Тя може да се използва за междузвездни пътувания и комуникация с други планети

От десетилетия учените търсят отговор на въпроса “Сами ли сме във Вселената?” и изследват възможността за живот някъде извън нашата Слънчева система. Експерти също така правят и предположения как би изглеждала една чужда цивилизация и как хората биха могли да разпознаят съществуването ѝ и да комуникират с нея.

Един от тези учени е руският астроном Николай Кардашев, който през 1964 г. създава скала за категоризиране на напредъка на цивилизации според това колко енергия могат да използват. Така се ражда едноименната Скала на Кардашев, която в оригиналния си вариант включва три типа цивилизации.

През 64-та тя е публикувана в статия от пет страници, наречена “Предаване на информация от извънземни цивилизации”. Ключовият фокус в нея всъщност не е самата скала, а изчисляването на това колко мощен трябва да е един светлинен сигнал от всяка точка на Вселената, за да бъде засечен от радиоучените. Скалата обаче остава най-известното от научната статия, защото привлича въображението на хората.

“Кардашев предложи категоризация на хипотетични извънземни общества въз основа на това колко енергия могат да използват в своите технологии. Той разсъждаваше, че колкото повече енергия могат да управляват, толкова по-мощни ще са техните радиопредавания и толкова по-далеч ще можем да ги открием”, посочва астрофизикът от Центъра за извънземен разум в Пенсилвания Джейсън Райт.

Скалата всъщност не се отнася само за извънземни цивилизации - човечеството също може да бъде поставено на нея,

но не и в оригиналния ѝ вид. Защо? Нека разгледаме трите типа цивилизация в труда на Кардашев, категоризирани като планетарни, звездни и галактически.

Цивилизация от тип I е определена от астронома като “технологично ниво, близко до това, достигнато в момента на Земята”. Тя е в състояние да използва цялата енергия, която е налична на планетата ѝ. Главните методи за енергийно снабдяване при този тип са ядрен синтез, водород и възобновяеми източници. Ако вземем за пример Земята, средното количество енергия, което достига до нас от Слънцето, е около 1000 пъти повече от енергията, която човечеството използва.

Цивилизация от тип II е “способна да използва енергията, излъчвана от собствената ѝ звезда”, посочва Кардашев. Съществуването на подобна цивилизация би било възможно на теория благодарение на т.нар. Сфера на Дайсън. Тя представлява

гигантско съоръжение с приблизителни размери колкото планетарна орбита,

а в центъра си има звезда, чиято енергия събира. Ако хората построят такава около Слънцето, събраната енергия би се равнила на около 21 милиона пъти повече от тази, която използват сега.

С толкова огромно количество енергия възможностите са безкрайни - междузвездни пътувания, комуникации и структури, намеса в еволюцията за приспособяване към живот на други планети и т.н., а освен това опасността от изчезване на една раса, която живее в няколко звездни системи, е нулева.

Цивилизация от тип III “владее енергия от мащаба на галактиката си”. Според Кардашев това е около 22,2 милиарда пъти повече енергия от тази, която хората използват.

Хипотетичните възможности пред такъв тип свръхцивилизация вероятно повече звучат като научна фантастика, отколкото бъдеща действителност, тъй като подобна раса би имала контрол над цялата галактика, която обитава. Подобно на тип II, форма на живот, която е колонизатор на галактики, е на теория безсмъртна.

Редица учени дават нови идеи и тълкувания на Скалата на Кардашев през годините, като дори добавят следващи типове цивилизации. В теорията на физика Джон Бароу например последната категория, наречена Омега, има технология, която контролира пространствено-времевия континуум. Известният астроном Карл Сейгън пък “раздробява” типовете, като така дава зелена светлина на хората да се наредят на скалата, но доста ниско. Според Сейгън човечеството е цивилизация тип 0,7, като има различни прогнози от учени кога може да достигнем тип I. Според футуриста Мичио Каку това ще се случи в следващите 100-200 години, докато екип от учени посочва, че хората няма да достигнат тази цел поне до 2371 г. “Почти се изкушавам да кажа, че това е рекламен трик - сравненията, които той използва, за да улесни хората да разберат”, казва Валентин Иванов, български астроном от Европейската южна обсерватория, който е работил по трудовете на Кардашев. По думите му “често се забравя, че това, което той направи, беше да оцени техническата възможност за осъществяване на междузвездни комуникации. Класификацията, която той е измислил, е почти второстепенна част от този документ”.

Самият Кардашев посочва в статията си, че изчисленията имат “предварителен характер”, но свидетелстват за факта, че “ако земната цивилизация не е уникално явление в цялата Вселена, то възможността за

установяване на контакти с други цивилизации

с помощта на радиофизиката е напълно реалистична”.

Руският астроном е един от съвременниците в областта на търсенето на извънземен разум. Сред изявените учени в тази сфера е основателят на института SETI - астрофизикът Франк Дрейк, който създава т.нар. уравнение на Дрейк - рамка за изчисляване на броя на възможните цивилизации в Млечния път, както и “посланието на Аресибо” - радиосигнал, който се излъчва до звезден куп на 22 хил. светлинни години от Земята.