Само два от проектозаконите, от които зависят плащанията, са или в НС, или на път да влязат за приемане

Хаосът в държавата и пълната неяснота какво предстои след сваленото с вот на недоверие правителство на Кирил Петков вероятно ще лишат на този етап България от 20-те милиарда евро по Плана за възстановяване и устойчивост.

Никой не работи сериозно по приемането на пакета

от 22 законопроекта, които са задължително условие, за да получи страната ни първите траншове. Така изпълнението на проектите, заложени в плана, ще трябва да започне с национални средства.

Още когато ЕК одобри плана, категорично бе подчертано, че България ще започне веднага изпълнението на проектите и ще подаде искане за първо плащане едва когато бъдат постигнати заложените междинни цели.

Още по-тежко е положението със законите, необходими за приемане на еврото - те са в пъти повече, но там поне срокът е по-далеч във времето и по тях може да се работи и през 2023 г.

“24 часа” разпита депутати - членове на бюджетната и на икономическата комисия, дали парламентът ще успее да приеме законопроектите, свързани с плана за възстановяване. Те до един заявиха, че никой от тях не готви промени.

“Не съм чувал някой да се е вдъхновил от този списък с 22 закона, мисля, че е работа на МС да ги напише и да ги внесе в Народното събрание”, каза членът на бюджетната комисия Георги Ганев от ДБ. От ИТН дори

не са чували за такъв списък

От ГЕРБ пък обвиниха вече свалените управлява за неминуемото закъснение на плащанията.

Засега от списъка в парламента са внесени само два проекта за промени - в Закона за КПКОНПИ, но още не са минали дори на първо четене.

Друг от важните проекти - промяната на Закона за обществените поръчки, е готов като текст, но бе пуснат наскоро от финансовото министерство за обществено обсъждане. То трае 20 дни и по всяка вероятност законът ще бъде внесен в парламента към средата на юли. Докато се върти рулетката с мандатите, които президентът ще започне да връчва, парламентът остава действащ. Дали и кога обаче ще приеме текстовете, никой не може да прогнозира.

Те предвиждат основен ремонт на закона - да се сведе до минимум договарянето на обществени поръчки без обявление. Ще се увеличат санкциите за нарушаване на правилата и ще се забрани преразпределянето на задачи от инхаус поръчки към подизпълнители.

Спорните и преди вота на недоверие

промени за реформиране на антикорупционната комисия

пък трябва да я превърнат в политически и финансово независим орган. Предвижда се това да стане чрез назначаване на ръководството по начин, гарантиращ политическата независимост, даване на правомощия да разследва и да използва доказателствата пред съда.

Следващият от законите, който трябва да преправи, е този за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове. Друг закон, който е на път да бъде публикуван за обществено обсъждане тези дни, е промяната на Закона за етажната собственост.

С тези поправки ще се облекчи режимът за вземане на решения от собствениците на отделни обекти в многофамилни сгради, ще се въведат регулации за професионалните домоуправители, ще се улесни кандидатстването за колективни кредити от етажната собственост чрез откриване на колективна банкова сметка на нейно име.

Любопитното е, че без поправки на този закон не може да тръгне санирането на жилищни сгради с 1,4 млрд. лв. от плана за възстановяване и устойчвост. Намеренията бяха приемането на документи от кандидатите за саниране да почне още от 1 юли, но и това очевидно няма как да стане, защото освен поправките на закона не са готови и формулярите за кандидатстване.

На важен основен ремонт подлежи и Законът за енергетиката, където предстои либерализация на пазара на едро до 30 септември 2022 г.

Със синхронни промени в три закона- за водите, за енергетиката и за концесиите, ще се премахнат пречките за развитие на геотермалната енергия, заедно с всички необходими регулации.

Промени в Търговския закон пък ще въведат инструменти за ранно предупреждение, както и облекчени процедури за обявяване в несъстоятелност или преструктуриране. Ще се търсят гаранции, че при регистрация на търговски дружества това се прави по действителни адреси за управление.