Растежът на хърватската икономика догодина ще бъде почти наполовина по-нисък от първоначалните прогнози, съобщи Световната банка, обръщайки внимание на натиска на високата инфлация върху реалните заплати и външното търсене при ключови търговски партньори за страната като Германия, предаде агенция Хина, съобщи БТА.
Тази година се очаква икономиката на Хърватия да нарасне с 6,4 процента, посочва Световната банка в актуализираната си прогноза за икономиките в преход и развиващите се икономики в Европа и Централна Азия. Тази оценка е с 2,6 процентни пункта по-висока, отколкото през юни.
След възстановяването през 2021 г. брутният вътрешен продукт (БВП) на Хърватия нарасна силно през първите шест месеца на 2022 г. благодарение на отварянето на икономиката и туризма след антиковид мерките.
Износът на стоки и вътрешното търсене също нараснаха силно въпреки повишената глобална несигурност и растежа на цените, посочва Световната банка, обръщайки внимание на признаци, че туризмът може да надхвърли нивата отпреди пандемията.
Икономическата активност вероятно ще се забави до края на годината и тази тенденция ще продължи догодина, като ще се отрази на износа на стоки и услуги на фона на по-лошите перспективи за ЕС и света.
Догодина се очаква БВП на Хърватия да нарасне само с 1,8 процента, което е почти наполовина по-малко, отколкото прогнозираше Световната банка през юни. За 2024 година прогнозата е, че растежът отново ще се повиши до 2,6 процента, което е с половин процентен пункт по-малко от прогнозата на финансовата институция в началото на лятото.
За тази година се прогнозира инфлацията да се повиши до 10,1 процента, а през 2023 г. да се забави до едва 3,9 процента на фона на очакваното подобрение в ситуацията с веригите за доставки и високата сравнителна база за тази година.
През 2024 г. Световната банка очаква растежът на потребителските цени да продължи да се забавя до 2,3 процента.
