l Малки вузове да се обединяват под общо име, да запазват известна самостоятелност, като споделят преподаватели, общежития, администрация
l Първи български вуз в топ 500 на света до няколко години - цел на реформата
l Висше образование и за Северозапада
l По-добро сито за академичните длъжности и научни звания, стоп на плагиатството
Министерството на образованието представи пред ректорите идеи за голяма реформа:
- Сегашната мрежа от университети в България не позволява повишаване на международната им видимост. Силно фрагментирана е и включва редица много малки държавни висши училища.
Затова Министерството на образованието и науката предлага малки висши училища със сходен и/или допълващ се профил и в едно и също или в близки населени места да се обединят под общо име, с общо или споделено ръководство.
Идеята е “шапката” да бъде юридическо лице, като съставните висши училища също запазят значителна юридическа и академична самостоятелност.
У нас има 38 държавни
висши училища и 14 частни
13 от държавните университети имат по-малко от 2000 студенти. В пет те са дори под 1000, а най-малкото обучава 343 студенти.
- Големи университети също биха могли да се сдружат, за да позиционират по-добре себе си и България като цяло в европейската система на висше образование, да участват в по-големи международни образователни и научни мрежи и да се класират по-нагоре в международните рейтинги.
- Правителството ще въведе общи изисквания за образователни, научни и научно-приложни резултати, които всеки преподавател ще трябва да постигне.
- В акредитацията на висшите училища ще участват само преподавателите, които покриват минималните изисквания. Ако университетът не може да осигури такива хора за определен период, той ще се преобразува в образователно висше училище или колеж.
- Ще се разшири обхватът на проверките за плагиатство.
- В бъдеще при акредитацията да се използват основно
числови данни от надеждни източници
за реални показатели, подобни на тези в Рейтинговата система на висшите училища - например безработица сред завършилите, осигурителен доход, научни публикации в международните бази данни, привлечени средства по договори и др.
Това са основните идеи за реформа, които представи Министерството на образованието и науката пред Съвета на ректорите.
Като пример за възможни обединения се сочат създаване на университет по технологии при обединение на 5 вуза и на Академия по изкуства от 4 академии (виж графиката).
Предлага се и филиали на висши училища в Северозападния регион да се консолидират, да се допълнят с липсващите професионални направления и да създадат образователен университет. Причината - в региона няма висше училище, което да подготвя кадри за местната икономика и администрация. Това спъва икономическото развитие на Северозапада и води до
напускането на много млади хора
в търсене на по-добро образование и качество на живот в други региони.
В бюджета за 2022 г. са предвидени още 20 млн. лв. за допълнителни възнаграждения на преподавателите в държавните висши училища. Те ще бъдат дадени на университетите, след като те приведат критериите и показателите в своите правилници за атестиране на академичния състав в съответствие с методика, определена в акт на МС.
Като цяло целта на реформата е да се подобрят качеството на висшето образование и международната видимост на университетите, така че в следващите години поне един да попадне в топ 500 на световна класация. Процесът на обединяване може да бъде подпомогнат целево от държавата, например чрез инвестиции в обща материална база.
Той може да завърши в
рамките на 2-3 г.
Чрез новата структура участващите университети могат да споделят преподаватели, материална база, обща администрация, да организират обща кандидатстудентска кампания.
Няма да се засяга специализираното обучение, по което всяко малко висше училище има своята уникална експертиза. Отделните висши училища ще могат да кандидатстват за проекти самостоятелно и да се сдружават за съвместно обучение с други университети.
“Това е формата, за която говорим. Тя не съществува днес в Закона за висшето образование и трябва да бъде обсъдена внимателно”, обясни министър акад. Николай Денков.
Успоредно по тази тема ще текат 3 процеса - да се подготвят промените в закона, да се проведе обсъждане между ректорите къде са най-удачните варианти.
“Примерите, които съм дал, ми изглеждат най-разумни, но може да има и други примери, които ректорите да сметнат за по-ефективни. Вече сме започнали разговори за няколко оценки за въздействие на една или друга дейност, за да сме сигурни, че съответният тип обединение на съответните висши училища би довело до определените цели”, обобщи министърът.
Той каза, че няколко пъти при него са идвали представители на огромни чуждестранни фирми, които питат за специалисти. Когато говорели за висше образование, споменавали 2 висши училища - Софийския университет и Техническия университет в София. Тях са видели от тяхната международно камбанария, каза акад. Денков и попита защо да няма и други и защо тези да не са още по-високо. Идеята не е да се намали бройката, а преструктуриране, част от което ще е с обединения.
През следващите месеци ще се подготвят промените в законите. Ще върви процесът на обсъждане. Ще бъдат събрани и оценки за въздействие от различни независими институции. Има такова моделиране, което показва, че ако обединим 2 подходящи висши училища в България, директно те отиват в топ 500, а ако са 3, може да отидат и в топ 300 на световните класации, обясни министърът.
Главното е да оберем всички позитиви и да не стигнем до негативи, заключи ректорът на Софийския университет проф. Анастас Герджиков.
Министър акад. Николай Денков:
По-напред в световните
рейтинги е визитка на държавата
В анкетите за подреждане на университети се пита: във вашата област кои са 10-те или 15-те университета, за които се сещате. Постигането на по-добро класиране в рейтингите не е самоцел, това е визитка на държавата по отношение на качеството на висшето образование.
Има нужда от още реформи - на първо място, свързани с контрола как да се осигури по-високо качество на висшето образование и как то да се доближи до нива, които съответстват на най-добрите европейски и световни стандарти.
Темата, която привлече най-голямо внимание, е за преструктурирането. Идеята е “шапката” да бъде юридическо лице, като съставните висши училища също запазят значителна юридическа и академична самостоятелност. Тази практика е широко разпространена по света. Висши училища са обединени в пълномащабни университети като юридическо лице както съставната част, така и общата шапка, която осъществява част от тези функции. Това е формата, за която говорим. Тя не съществува днес в Закона за висшето образование и трябва да бъде обсъдена внимателно.
Проф. Анастас Герджиков:
Ако университет като Софийския се обедини
с технически - нагоре към топ 500
Ако един университет от типа на Софийския се обедини с един технически университет, ползата ще бъде огромна. Ние веднага ще се приближим със 100-200 места към тези заветни топ 500. Защото един по-голям университет с мащаба си, с общите научни изследвания наистина има полза както за международните класации, така и за кандидат-студентите, имам предвид и чуждестранни кандидат-студенти. Става видим. Един от въпросите в класациите е какво е мнението ви за този университет. И отговорът на 90% от анкетираните ще е: “Аз не съм чувал за този български университет”. Имаме проблем с видимостта.
Бихме могли да говорим и за доброволно, надявам се, обединение въз основа на това по какво си приличаме - общи професионални направления или поне области на висшето образование.
Ние бяхме удовлетворени и успокоени от днешното обсъждане. Казах, че познавам министър Денков, който е разумен човек и без обсъждане няма да предприеме сериозни стъпки. Днес той потвърди, че дискусията сега започва.
Проф. Ивайло Копрев, ректор на МГУ:
Не трябва механично обединение, студентите
ни са топмениджъри
Минно-геоложкият университет е т.нар. малък университет, а имаме двама учени в 2-та процента на Станфордската класация. Опитваме се да правим наука. Нека се изработят критериите за оценка и тогава да вървим към обединение. Трябва да има преструктуриране в посока, която да е позитивна за висшето образование, а не механично да се прави обединението. Ние сме обединени в различни проекти, имаме добри практики. Съвместните магистратури започват да дават резултат.
Полезните изкопаеми, т.е. ресурсите на държавата, са част от националната сигурност. 99% от мениджърския състав на големите компании са хора, завършили Минно-геоложкия университет. Те са българи. Нашите студенти са видими извън България. Не сме открили професионално направление, нетипично за нас. Нямаме, да речем, “балетно майсторство”.
