Взрени в цените като че ли забравихме за качеството на храната. Вероятно, защото се смята едва ли за погрешно, че претенции по темата не може да има.

Но в демократичните европейски общества, каквото сме и ние, разговорът за това „какво ядем“ е задължителен. Обсъждането на цената на храната трябва да върви ръка за ръка с това за качеството й. Иначе идва дисбаланс, от който страдаме всички ние като потребители.

Точно тази теза сподели днес в свое медийно участие и финансистът Левон Хампарцумян. И обърна внимание на огромния брой невидими за потребители разходи, които отиват не само за създаване или отглеждане на продукт, но и за съхранението му, правилното транспортиране до рафта и включително за съвременното му представяне в магазина.

„Може да си произвел най-хубавата стока – месо или плодове, но ако нямаш системата, която ще го достави свежо и хубаво и някой да го купи след това, загубата е тотална“, подчерта той.

Над 1 млн. лева например са били инвестирани през миналата година в качество от най-голямата верига у нас - "Кауфланд". Повечето от половината от тези средства са отишли за лабораторни изследвания и външни експертизи. Между тях са и завишените проверки за да перстициди. Но такава информация рядко достига до потребителя.

"Клиентът идва при нас и очаква стоките да са с перфектно качество, включително плодовете и зеленчуците. Всеки ден, по цял ден. Съхранението им обаче е част от огромната инвестиция, която правим. Защото въпросът с качеството не е единствено свързан с произхода на свежите продукти, а най-вече със съхранението им", коментират от компанията.

И напомнят, че неслучайно най-големият склад у нас - този на "Кауфланд", е преминал одит и има сертификат за качество TÜV AUSTRIA, точно за начина на съхранение на месо и свежа риба.

Само през февруари тази година в "Кауфланд" са направени анализи и тестове на над 1500 мостри от различни продуктови групи, основно свежи храни - месо, плодове и зеленчуци. В компанията има и специално назначени хора, чиято работа е изцяло свързана с контрола на качеството – от всекидневния прием на стоки в склада до подредбата им на рафта, но остава встрани от най-популярните публични дискусии.

А когато те се пренесат към евентуален таван на надценките, в които именно се калкулират и подобни инвестиции в качество, въпросът за истинския резултат от тази мярка за клиентите става все по-спорен.