета в Парма, Италия. Според него с времето тази нагласа на европейците от досегашния им културен и социален опит към яденето на насекоми може да се промени.

“Има големи екологични и икономически ползи, ако се заместят традиционните източници на животински протеин с такъв от насекоми, защото се отделят по-малко въглеродни емисии, по-малко отпадъци, а и разходите за производство са по-ниски”, смята и проф. Марио Мацочи от Университета в Болоня.

Индустрията обаче трябва да извърви дълъг път, за да достигне търговските обеми, доставяни сега например от сектора на морските продукти, заяви Ан Мете Баек, директор на Организацията на европейските производители на рибно брашно и рибено масло в Копенхаген.

Новаторските храни са голямо предизвикателство за нас, необходима е научна експертиза в различни области - диететика, токсикология, химия и микробиология. Всичко това е отчетено и сме включили опитни учени”, казва д-р Хеле Кнутсен, председател на работната група за новаторските храни на EFSA.

В Швейцария одобриха яденето на щурци

Домашният щурец е одобрен за човешка консумация в Швейцария още от 2017 г. Страната може да прилага собствени политики към яденето на насекоми, защото не е член на Европейския съюз. Именно щурците са следващите насекоми, за които се предполага, че ще има положително становище и от европейския регулатор за безопасност на храните - EFSA.

Наскоро беше подготвен и доклад за щурците като нова храна и от българския Център за оценка на риска по хранителната верига. В него пише, че насекомите са пълноценен източник на протеини, витамини и минерали от органичен произход. Високият им репродуктивен капацитет с голям брой поколения като численост и за единица време при ниска степен на използване на естествени ресурси като земя и вода ги правела изключително важна алтернатива на месото. Щурците се консумирали най-често печени, защото се смятало, че така запазват в най-голяма степен хранителните си свойства. Другите варианти са пържени и смлени на брашно. В Югоизточна Азия и Северна Америка имало големи ферми за отглеждане на щурци за храна. Към момента има подадени 2 заявления за разрешаване на домашни щурци като нова храна в ЕС. Те са от Fair Insects BV (A Protix Company), Нидерландия, и BiiF - Belgian Insect Industry Federation. Исканията включват пускане на пазара на цели пакетирани насекоми, паста и макаронени изделия от 100 и 40% щурци, сладкарски изделия, сосове за предястия, салати и сандвичи, тахани с ядки и щурци, снаксове. Според доклад на шведски учени, които са правили изследвания на щурците, е установен специфичен алерген - хексамерин В1. Затова и хората, които са алергични към ракообразни, могат да бъдат чувствителни и към щурците. 

Пловдивски учени правят технология

за брашно от щурци

Фермите за отглеждане на инсекти са страхотна бизнес ниша, твърди доцент Десислав Балев от УХТ

РУСЛАН ЙОРДАНОВ

Учени от Университета по хранителни технологии в Пловдив разработват начин за производство на брашно от щурци.

“Преди месец с нас се свърза собственикът на ферма за отглеждане на щурци от Бургас с молба да намерим ноу-хау за хранителни продукти от насекоми. И на нас като специалисти ни е много интересно протеинът на щурците каква хранителна стойност има, какви са му технологичните параметри, как да се използва, в какви продукти е най-рационално да се влага”, разказа пред “24 часа” деканът на Технологичния факултет доц. Десислав Балев. Университетът е приел хвърлената ръкавица и започва сериозни изследвания върху кулинарното приложение на щурците.

“Хранителната индустрия е толкова напреднала, че е въпрос на време в магазина да видим хляб с брашно от щурци, скакалци и други насекоми. Решението на Европейския орган за безопасност на храните е историческо и дава зелена светлина за производството на много продукти. Разкрива се и голяма пазарна ниша”, допълва доц. Балев. По думите му в световен мащаб съществува недостиг на консумация на животински протеин, който инсектите биха могли да запълнят.

“Насекомите са много богат източник на протеин - до 80% от теглото им са белтъчини”, обяснява ученият. Той посочва, че никой у нас досега не е разработвал хранителни технологии за продукти от насекоми.

“За първи път видях храни от насекоми миналата година на голямо международно изложение в Кьолн. Тестените изделия с брашно от щурци веднага се превърнаха в хит”, разказва той.

Докато чакат одобрението на европейските регулатори, фермите за отглеждане на насекоми произвеждат предимно брашна и ги добавят към фуражите на храни за животни. “За своя растеж животните имат нужда от белтъчини, за да могат да увеличават бързо теглото си”, обяснява той.

Традиционните кухни в Европа не познават деликатесите от насекоми. Хранителният технолог допуска, че българите имат сериозна психологическа бариера да сложат на масата манджа от насекоми. “Първата асоциация, която се появява при вида на подобни продукти, е все едно ядат хлебарки. Но в действителност, що се отнася до нещата, които съм опитвал – много трудно ще познаете, че ядете насекомо”, отбелязва доц. Балев. Той допуска, че с течение на времето потребителите ще се престрашат да опитат, тъй като храните са безопасни и представляват добра алтернатива на животинските протеини.

Засега повечето насекоми се изсушават и смилат на брашно, от което се изпичат хляб и тестени изделия, включително кекс и палачинки. Изсушените щурци пък след овкусяване може да се хапват като слънчогледови семки. Според доц. Балев се отваря страхотна ниша на европейския пазар. “Продуктите от насекоми са с доста ниска себестойност. Животинският протеин като цяло се отличава с много висока цена. Затова в световен мащаб от години се търси алтернатива на животинските протеини”, коментира той.

Световният ръст на потреблението на соя се дължи на качествата на соевия протеин, който силно се доближава до животинския по своите качества.

“При насекомите обаче има допълнително предимство - това е животински протеин. Естествено, вероятно няма да има толкова голяма хранителна стойност като месото, но се доближава до него в най-голяма степен”, подчертава деканът на Технологичния факултет. Други преимущества на тази изгряваща индустрия са евтиното отглеждане на насекомите и бързата им възпроизводимост.

“Храните от насекоми ги очаква голямо бъдеще”, категоричен е доц. Балев.

Студенти и преподавателите им в Технологичния факултет под ръководството на доц. Балев правят подобни разработки.
Студенти и преподавателите им в Технологичния факултет под ръководството на доц. Балев правят подобни разработки.
доц. Десислав Балев
доц. Десислав Балев