Богатите имат по-голям отпечатък от въглеродни емисии и затова  трябва да плащат по-големи данъци - да компенсират това, се казва в проучване на Лабораторията за изследване на световното неравенство (ЛИСН), предаде АФП.

Изводите от проучването се публикуват преди конференцията за климата под егидата на ООН в Глазгоу, Шотландия, предава БНР.

С връщането на въглеродните емисии на нивата им отпреди пандемията последните данни сочат, че най-богатият един процент от световното население е отговорен за емисията на 110 тона въглероден диоксид на човек от тях през 2019 г., заяви Лукас Чансъл, съдиректор на ЛИСН и ръководител на проучването.

Делът на този един процент от населението е 17% от емисиите на човечеството, което е много непропорционално, добави Чансъл, който е преподавател в Парижкото училище по икономика.

Освен това емисиите, за които са отговорни най-богатите 10% от населението, представляват половината от всички емисии, докато най-бедните 50% са отговорни за 12 на сто от емисиите, което за тях означава по 1,6 тона въглероден диоксид на човек.

„Правителствата се нуждаят от нов източник на приходи за инвестиции в „зелена“ инфраструктура“, каза Чансъл.

„Единият от тях е чрез въвеждане на прогресивно данъчно облагане и екоданъци. Такива инструменти вероятно са политически по-приемливи от въглероден данък върху потреблението, който е по-тежък за хората с по-ниски доходи и не върши работа за ограничаване на емисиите на богаташите“.

Проучването установило, че тежестта от климатичните политики, провеждани в опит да бъдат ограничени климатичните промени „непропорционално се носят от потребителите с ниски доходи през последните десетилетия, в частност чрез въглеродни и енергийни данъци“.

„По-голям акцент трябва да се поставя върху политически инструменти, насочени към по-богатите чрез данъци върху притежаване на замърсяващи активи“, като инвестиране в изкопаеми горива.

Проучването констатира и че не само богатите имат склонност повече да замърсяват, но това е присъщо и на развитите страни, които също имат значително по-голям въглероден отпечатък, когато се вземе предвид вносът и използването на продукти, произведени в чужбина.