Бюджетна комисия: Без по-нисък ДДС за хляба

от Румяна Дeнчeва - 19 февруари 16730 прегледа

Вицепремиерът Асен Василев на парламентарната трибуна

С ваучерите за храна да плащаме не само битови сметки, но и да са билетчета за музеи и художествени галерии, решиха още депутатите късно в петък

Няма да има по-нисък ДДС за хляба. Това реши бюджетната комисия късно снощи. Депутатите приеха новия бюджет на второ четене след повече от 8 часа дебати и множество почивки. Между двете четения бяха внесени над 110 предложения за промени, 2/3 от които от опозицията.

Решението за хляба влезе в дневния ред на комисията, след като от Добрич в петък, президентът Румен Радев заяви, че "диференцирана ставка 9% ДДС само върху хляба е стратегическо решение".

Часове след това, вицепремиерът и финансов министър Асен Василев отговори: "Имаме коалиционно споразумение, там е ясно записано, че диференцирани ДДС ставки, изключая тези, които са заварени покрай Covid кризата, няма да се приемат. А и това, което видяхме, че когато бяха намалени ДДС ставките, примерно за ресторантьорството, това не доведе до по-ниски цени за крайния потребител".
Ваучерите за храна, освен за плащане на сметки за ток и вода, да се използват и като билети за театри, музеи и художествени галерии, решиха още депутатите. Мярката е временна само за тази година. Квотата за ваучерите вече бе увеличена на 1 милиард лева, а индивидуалната месечна сума за един работник, или служител е от 80 до 200 лв.
През седмицата, музейните работници заплашиха с протести и поискаха допълнително пари за увеличаване на заплатите. Вместо очакваните от тях 30 млн. лв. обаче те получиха 12 млн. лв.
20 милиона лева от бюджета на съдебната власт бяха преразпределени за БАН, а по 10 млн. лв. бяха отрязани от бюджетите на МОН и на МРРБ, за да се вдигнат заплатите на университетските преподаватели.
В хазната трябва да влязат 57,2 млрд. лева, а държавата може да похарчи 63,1 млрд. лв., гласува бюджетната комисия. Тя залага дефицит от 4,1%. В макрорамката на бюджета е записано още безработицата да е до 5%, инфлацията 5,6%. Фискалният резерв трябва да е не по-малко от 4,5 млрд. лв., таванът за нов дълг е 7,3 млрд. лв., а общият размер на нов и стар дълг да не е повече от 35,5 млрд. лв.