Международен научен екип смята, че се е доближил повече от всички останали до датирането на разрушителното вулканично изригване на егейския остров Тера (Санторини) преди почти 3500 години, съобщава АНА-МПА.

Учени от САЩ, Швейцария, Великобритания и Италия под ръководството на проф. Шарлът Пирсън от университета в Аризона в публикация в научното списание PNAS Nexus обявиха, че трите най-вероятни години, през които се е случило прочутото изригване, известно като Минойско, унищожило голяма част от острова, са 1611 г. пр. Хр., 1562-1555 г. пр. Хр. и 1538 г. пр. Хр.

„Една от тези (години) е (изригването в) Тера. Още не можем да уточним коя от трите, но сега поне знаем къде да търсим“, каза Пирсън.

Изследователите (геохимици, специалисти по датиране и анализ на ледени ядки и др.) казват, че следите от вулканично изригване през 1628 г. пр. Хр., което по-рано е смятано, че е било това на Тера, в действителност идват от колосално изригване на вулкана Аниакчак II в Аляска.

Т.нар. „Минойско“ изригване на Тера изхвърлило огромни количества пепел, която затрупала град Акротири на острова. Освен това пепелта и серният диоксид от вулкана достигнали до стратосферата и се разпространили по цялата планета, като „блокирали“ слънчевото греене и понижили глобалните температури, което се проследява в останките от дървета и по-специално по намаленото нарастване на годишните им кръгове.

Освен това сярата и пепелта достигнали полярните области и се запазили в „архива“ на ледената покривка. Днес това е възможно да бъде установено с изследване на ледени сегменти. Пепелта от всяко едно изригване има уникален геохимичен отпечатък и е възможно да бъде свързана с конкретен вулканичен източник.

Учените са анализирали данните от годишните кръгове на дървета с ледени ядки от Антарктика и от Гренландия и са създали цялостен „архив“ на вулканичните изригвания на Земята в периода 1680-1500 г. пр.Хр., т.е. за епохата, когато е изригнал вулканът на Тера. По този начин са изключили 1628 г. пр. Хр. и са определили 1611 г. пр. Хр., 1562-1555 г. пр. Хр. и 1538 г. пр. Хр. като вероятни дати за Минойското изригване.

Пирсън обяснява, че досегашните археологически данни говорят за дата на Минойското изригване по-близо до 1500 г. пр. Хр., докато радиохронологическите сведения сочат по-близо до 1600 г. пр. Хр. „Лично аз поддържам една междинна хронология. В действителност обаче сме по-близо до това да имаме окончателно решение на този проблем“, казва тя.

Следващата стъпка е по-детайлен анализ на полярните ледени сегменти, за да бъде установена пепел с химически „профил“, който със сигурност да отговаря на този от Тера. „Това е мечтата ни. Засега е хубаво, че сме достигнали по-близко до това от всеки друг път в миналото“, казва Пирсън.

Новото проучване освен това е достигнало до извода, че каквито и да са били климатичните последствия от изригването на Тера, те са били сравнително малки, много по-малки от тези след изригването на вулкана Тамбора в Индонезия през 1815 г.

Някои научни хипотези свързват изригването на Тера с началото на упадъка на Минойската цивилизация през Бронзовата епоха. Други търсят връзка между изригването и легендата за гибелта на Атлантида.