Да живеете е точната дума, защото той е не част от работата, а от всичко в битието ви

7 часа сутринта, неделя. Телефонът ви звъни. Скачате в тъмното с разтуптяно сърце. По това време могат да дойдат само лоши новини за близки хора. В следващия момент се успокоявате. Ами да, шефът ви е.

Той е хиперактивен работохолик. Така си звъни, като се сети за нещо. Веднага иска да го обсъдите. А се сеща по всяко време и на всяко място, защото по всяко време и на всяко място мисли за работа.

Колко хубаво, ако това води екипа към успехи. Вероятно е полезно за доходите и за кариерата ви. Само какво да правите с онази другата ценност - свободното време, в което да изключвате от работата и от шефа.

В сложната ситуация заради пандемията, която влече след себе си и икономическа криза, не е точният момент да взимате кардинални решения. Но ако не издържате импулсивното поведение на хиперактивния си шеф, най-напред помислете защо този човек постъпва така. Това е съществено, за да си направите дългосрочна стратегия.

Най-често вариантите са три.

Сравнително рядко началническото звънене по всяко време е

от желание да тормози подчинените си.

Причината е обективна - по този начин той ангажира и себе си, вместо да си почива като нормалните хора. Пък и има значително по-лесни начини един шеф да мъчи подопечните си служители.

Ако обаче подозирате, че все пак е това, нямайте никакви колебания как трябва да постъпите. Оглеждайте се за друго място.

Второто възможно обяснение е, че ръководителят ви не успява да се справи в рамките на работното време. Може би той и екипът са претоварени със задачи. Ако това е само в този безспорно тежък период сега около ковид, преглътнете. Щом обаче е непрестанно, значи или трябва да се примирите (заради доходите, шанса за развитие в кариерата, удоволствието от точно тази работа), или да си търсите ново място.

Примиряването обаче не изглежда много разумно, защото не е изключено хиперактивният ви шеф

също като хиперактивното дете да страда от дефицит на внимание.

Не се концентрира и заради това никога не успява да организира нито себе си, нито екипа така, че да си свършите задачите в работно време. По тази причина му се налага да обсъжда разни неща с подчинените си извън работно време. Не е добре, защото ако не в момента, то в дългосрочен план не ви очакват големи успехи. Изтощаващо е, води всички до грешки. И е по-предвидливо да се оглеждате за място, където цари по-малко хаос.

Третият вариант е най-коварен. Шефът ви е искрен работохолик.

Той страшно обича това, което прави, стреми се да има успех, непрекъснато мисли как нещата да се получават все по-добре. Изисква и от себе си, и от подчинените си. Понеже смята за естествено всички да са отдадени на работа си, въобще не се сеща, че е ненормално да ги занимава с нея сутрин рано или посред нощ.

Обикновено такъв мениджър е успешен, заради което и подчинените му имат добър шанс за високи доходи и за кариерно развитие. Допълнителен бонус е, че най-често той цени служителите си. Фактът, че ги търси в необичайно време, показва желание да сподели идеята си, да чуе мнения и допълнения, да обсъдят заедно начина за осъществяването и, да пресметнат по-добре ефекта, рисковете, изгледите за успех. Макар на пръв поглед да изглежда невъзпитано, незачитащо личното време и пространство, импулсивното поведение на шефа всъщност издава близост. Също като някой приятел, той не се притеснява да ви се обади в неподходящ час, за да сподели нещо, защото знае, че няма да му се разсърдите, а ще бъдете съпричастни.

Коварното на всичко това е, че за да останете в екипа на такъв шеф, означава да приемете правилата му.

Като ви звъни по неприлично време, трябва скоростно да се разсъните

и не просто да мърморите "да, да, добре, ще го направя", а да влезете в темата, да питате и да давате още идеи. Когато иска в неделя да се съберете в офиса, вместо да сте със семейството си, трябва не да показвате недоволство, а да откликнете с ентусиазъм.

Не е лесно да сте винаги готови, така че пресметнете заслужава ли си. Направете си баланс какво ви дава и какво ви отнема този начин на работа - на вас и на семейството, което неминуемо е засегнато. Ако сметките излизат на плюс, влезте в играта. Ако не, търсете си ново място.

Две грешки не бива да правите,

докато обмисляте как да постъпите в близко или в по-далечно време, когато икономическата криза поотмине.

Първата е да показвате недоволство, че ви звъни в извънработно време. Може той да не ви нарочи като служител, на когото не бива да се разчита отвъд рамките на длъжностната характеристика, и да не ви уволни. Вероятно е дори да престане да ви търси. Представете си обаче как ще се чувствате на другата сутрин, когато всичките ви колеги от екипа са наясно с новата среднощна идея на шефа и обсъждат как да я осъществят.

Другата грешка ще допуснете, ако се надявате началникът да се промени. Няма да се случи. Той си е такъв, така си работи, даже екипът си е подбрал от хора, които понасят това и вече го смятат за нормално.
Не разчитайте на чудо у него, мислете само за себе си - вие искате ли и можете ли да живеете по този начин. Защото за това става дума: хиперактивният шеф работохолик става част не от работата, а от целия ви живот.

Ако сте попаднали на шеф, който е хиперактивен работохолик и действа според собствения си управленски маниер,

от вашия характер много зависи дали ще издържите.

Според социолога Кристена Ниперт-Енг хората се делят на два типа: сегрегатори и интегратори.

Сегрегаторите определят ясни граници между работата и личен живот.
Интеграторите не могат да разделят двете.

Ако сте тип сегрегатор, няма да понесете

шеф, който ви занимава с делови въпроси по всяко време. Самата ви природа ще се бунтува срещу това. Не става дума за 40-те часа седмично, които трябва да работите според Кодекса на труда, длъжностната характеристика и т.н. Понеже не можете да се абстрахирате напълно от случващото се в офиса, болезнено ще страдате от чувство за дисбаланс между професионалния и личния живот.

Ако сте тип интегратор, може

даже да ви допада поведението на шефа. Но имайте предвид, че има опасност да прегреете, като не спирате да мислите за работата, след като се приберате вкъщи и началникът не ви се обажда. Склонността да размивате границите между професионален и личен живот ви натоварва, понеже не сте в състояние да постигнете психологическо откъсване. Вие не сте в работата, но тя продължава да бъде в главата ви. "Една от важните предпоставки за възстановяване е функционалните системи, които са били подложени на натоварване по време на работа, е да бъдат изключени и оставени да си починат", подчертават психолозите Сабине Зонентаг и Шарлоте Фриц.

Трябва сами да се научите да прокарвате граница между професионалния и личния си живот, ако не искате да рискувате здравето, а и кариерата си, която може да рухне заради неефективност вследствие на претоварване. Изучете всякакви видове техники, за да постигате психологическо откъсване.

Трудно е, защото характерът ви на интегратор пречи. Но ако не си наложите да го направите, в никоя компания и при никакъв шеф няма да постигнете добър баланс между работа и свободно време.