• Можехме да избегнем европейския регламент за 15% спестявания - вместо това сме с 1/3 осигурена газ за зимата

Зимата наближава – а съответно и високото потребление на газ през зимните месеци. Потреблението през зимата е високо не само в България, но и в другите европейски страни, а и в Азия, която е водещ световен потребител на газ. Така за същите количества газ има много по-високо търсене, което увеличава рисковете за доставките и цените. По тази причина всички потребители на газ използват летните месеци, за да запълнят газохранилищата и да договорят доставките на газ за зимата. И в нормални години това е изключително важно, а сега е направо критично. Докъде е България в тази ситуация?

“Чирен е” запълнен на 58%, но има шанс за 80%

В Европейския съюз средното запълване на газохранилищата е 77%, а редица страни са дори около 100% - например Полша и Португалия, следвани от Дания с 93% и Франция с 89%. Българското газохранилище, в Чирен е пълно 58%, но все още има около два месеца до превключването към зимен режим, а това е достатъчно време, за да се постигне 80% запълване. При полагане на повече усилия може да се стремим и да наближим 90%, макар че времето изтича.

Газохранилището в "Чирен". СНИМКА: "24 ЧАСА"
Газохранилището в "Чирен". СНИМКА: "24 ЧАСА"

Неясно защо, но в последната седмица темповете на нагнетяване на газ в “Чирен” намаляха значително – дори на 17 август практически нямаше нагнетяване на газ в газохранилището. Може би това е свързано с някакви текущи проблеми или със смяната в ръководството на “Булгаргаз”. Каквито и да са обясненията, необходима е незабавна корекция. Всеки ден е ценен и не бива да се губи време, защото зимата неминуемо наближава. А с нея се увеличават и рисковете.

В очакване на газовата връзка с Гърция

Тази връзка е критично важна за България по няколко причини.

На първо място, тя би позволила да се получават големи количества азерски газ – много по-големи от досегашните.

В същото време влизането на връзката в експлоатация ще освободи капацитет по стария газопровод с Гърция, което дава възможност да се получават повече доставки по гръцката газопреносна система от терминали за втечнен газ. България ще може както да получава газ от повече източници, така и да транзитира газ към други страни от региона.

В краткосрочен план обаче влизането в експлоатация на газовата връзка с Гърция ще доведе до намаление на цената на азерския газ по дългосрочния договор на България. Така че газовата връзка с Гърция ще осигури първа реална диверсификация не само на източниците на газ, но и ще намали цената на газовия микс за българските потребители. Което не е малко облекчение.

Само с една трета осигурен газ за зимата

Азерският газ по дългосрочен договор всъщност е единственият, който е подсигурен за зимата – най-голямо потребление на газ има през зимните месеци януари и февруари. Но азерският газ покрива само една трета от средногодишното потребление на страната и по-малка част през зимата, когато потреблението е високо. С други думи, не сме помръднали от ситуацията преди месец и половина, когато също имахме само една трета осигурен газ за зимата.

Бяха отказани шест от седемте танкера с втечнен газ, които биха могли да покрият значителна част от потреблението точно през зимните месеци, и то на много конкурентна цена. Според документи на “Булгаргаз”, изтекли в медиите, цената на газа от танкерите е около 150-170 евро на мегаватчас – това в момента е около два пъти по-ниско от пазарната цена в Европа, която в понеделник почти достигна 300 евро на мегаватчас. Министерството казва, че не било икономически изгодно, защото доставката можело да добави 10-20 долара отгоре. Но пазарната цена на природния газ в Европа поскъпна с над 100 евро за няколко седмици, което означава, че с всеки ден танкерите стават все по-изгодни спрямо пазарната цена. Дори да не са ни нужни танкерите с газ, можехме да продадем газа от тях на висока цена и “Булгаргаз” да реализира печалба, с която да намали цените за българските потребители.

Но има и нещо друго – отказвайки танкерите,

оставаме без козове за преговори с други доставчици. Едно е да отидеш на преговори, имайки осигурен газ, и да търсиш по-добра оферта, друго е да отидеш на преговори, без да имаш никакви алтернативи. Отсрещната страна знае, че нямаш газ за зимата и си в слаба позиция, затова няма да е склонна на отстъпки.

По същата причина е скъпо да се купува газ месец за месец – когато наближи началото на месеца и нямаш осигурен газ, доставчиците знаят, че нямаш избор и ще приемеш всяка предложена цена.

Най-изгодната позиция е да имаме излишък от газ през зимата и доставки от различни източници. Защо е изгодно? Защото можем да ползваме газа, който в момента е с най-ниски цени, и в същото време да продадем на печалба излишъка си от газ (тъй като газът от различни доставчици се определя по различни формули, в различни периоди различен доставчик има най-ниска цена). Но има и нещо повече

– европейският регламент за 15% спестявания на газ прави изключение

за страни, които продават газ на своите съседи. Ако имахме излишък на газ и продавахме излишъка в Европа, нямаше да има нужда да съкращаваме потреблението на газ.

Рисково е да зависим от един доставчик, особено ако той е “Газпром”. Защото може във всеки един момент да врътне кранчето, както го направи с Италия, Германия, Нидерландия и др. страни – но също така не бива да забравяме, че руският газ поскъпна с близо 2000% за две години и това започна далеч преди войната.