Идеите на Сауле Омарова да сложи юзди на гигантите в сектора се оказаха твърде еретични

Тя сама оттегли кандидатурата си, след като сенатори я нападнаха заради миналото ѝ на комсомолка в Казахстан

Финансовата система на САЩ щеше да бъде разтърсена из основи, ако Сенатът бе одобрил кандидатурата, предложена от президента Джо Байдън за шеф на управлението за валутен контрол. Става въпрос за органа, който осъществява надзор върху 1200 банки в САЩ с активи от над 14 трилиона долара. Ако това се бе случило, за първи път начело на тази изключително важна 158-годишна институция щеше да застане жена, при това

имигрантка,

при това расла

в бившия СССР

Родената в Казахстан Сауле Омарова мина на изслушване пред банковата комисия на Сената през ноември. Нападките срещу нея обаче бяха толкова много и невъздържани, че тя сама оттегли кандидатурата си в сряда, още преди насрочването на дата за гласуване. В страната на неограничените възможности очевидно не се случват чудеса.

55-годишната Омарова е родена в Уралск, Казахстан, през 1966 г. Емигрира в САЩ през 1991 г. по време на разпадането на СССР. Но въпреки че от 30 г. е американска гражданка, въпросите на републиканските сенатори към нея бяха свързани основно с нейното детство и младост в съветската република, с членството ѝ в комсомола и с дипломната ѝ работа, посветена на Карл Маркс и “Капиталът”.

“Не знам как да ви наричам - професоре или другарко”, обърна се към кандидатката сенаторът от Луизиана Джон Кенеди.

“Не съм комунистка, не поддържам тази идеология и не съм имала възможност да избирам къде да се родя - отговори спокойно Омарова. - Семейството ми е страдало от комунистическия режим. Пораснах, без да познавам половината от роднините си. Баба ми два пъти е избягнала смъртта по времето на Сталин. Това се е запечатало в съзнанието ми. Това съм аз. Дойдох в тази страна и се гордея, че съм американка.” През 2019 г. пред в. “Файненшъл таймс” имигрантката от СССР вече бе разказала как цялото семейство на баба ѝ е

изпратено в

Сибир по времето

на Сталин и там

в изгнание

всички измират

“Членовете на семейството на баба са били образовани казахи, които са отказали да влязат в партията и затова ги е чакала смърт”, разкри внучката.

Съученици на Омарова от Уралск си спомнят за блестящия ѝ ум. Момичето расте с майка си и баба си. Майката е лекар в местния диспансер за болни от туберкулоза. Сауле завършва училище със златен медал, който се дава само на най-добрите от най-добрите. Приета е да учи философия в Московския държавен университет с Ленинска стипендия, която се равнява по онова време на заплатата на млад инженер или лекар. Дипломната ѝ работа е на тема: “Икономически анализ на Карл Маркс и теория на революцията в “Капиталът”.

През 1991 г. заминава за университета Уисконсин-Медисън в САЩ по обменна студентска програма и повече не се връща. През 1999 г. защитава докторска дисертация на тема “Политическа икономика на петрола в постсъветски Казахстан”. През 2001 г. става доктор и по право в Северозападния университет в Чикаго. Няколко години работи в една от най-големите и престижни юридически кантори в Ню Йорк - “Дейвид Порк и Уордуол”. По времето на Джордж Буш-старши е съветник във финансовото министерство. От няколко години е професор по банково право в университета Корнел, който е част от Бръшляновата лига, и е смятана за

един от

най-авторитетните

световни

специалисти

по банкови

регулации

Според републиканеца Патрик Туми от Пенсилвания обаче Омарова в статиите си е защитавала през годините твърде радикални идеи.

“Национализация на банковата система, въвеждане на държавен контрол над цените, поддържане на идеята, че парите са обществено, а не частно благо. Тези идеи са социалистически”, обяви той. Според него номинирането на имигрантката от бившия СССР за шеф на Управлението за валутен контрол на Министерството на финансите е тревожно и плашещо.

Докато траеха изслушванията, близкият до консерваторите тв канал “Фокс нюз” изнесе компромат от миналото на юристката. Припомни, че през 1995 г. тя е била

арестувана

за кражба

в магазин,

откъдето изнесла

4 чифта обувки,

2 парфюма, 2 колана и чифт чорапи, общо за 214 долара. През януари 1996 г. съдебното дело срещу нея е прекратено, защото тя веднага се съгласява да плати, а и няма други прегрешения в щата Уисконсин. Омарова никога не е крила тези факти от миналото си, застъпи се за нея Белият дом.

Най-пламенната си защита професорката получи от демократката Елизабет Уорън. Тя обвини републиканците в злобна клеветническа кампания и заяви, че нападките им нямат нищо общо с квалификацията и способността ѝ да изпълнява работата, за която е номинирана.

“Нападат ви сексисти, расисти и маккартисти”, обърна се Уорън към Омарова. “Аз съм лесна мишена: имигрантка, жена, представителка на малцинство. Не е трудно да бъда демонизирана и оскърбена”, коментира самата кандидатка.

Според анализатори в идеите на Сауле Омарова наистина има доста еретични за американската финансова система моменти. Тя настоява потребителските банкови услуги да бъдат прехвърлени от частните търговски банки към Федералния резерв, иска регулация на финансовите технологични гиганти на държавно ниво, голям противник е на криптовалутата и зове срещу нейното използване. Лобито на големите банки я обвинява в намерения за национализация. Професорката обяснява, че банките гиганти излизат извън пределите на финансовите си задачи и търгуват с ценни метали и суровини, което може да се превърне в заплаха за държавата.

“Сауле Омарова иска да разруши частния банков сектор, да разори петролните и газовите компании и не дава на Сената да прочете дипломната ѝ, работа за икономическата политика на Карл Маркс. Фактът, че Джо Байдън дори разглежда кандидатурата й е безумие”, написа в туитър активистката на Републиканската партия Лорън Боберт.

Най-силното безпокойство сред банковото лоби предизвиква идеята на Омарова, изложена през 2020 г. в статията ѝ “Народната книга: как да се демократизират парите и да се финансира икономиката”. В нея тя предлага американците да имат право да откриват директно сметки във Федералния резерв. Тогава би изчезнала необходимостта от банките посредници, които дават кредити, без да разчитат на собствени резерви, а използват пари от централната банка. Това ще убие банковата система на САЩ, казват засегнатите. Сауле обаче нарича себе си идеалистка на свободния пазар и настоява, че иска да попречи на мегабанки да трупат печалби от рисковани инвестиции на гърба на обществото. “Регулаторът на банките, който мрази банките”, я нарече “Уолстрийт джърнал”.

Друг повод за критика е отношението на професорката към криптовалутата. Тя е убедена, че развитието ѝ води по появата на банки в сянка, поради което настоява за по-строго регулиране на финансовите технологични компании. За целта предлага да бъде създадено Национално инвестиционно управление. Според Омарова

бизнесът се

интересува

само от парите

тук и сега,

а не от дългосрочни стратегии, затова планирането, финансирането и контролът в много направления и отрасли трябва да бъдат поети от това управление. Идеята всъщност не е нова – по времето на Рузвелт 2/3 от инвестициите са минавали през подобно Национално инвестиционно управление.

След оттеглянето на имигрантката от Казахстан сенаторът Патрик Туми обяви, че е доволен от решението ѝ, и посъветва Байдън да предложи кандидат с общоприети възгледи за американската икономика. Нетрадиционните виждания на Сауле Омарова засега явно ще останат запазени само за нейните студенти в Корнел. И за семейството ѝ – съпругаТимур, сина Айдан и майка ѝ Саида, също загърбила отдавна съветски Казахстан.