Експертите напомнят, че това ще стане след 1 декември и предупреждават: Механизмът за облагане трябва да гарантира развитието на сектора, за да не се забавят драстично жизненоважни за икономиката инвестиции и иновации

Държавата вече е готова с изчисленията от кого и колко ще взема в енергетиката, научи “24 часа” от няколко независими източника.

От 1 декември влиза в сила новият еврорегламент за справяне с високите цени на енергията, според който дружествата в сектора ще отчисляват към държавата всяка сума, надхвърляща 180 евро за продадена от тях киловатчас енергия.

Новите правила са задължителни за всички държави в ЕС,

те предвиждат да се вземат пари от свръхпечалбите на производителите на ток, независимо дали са държавни, или частни.

Всяка страна обаче ще трябва да направи свой механизъм как ще става това и най-важното - да го прави внимателно и умно, за да не се обезкръви основният донор за икономиката, в какъвто се превърна енергетиката след връхлитането на ковид кризата, последвалата глобална енергийна и продоволствена криза, изострили се драстично с войната в Украйна.

На 8 ноември 2022 г. българският парламент взе решение с допълнително отнетите от енергийните дружества средства небитовите потребители на ток да се компенсират за разходите си за електроенергия, които надхвърлят 200 лева.

Това бе жест към бизнеса, който сега се подпомага за разходи на ток, надхвърлящи 250 лева на мегаватчас. Домакинствата продължават да бъдат пазени с по-стабилен механизъм за защита от галопиращите цени с ток от регулирания пазар. За да се спазят европейските правила, парламентът тогава възложи и на правителството да изработи механизъм за отчисления, които да отиват за подкрепа на бизнеса.

В петък енергийният министър Росен Христов потвърди в отговор на депутатско питане, че до 1 декември служебното правителство ще е готов.

Според експерти дори вече са подготвени проектоправила за изземване на свръхпечалбите в енергетиката

Те стъпват на референтни цени на всеки производител - определя се таван, над който парите ще се прибират.

АЕЦ “Козлодуй” например ще запази приходите при 160 лева на мегаватчас. Над тази цена разликата ще се взема от държавата.

Формулата за ТЕЦ “Марица-изток 2” е таван на цена от 350 лв. за мегаватчас плюс цената на въглеродните емисии, умножено по коефициент 1,3. Разходите за въглеродни квоти са най-големият харч на централата. За деветте месеца на годината те са над 1,2 млрд. лв.

За двата американски теца - “КонтурГлобал Марица-изток 3” и за “Ей И Ес Гълъбово Марица-изток 1”, няма определена референтна цена, тъй като те имат дългосрочни договори с НЕК за изкупуване на електроенергията по определена формула. Пределната цена на ТЕЦ “Бобов дол” е като за въглищните централи - 350 лева плюс цени на емисии, умножени по 1,3.

За НЕК, но в ролята му на обществен доставчик на електроенергия за битовите потребители, цената е разходите за закупуване на тока плюс добавка от 18%. Големите вецове, собственост на НЕК, са освободени по регламент от вноски, тъй като балансират електроенергийните системи.

На малките частни вецове е определена цена от 100 лева за мегаватчас, като над нея приходите ще се прибират от държавата.

Останалите ВЕИ-та се разделени според това дали имат договори за премии, или продават на свободния пазар, а не според производството си - от слънце, вятър или биомаса.

Пределната цена за тези, които продават ток на свободния пазар, се определя от разходите за производство плюс норма на възвръщаемост, но е фиксиран максимум от 320 лв. за мегаватчас. Така, ако борсовата цена е 450 лева, разликата от 130 лв. отива за държавата.

Тези възобновяеми източници, които са с преференциални цени с премии, работят с прогнозна цена, определена от КЕВР, която е различна. За сегашния ценови период е около 400 лв. Ако имат определена и премия, тя им се плаща от фонда за енергийна сигурност. Така приходите при цена от над 400 лв. ще остават в държавата, но премията ще бъде платени на централите.

Точният механизъм при прибиране на свръхпечалбите ще бъде определен с постановление на Министерския съвет.

Парите отиват във фонда за енергийна сигурност,

който плаща компенсациите на бизнеса за скъпия ток. За 2023 г. парламентът определи таван от 200 лв. 100% помощ над тази цена обаче ще получават фирмите, които са инвестирали в енергийна ефективност и има сертификат за това, а също така са изградили собствени централи за ток от възобновяеми източници. Останалите компании ще вземат 80% компенсации.

Правителствени източници допускат, че може да има промени в определените тавани,

над които парите от енергетиката ще остават за държавата.

Причината за евентуалните промени са, че правителството трябва да гарантира, че европейският регламент ще бъде спазен стриктно, и същевременно да има механизъм за преразпределение на свръхприходите, който да съхрани потенциала на енергетиката. Защото в момента тя е отрасълът, благодарение на който до настоящия момент икономиката ни издържа на няколко кризи.

Пред правителството стои нелеката задача да приложи мерки за ограничаване на   високите цени и в същото време да запази икономическия и инвестиционния потенциал на електроенергийния сектор, съобразявайки се с целите за зелената икономика.

Редица анализатори посочват, че при кризи и занижена инвестиционна активност в икономиката единственият отрасъл, където интересът за влагане на свежи капитали остава висок, е зелената енергия. Поради това всяко отнемане на ликвидност от енергийния сектор като свръхоблагане ще забави драстично жизненоважни за икономиката ни инвестиции и иновации.

В изработването на приемливо решение трябва

да се включи и механизъм за пестене на енергия,

както и целенасочени мерки за подпомагане на потребители, които действително изпитват затруднения от високите цени на тока вместо даването на помощи на всеки бизнес, защото така парите може да отидат и при предприятия, които не изпитват финансови затруднения. (24часа)