Парите за държавен телеком остават, но ще ги харчат едва след като ЕК ги даде

Новите влакове, които ще бъдат купени с европейски пари от плана за възстановяване, ще отидат при този, който спечели договора за обществена услуга за превоз. Това поясни пред транспортната комисия в парламента министър Николай Събев.

Сегашният на БДЖ изтича в края на 2024 г., а за нов ще бъде обявена процедура. Компанията, която спечели поръчката,

ще получи новите

влакове само

за ползване,

те си остават държавна собственост. Тя ще поеме и ангажимент за обслужването и сервиза им. “Надявам се това да е БДЖ”, каза министърът и продължи с темата за обединяването на пътнически, товарни превози и на холдинга в Национална компания БДЖ. В момента пътническият превозвач не е в състояние да спечели договора, но затова се правели реформите.

В плана за възстановяване е записано, че ще се купят 62 скоростни влака и 18 маневрени локомотива. 1,022 млрд. лв. е инвестицията, по плана са 665,98 млн. лв., останалите 355,82 млн. са съфинансиране. Срокът за изпълнение е до 2026 г.

Събев заяви още, че основните препятствия пред оздравяване на железниците не били синдикатите, а българската администрация. Той каза, че правят всичко възможно да ги преодолеят, ще бъдат правени още кадрови промени, дори чакал експерти отвън.

На въпрос защо е поискал от кметовете на Русе и Бургас да му прехвърлят летищата, министърът заяви, че такива

писма ще

получат всички

кметове, на

чиято територия

има летища,

като спомена конкретно Сливен и Стара Загора.

По повод на авиобаза Равнец край Бургас той заяви, че е имало подобна ситуация в Силистра, където на терените на бившето летище предприемач ще прави фотоволтаичен парк. Министърът заяви, че знае колко струва правенето на едно летище и не бивало те да бъдат ликвидирани със слагането на анкерни болтове, имайки предвид идеята за инвестиция в соларна централа и завод за водород на терена край Равнец.

Депутати от ДПС го запитаха за отварянето на Маказа и ангажимента на ГКПП-то да бъде сложен кантар, за да се мерят камионите. През лятото пунктът бил натоварен и имало огромни опашки. Ако бъдат отклонени камиони от Кулата за преход към Маказа, преминаването ще бъде затруднено.

Събев заяви, че България няма транспортен проблем, а логистичен и акцентът в работата на ведомството му щяла да бъде свързаността, а той като Левски обикалял по границите. С Гърция според министъра трябва да се отворят още гранични пунктове при Рудозем - Ксанти, Златоград - Термес, а не всичко да се струпва на Кулата - Промахон.

Министърът отново разказа за намерението от ГКПП-тата да излязат всички служби, които нямат отношение към граничния преход. Имало разбиране от МВР, митниците, автомобилната администрация, регионалното министерство техните служби да правят проверките си извън пунктовете, а не на самата бразда.

В края на заседанието на транспортната комисия Събев се обърна към депутатите да му стискат палци за срещата с телекомите. Ще им обясня, че никой никога не е имал намерение да прави държавен телеком, заяви той.

Парите за него в българския план за възстановяване остават, но няма да се бърза с реализирането на проекта. Това е станало ясно след среща на Николай Събев с представители на телекомите, съобщиха източници, запознати с разговорите.

Тя се е състояла в четвъртък, след като стана ясно, че от плана са отпаднали предвидените пари за развитие на 5G мрежа, а държавата има намерение да инвестира над 600 млн. лв. в собствена оптична мрежа. Тя щяла да бъде дадена за ползване на операторите, за да предлагат услугите си.

На срещата Събев и телекомите се опитали да сближат позициите си, след като стана ясно, че от бизнеса настояват да има финансиране за 5G и не приемат пренасочването на парите за държавна телекомуникационна мрежа. Поради това се говорело

да не се бърза

с изграждането

с пари от бюджета, както е предвидено за други проекти от плана, а да се прави, едва след като бъде отпуснато финансирането от ЕК.

По-късно от министерството съобщиха, че никой никога не е имал идея да прави държавен телеком. Събев е уверил, че целта е да се намери добра синергия между големите телекомуникационни оператори и държавата.