Заради широкото навлизане на мобилните комуникации вече не било нужно да са навсякъде

Обществени телефони да има само на граничните пунктове, летищата, жп и автогарите, болниците, поликлиниките, полицейските управления и зоните за спешни случаи на магистралите.

Това предвижда промяна в наредба, която е предложена за обществено обсъждане от Комисията за регулиране на съобщенията. Според сега действащата нормативна уредба БТК има задължението да поддържа и публични телефони, която да работят 24 часа в денонощието и да са минимум по два на 1000 души население.

От КРС обаче посочват, че заради широкото навлизане на мобилните комуникации уличните апарати се използват все по-рядко. Поради това ще бъдат премахнати тези, към които няма интерес от потребителите или за които има такова искане от местните администрации.

Анализът на КРС установява, че за последните 10 г. интересът към апаратите на открито спада драстично - проведените разговори през тях намаляват с 95 на сто. През 2020 г. средното потребление на такъв телефон дневно е било до 15 секунди. От анализа на КРС става ясно още, че широката достъпност на мобилните телефони и плановете с включени минути за разговори към всички предопределя затихващия с бързи темпове интерес към уличните.

От БТК обясняват, че за липсата на интерес към уличните телефони говори фактът, че проектите за ремонт на централните части на населени места вече са без терен за разполагане на обществени апарати. И въпреки усилията на телекома да поддържа в изправност уличните телефони имало много вандалски прояви и апаратите били чупени дори веднага след ремонт.

Премахването на уличните телефони ще сложи край на над 100-годишната им история в България. За годината на построяването на първия обществен апарат има различни данни - според едни източници това е станало в София през 1886 г., а според други - през 1912 г. Но едно е сигурно - от първите апарати е можело да се избират само 5 номера - на царския дворец, на кабинета на премиера, на парламента, на главна дирекция на пощите и Іполицейски участък. Причината за ограничението е проста - тогава в София е имало номератор, който може да поддържа до 5 линии.

Уличните апарати първо работят с монети, после с жетони, а в по-ново време - с фонокарти. В днешния си вид апаратите се появиха след 2005 г., когато БТК обяви, че започва изграждането на нова национална мрежа от публични телефонни апарати, които да са повече на брой и да работят освен c карти и с монети. От тях могат да се водят градски, междуградски и международни разговори, както и обаждания към мобилните мрежи.

Ще изчезне и друг артикул от близкото минало - телефонният указател. За премахването му от регулатора се аргументират с данни от БТК, че делът на абонатите, дали съгласие данните им да бъдат включени, представлява едва 0,05% от общия брой абонати на гласови услуги. (24часа)