Гроздан Караджов обвини “Продължаваме промяната”, че подхожда детински към управлението на държавата
Вадене на показ на служебна кореспонденция, паметни бележки, стенограми - сюжет, обичаен при развод, не подмина и брифинга на регионалния министър в оставка Гроздан Караджов. Емоционален, придържащ се към факти и документи, той представи своята истина по скандала за онези 3,9 млрд. лева, превърнали се в ябълка на раздора в коалицията.
От многото уточнени и останали неизяснени сюжетни линии обаче едно стана ясно - спорът за парите буквално “довърши” магистрала “Хемус”, както и аутобана Видин - Ботевград. Строителството им на практика спира и не е ясно кога ще бъде подновено. В същото време за пътно поддържане тази година са останали още около 500 млн. лв., 200 млн. от които вече са ангажирани в проекти, които са започнати и трябва да се платят.
Това се разбра от обясненията на вицепремиера в оставка Гроздан Караджов за онези 3,9 млрд. лв. за пътища, които липсват в актуализацията на бюджета. И бе именно един от поводите за излизането на министрите на ИТН от заседанието на кабинета в сряда, а часове по-късно и от коалицията.
По думите на Караджов тези 3,9 млрд. лв. са се натрупали вследствие на решението на парламента да разплати 1,2 млрд. на фирмите за поддръжка на пътищата, половината от които вече са платени, но от тазгодишния бюджет.
Други 1,2 млрд. лв. са от същото решение на Народното събрание за довършване на 278 ремонта на пътища. 500 млн. лв. са необходими на държавната “Автомагистрали” ЕАД да плати вече извършената работа по “Хемус” и Видин - Ботевград. Други 500 млн. лв. са били предвидени за ВиК проекти на общините и са залегнали в коалиционното споразумение, а 200 млн. лв. се е очаквало да отпусне бюджетът за индексиране на строителните договори.
“Вярно е, че бюджетът на МРРБ за тази година е рекорден - 2,2 млрд. лв., но аз искам тези пари да се харчат за нови проекти, а за старите парите да дойдат от актуализацията на бюджета. Кирил Петков и Асен Василев обаче смятат, че този бюджет е в състояние да поеме всички разходи за пътища”, каза Караджов.
“В паниката, че изпускат управлението, както стана при избора на гуверньора на БНБ, започнаха по същия начин сега да говорят за крадливи фирми, за милиарди и за неща, които нямат нищо общо с казуса за напускане на заседанието на кабинета”, категоричен е Караджов.
Той разказа, че месеци наред се е опитвал да разреши възела от противоречия с инхаус договорите за “Хемус”. За първи път е поставил въпроса пред Кирил Петков през януари, като още тогава му показал доклади на юристи, разглеждали различни варианти за решаване на проблемите с договорите. До реално обсъждане обаче се стигнало чак на 12 май в кабинета на премиера. Присъствали Асен Василев, Бойко Рашков и съветници.
Същата вечер шефката на премиерския кабинет Лена Бориславова изпратила на всички участници паметна бележка какво са се споразумели (виж факсимилето). “Да бъда обвиняван при това положение в разни схеми как се мъча да платя на “крадливи фирми”, ми се струва най-малкото нелепо”, каза Караджов. Между другите неща решението от 12 май предвижда и създаване на работна група, която така и не се била събрала.
Министърът подчерта, че не приема критиките за липса на контрол върху извършените м.г. ремонти на пътищата, и показа документи, от които се вижда, че именно той е разпоредил парите да се плащат само след проверка на извършената работа.
Обясни и казуса с довършването на магистрала “Струма” през Кресненското дефиле - проект, който също е на трупчета, тъй като през октомври изтича действието на сегашния доклад по ОВОС, който е разделяне на трасето на две. Ако до октомври България не попълни апликационните форми и не кандидатства пред ЕК, отсечката ще трябва да се финансира от държавния бюджет. В същото време обаче МОСВ настоява за стария вариант с изграждане на 22-километров тунел през дефилето, който е многократно по-скъп.
“Тези хора изляха всичките си грехове върху мен, направо не мога да повярвам какво се случва”, добави той емоционално.
Караджов разказа и че поводът за напускането на правителственото заседание в сряда бил, че дебелата папка с актуализацията на бюджета, която им била сервирана изневиделица в началото на заседанието, в никакъв случай не можела да бъде прегледана набързо. Освен това имало предишни договорки, че първо ще се чуят аргументите на останалите партии в коалицията и след това проектът ще се внася в МС.
“Не можехме по време на правителственото заседание да гласуваме срещу актуализацията, защото това щеше да означава да гласуваме и срещу вдигането на пенсиите и компенсаторните мерки. Затова единственият изход беше да напуснем заседанието”, обясни вицепремиерът в оставка.
“Всичко това са едни детски номера, тези хора така и не свикнаха да се отнасят сериозно с управлението на държавата”, заключи той.
След неговото изявление от “Продължаваме промяната” разпространиха писмо на Караджов от 6 юни до вицепремиера и финансов министър Асен Василев, в което той настоява за въпросните 3,9 млрд. лв. и излага подробните мотиви за искането си.
Миг преди излизането от властта - два договора за 372 млн.
Два договора за пътно строителство са финализирани в самото навечерие на напускането на властта от ИТН.
Единият е за тунела под Шипка за 356 млн. лв., който бе подписан в момента на заседанието на кабинета, напуснато от министрите на Слави Трифонов. Фирмата - консорциум около “Хидрострой” АД, бе избрана още миналата година. Другият договор все още не е подписан, но ръководството на АПИ е утвърдило избора на фирмата. Става дума за ремонт на 15 км третокласен път в община Гълъбово, за който е избрана не фирмата, предлагаща най-ниска цена, а друга, чиято оферта е класирана четвърта и е на стойност 16,5 млн. лв. Това е обединение начело с “БГ Ленд Ко”. Караджов коментира, че пътят е в ужасно състояние и местното население, част от което работи в комплекса “Марица-изток”, редовно се оплаквало. Изборът според обясненията на АПИ бил направен след преговори с класираните фирми, но тъй като останалите не можели да докажат цените си, е избрана тази с четвъртата оферта.
Строителите: Цял отрасъл става заложник на едни политически борби
Вероятно управляващите не ги интересува, че цял един отрасъл - строителният, става заложник на тези чисто политически борби. Но редно би било да помислят, че с действията си подлагат на риск цели оперативни програми, а и изпълнението на плана за възстановяване и устойчовст, в който има много строителни дейности. Именно това е недопустимо, коментира пред “24 часа” изпълнителният директор на Камарата на строителите в България Валентин Николов.
Той напомни, че от началото на годината досега в Румъния за трети път индексират строителните договори заради поскъпналите материали, а в България този процес дори не е започнал. У нас той зависи от актуализацията на бюджета, в която трябва да се предвидят пари за доплащане на вече започнати строителни проекти.
7 °
11 °
