Повече от година трябва да работи един видинчанин, за да догони по доходи софиянци. Това показва първият обстоен доклад на Съвета за икономически анализи към правителството. За проблемите пред икономиката служебното правителство реши да потърси помощта на нови експерти, които да работят безвъзмездно. Автор на изследването е доц. Пламен Ненов - икономист от норвежката централна банка, предава Нова.

Икономиката на София изпреварва два пъти останалите региони в страната

„София расте средно с 6% на година. Това е един впечатляващ ръст на БВП, като се има предвид, че през този период България расте средно с около 4%. През 2000 г. един човек, който получава средна работна заплата във Видин, трябва да работи година и три месеца, за да получи средната работна заплата в София. През 2019 г. вече са две години”, коментира Ненов.

Икономистът коментира, че в западната част на Европейския съюз не се наблюдават подобни регионални разлики. „В някои от Източноевропейските държави обаче има такова раздалечаване, но ние сме рекордьори. Процесът е много видим в САЩ след 2001 г., когато Китай влиза в Световната търговска организация. Много от промишлените производства в Щатите усещат конкуренция от китайските стоки и заетостта в определени региони намалява”, обясни той.

По думите му подобни регионални разлики водят до политическо радикализиране на населението. „Започва политическа нестабилност. В Щатите това се наблюдава от президентските избори през 2016 г. В Америка този проблем се взима насериозно”, каза още Ненов.

Проблемите с инфлацията

В Норвегия Ненов посочи, че цените на хранителните стоки на дребно се променят два пъти годишно. „Имаше дискусия дали да не се въведат временни компенсации за домакинствата, защото инфлацията беше привнесена от външни шокове. Обаче не се стигна до консенсус. Той е на мнение, че за България възможна мярка е таргетирано подпомагане по-бедните домакинства.

Дефицитът в бюджета

„Ако наистина е необходимо „затягане на коланите”, това налага една сравнително ударна консолидация. Тоест - ако заложеният дефицит е около 6%, а ние трябва да слезем на 4%, това е голяма консолидация за една година. По принцип, тя трябва да става по-плавно. Това ще означава шоково намаляване на разходите и намаляване на реалната икономическа активност. Ще се увеличи безработицата”, е мнението му.