Има газ за торовите заводи, но 80% от себестойността на продукцията им зависи от цената му

Торовите заводи не очакват спиране на доставките на природен газ, но определено са обезпокоени от случващото се най-вече заради прогнозите за ново поскъпване на синьото гориво. Дори без новата заплаха торовете поскъпнаха между 3 и 5 пъти от средата на миналата година и в момента около половината пазар у нас е зает от внос от трети страни.

“Ние имаме договор с “Булгаргаз”, който е нашият доставчик, той не ни е уведомявал за трудности с доставката и не вярвам, че ще останем без гориво”, каза пред “24 часа” Стефан Димитров, изпълнителен директор на “Неохим”. Заводът в Димитровград е значим доставчик за нашия пазар на амониев нитрат, чието производство силно зависи от синьото гориво.

Войната обаче е заварила завода насред инвестиционен проект за 28 млн. евро за модернизиране на производството на азотна киселина, която е суровина за азотните торове. Тъй като технологията е с руско ноу-хау и трябва да се направи от техни специалисти, проектът може временно да бъде замразен.

“Агрополихим” АД също няма прекъсване на доставките на природен газ, но още преди 3 години замести част от синьото гориво с втечнен амоняк и

в момента ползва само около 10%

от количествата природен газ,

който е ползвал преди. Амонякът обаче също поскъпна напоследък - според различни източници с между 100 и 150% за времето между лятото и късната есен на 2021 г. Той се произвежда от природен газ.

Поне засега няма опасност торовите заводи да спрат работа, както направиха около 30% от колегите им в ЕС миналата есен, когато поскъпването на синьото гориво принуди много от тях да прекратят производството.

Това се отрази на целия пазар на торове, включително и у нас. Според земеделци около половината от азотните торове и около една трета от калиевите и фосфорните на нашия пазар са внос от Египет, Мароко, Турция, доскоро и от Русия и Украйна. Въпреки ценовия натиск на евтиния внос азотните торове са поскъпнали 5 пъти от средата на м.г. - от около 300 лв. на тон в средата на 2021-а до 1580 лв. в момента. Калиевите и фосфорните са поскъпнали около 3 пъти, съобщи Венцислав Върбанов, изпълнителен директор на Асоциацията на земеделските производители в България.

Земеделието е силно зависимо от изкуствените торове и по различни пресмятания в зависимост от климатичните условия между 15 и 25% от себестойността на селскостопанската продукция се образуват от цената на торовете. Около 80% от себестойността на самите торове зависи пряко от цената на природния газ.

Заради непосилните вече цени доста земеделци напоследък се преориентират към отглеждането на други култури, сподели пред “24 часа” Ангел Вукодинов, председател на управителния съвет на Асоциацията на зърнопроизводителите.

Например вместо царевица, която е много влаголюбива и изисква повече азотни торове, земеделци са се насочили към слънчогледа, който не се нуждае от много вода, нито от торове. Според Вукодинов все още не може да се говори за драматична промяна. “Най-много 3-4 милиона декара да сменят колегите, по-лошото е, че

който не иска да задлъжнява с нови

кредити, слага по-малко тор

От това обаче реколтата може да падне драстично”, каза той. Други са се насочили към органични торове, но те не са подходящи за всяка култура, а в сегашната ситуация и тяхната цена се вдига.

При производството на зеленчуци и плодове положението е още по-лошо. “Освен да се тори, една ябълкова градина например има нужда и от пръскане срещу вредители - между 17 и 27 пъти в годината, а препаратите за растителна защита също поскъпнаха драстично”, каза Мариана Милтенова, председател на Съюза на градинарите в България.

“Ако добавите и горивата, ще се получи, че половината от себестойността на продукцията зависи от енергийните цени, затова не е чудно, че много колеги, предимно малки и средни производители, изоставяли насажденията си. Дори да имаш от купените по-рано евтини торове и препарати, това ще ти помогне да работиш само тази година, едва ли някой може да натрупа запаси за години напред”, отбеляза тя.

Милтенова цитира данни на съюза, според които специално

при плодовете има драстичен спад

на насажденията в България дори отпреди да се случат катаклизмите с енергийните цени. Например през 2002 г. у нас е имало 5976 хектара ябълкови насаждения, които през 2020 г. са намалели до 3 хиляди. Кайсиите от 4467 хектара през 2002 г. са намалели на 1838 хектара през първата година на пандемията, а прасковите – от 4010 на 2770 хектара.

“Причините за отказа на много земеделци от дейност далеч не са само торовете, но цените им в момента наистина правят невъзможно земеделието”, каза Венцислав Върбанов. Той заяви, че противно на впечатлението, че специално зърнопроизводителите печелят в момента много от високите цени на пшеницата и слънчогледа, ситуацията с цените на торовете прави нещата в действителност да са съвсем различни.

“Ако разгледате ценовата листа на торовете за тази и миналата година, ще видите, че с продажбата на един тон зърно миналата година един земеделец е можел да си купи 1 тон азотни торове. Сега пшеницата наистина е по-скъпа, но с продажбата на един тон

той ще може да си купи само около 300 кг торове,

каза Върбанов. Според него двата производителя “Неохим” и “Агрополихим” правят и невъзможното да държат пазара на торове поне донякъде стабилен, но заради ситуацията с цените на природния газ бъдещето изглежда плашещо.