• В момента няма под 50 ст. за бройка
  • Защо цената му се увеличи повече, отколкото на пилешкото

Войната в Украйна, поскъпването на фуражите и птичият грип в почти цяла Европа са сред основните причини за незапомненото поскъпване на яйцата напоследък.

Според данните на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата за времето от януари 2022-а досега средното поскъпване на яйцата у нас е 76%, но се оказва, че то е почти толкова и в цяла Европа. В някои държави дори надминава 100%, съобщи председателят на Съюза на птицевъдите в България Ивайло Гълъбов.

На практика в момента по магазините няма яйца под 50 стотинки бройката, независимо дали са големи, или малки, дали са родно производство и от коя държава са внесени. На едро цената от началото на годината твърдо е 40 ст. (Какви са цените на останалите основни храни - виж графиката).

На нашия пазар се внасят основно яйца от Полша, но в момента има и румънски, германски, унгарски и чешки, макар и в по-малки количества. Обикновено този внос се прави от големите търговски вериги, но става дума за единични количества, предимно бели яйца, които се търсят по-малко от българския потребител, независимо че са малко по-евтини.

На българския пазар родното производство винаги през последните години е било около 55%, а вносното – 45%. Макар че официални данни за 2022 г. все още няма, българското производство видимо е повишило дела си. Причината е, че полските яйца, които бяха доминиращи сред вносната продукция, през 2022 г. се изнасят предимно за Украйна, защото войната там е унищожила много птицеферми.

В същото време в Европа през миналата година имаше множество огнища на птичи грип и се наложи голяма част от популацията от кокошки носачки да се унищожи, т.е. възможностите за внос на яйца от други държави не са били особено големи, обясни за “24 часа” председателят на комисията Владимир Иванов.

Чак до дефицит не се е стигнало, но това се дължи и на обстоятелството, че всички храни поскъпнаха и българският потребител като цяло сви потреблението.

Войната обаче има още едно отражение върху пазара на птичи продукти – фуражите поскъпнаха неимоверно. Цената на царевицата например се е вдигнала двойно от февруари до август м.г. След отпушването на износа от Украйна котировките се успокоиха, но в момента тя е средно с около 40% по-скъпа, отколкото година по-рано.

Слънчогледът също поскъпна, а слънчогледовият шрот се използва за храна на кокошките носачки и това допринесе за поскъпването на яйцата. Има голямо разминаване между вдигането на цените на яйцата и на самото птиче месо. В периода между началото на миналата година и началото на тази пилешкото поскъпна средно с около 30%.

Обяснението е в различните технологии и разходи. Бройлерите се отглеждат за кратко време – само няколко месеца, колят се и се предлагат на пазара, докато яйцата се снасят от кокошки носачки, които се отглеждат минимум 2-3 години.

Освен това при яйцата има много повече разходи, върху които влияят енергийните цени – за опаковане, за специализиран транспорт, за съхранение.

Носачките се хранят с по-различна храна, отколкото бройлерите за месо. У нас най-често се прибягва до слънчогледов шрот, но някои производители ги хранят и директно със слънчогледово олио.

Според Ивайло Гълъбов до началото на войната Европейският съюз е изнасял за Русия огромни количества пилешко месо и бройлерни яйца за мътене. След началото на войната този износ е секнал и цялата тази продукция е била насочена към пазарите в ЕС, което е потиснало по естествен начин цената, в противен случай поскъпването щяло да е още по-голямо. Гълъбов твърди и че търговската надценка за яйцата в България е твърде висока – около 50-70%. Това обаче не е съвсем така, ако търговците работеха с такива надценки, те би трябвало да продават яйцата на цени от 65 стотинки за бройка, че и нагоре.

Такива нива обаче имат само биояйцата – някои видове струват дори над 1 лев бройката. Но обикновените все още са между 50 и 60 ст.

Според Владимир Иванов почти е изключено в момента да има спекула при яйцата, най-вече защото има твърде много производители и свободен внос от ЕС. Последният случай в България беше през 2009 г. Тогава КЗК глоби 24 производители на яйца и пилешко месо, обединени в Съюза на птицевъдите в България, които бяха договаряли помежду си цени и квоти за вътрешния пазар. Нарушението обаче е правено през периода 2002 – 2007 г.