Газовата тема присъства днес в реда на Народното събрание. Депутатите обсъждат доклада на временната анкетна комисия, която трябваше да разследва защо бе спрян руският газ и как "Булгаргаз" е осигурил алтернативни доставки.
Докладът вади на показ доста информация относно газовата търговия и работата на държавното предприятие "Булгаргаз". Друг въпрос е дали изровените данни и направените изводи водят до някакви решения и реални ползи за България. Няма нито една предложена мярка, а "решението", което комисията предлага, е: докладът със събраните материали да се предаде на "компетентните органи".
Комисията бе създадена през май по искане на опозицията. В нея работиха 13 народни представители, нито един от тях не бе достатъчно компетентен по темата с газовата енергетика. Шестима от членовете са подписали доклада с особено мнение - тоест не са съгласни със съдържанието и с констатациите. И не е чудно - докладът е пълен и с конкретна информация, но и с много тълкувания и внушения, предаде Сега.
Едно от най-опасните внушения е, че правителството и "Булгаргаз" е трябвало да приемат руския ултиматум за промяна на схемата за плащане на газовите доставки, защото "почти" нямало рискове. От трибуната председателят на комисията - Даниел Митов от ГЕРБ, обясни, че можело да направим като други страни от ЕС, които приели да открият сметки в рубли, но успоредно с това си търсели алтернативи.
"Забравяте две важни неща - няма държавна компания в ЕС, която да е приела условията на Москва за плащанията, а освен това дори и на тези, които изпълняват новата схема, "Газпром" им ограничава и спира природния газ", репликира го Мартин Димитров от ДБ.
Цончо Ганев от "Възраждане" обаче настоя, че инатът на България да не плаща в рубли можел да доведе до това догодина "Газпром експорт" да осъди България за 3 млрд. (не се разбра в каква валута и откъде Ганев разполага с тези калкулации). Депутатът даде за пример Унгария, която вече била подписала нов дългосрочен договор за руски газ. И отсече, че докато ПП управляват, България няма да има договор с "Газпром".
А Йордан Цонев от ДПС разясни, че нямало нищо страшно да се подчиним на промяната на схемата за плащане (която впрочем бе въведена с указ на президента Путин) - само трябвало да преместим плащанията от Ситибанк в Газпромбанк.
Наложи се Мартин Димитров отново да припомни, че държави, които имат валидни договори и са приели новия "модел" на плащане, не получават договорените доставки - важният за Германия и за ЕС газопровод "Северен поток" работи с едва 20% от капацитета си, а "Газпром" си измисля всевъзможни причини да създава газова криза в Европа - в момента оправданията са, че трябва да се ремонтират турбини.
Да, вероятно служебното правителство ще открие сметка в рубли, но това няма да гарантира на България, че ще получава необходимите количества газ, поясни депутатът от ДБ.
"Никой не твърди, че "Газпром" е надежден доставчик", оправда се Даниел Митов. И изтъкна, че въпросът бил как правителството и "Булгаргаз" работят за намиране на алтернативи.
Докладът дава примери за конкретни ходове на "Булгаргаз", будещи у авторите съмнения за корупция: Ето някои от тях.
Офертата на гръцката фирма ДЕПА за доставки през май 2022 г. е била получена след изтичане на срока, поставен от “Булгаргаз” - 11:00 ч. на 27 април. Освен това тя не била “твърда” или обвързваща, а “индикативна”, и под условие - доставки няма да има, ако липсва свободен капацитет поради претоварване на газопотока от Гърция към България или ако "Газпром експорт" прекъсне доставките към Гърция. В доклада се пояснява: “Въпреки това офертата е класирана на първо място и е подписан договор с ДЕПА. Същевременно получената в срок оферта на “Елпедисон” е дисквалифицирана поради наличие на едно-единствено условие за конкретен форсмажор - прекъсване на доставките от Русия към Гърция, въпреки че дружеството предлага с 2 евро по-ниска цена от класираното на трето място Митилинеос, чиято оферта също като на ДЕПА е получена след изтичане на посочения от "Булгаргаз" срок.
На класираното на второ място дружество МЕТ България пък бил даден различен, по-късен срок за внасяне на оферта - 13:00 ч. на 29 април. Дружеството е било поканено за доставки за месец май на 28 април, след като другите поканени фирми вече били подали своите предложения. МЕТ били поканени за доставка на до 5 000 MWh/ден, но бил подписан договор за много повече - за 30 000 MWh/ден. Докладът тълкува случая с МЕТ така: "Това не само буди недоумение, но най-малкото означава, че са разполагали с информация за конкретните нужди на “Булгаргаз” и навярно е съществувала уговорка за доставката на най-голямото предоставено количество природен газ от посредник при така проведените процедури за избор”.
Друг случай, описан в доклада, се фокусира в цените: Подписан е договор с фирма “Акспо” при цена €109/MWh, а с 8 евро по-ниската оферта на "Елпедисон" (€101.69/MWh), не е класирана. Пренебрегати били още "Енергико” ЕООД, предложила по-голямо количество и по-ниска цена - €104.44/MWh, както и “Мотор Ойл” с цена €106.185/MWh”. Подписан е и договор с фирма “ОМВ Петром, чиято цена е €105.69/MWh) - по-висока от предложенията на “Елпедисон” и “Енергико” ЕООД цени.
Значителна част от доклада е посветена на кореспонденцията между София и Москва по повод на новия начин на плащане и несъгласието на българската страна да го приеме. Цитирани са и правните консултанти (от кантората Уайт енд Кейс), наети от правителството, които не са дали много категорично мнения за рисковете за България, но смятат, че може да не приемаме новите условия, за да не се окаже, че нарушаваме санкциите на ЕС, и че може да поиска от "Газпром експорт" обезщетение, ако ЕС нажаже България
От доклада се разбира, че депутатите не са получили всички документи от "Булгаргаз" - тъй като по някои от сключените договори за доставка на газ има много строги клаузи за конфиденциалност.
Опозицията, която е оформила доклада, очевидно е имала две цели - да "уличи" кабинета "Петков" и "Булгаргаз" в афери и да обвини правителството "Петков", че е оставило България без газ от "Газпром" . Прозира и трета цел - приятелите на Путин у нас да се сдобият с максимално много информация за алтернативните газови доставки и техните цени, както и за плановете и възможностите на България да се снабдява от различни източници и доставчици.
Кабинетът "Петков" и "Булгаргаз" несъмнено заслужават критики за начина, по който осигуряват алтернативни доставки. Ако бяха започнали веднага да провеждат прозрачни търгове за закупуване на необходимите количества природен газ на борсата, вместо да канят избрани фирми, половината доклад на анкетната комисия нямаше да го има.
Особено опасен е опитът на тази анкетна комисия да "докаже", че правителството е виновно за спрените доставки на руски газ. Докладът може да даде коз на руснаците да спечелят арбитражно дело, ако спорът за плащанията стигне до международен съд.
