Цената им се вдига заради петрола и неочаквания удар от саудитско-руския алианс, който реши да свие добива до края на 2024 г.

Скъп нефт, спрян износ на горива от Русия за Европа и затруднения в производството на част от рафинериите в Северна Африка. Тези три фактора, събрани в момента накуп, създават перфектната буря за скоростно поскъпване на горивата.

А то започна още през лятото, за да се ускори стръмно през септември - само през този месец цените са се вдигнали с 10 ст. Заедно с лятното натрупване

горивата сега са по-скъпи поне с 30 ст. в сравнение с пролетта

И няма изгледи да е последното покачване. Прогнозите на търговци и производители са, че най-късно до края на следващия месец бензин и дизел ще стигнат 3 лева. За сравнение - сега средната им цена е 2,87-2,89 лева, но още до края на тази седмица вероятно ще минат над 2,90 лв.

Разликата на цените в отделните градове се обяснява с логистиката. В по-малките населени места, които са отдалечени от петролните бази, има допълнителни разходи за превоз с цистерни, което оскъпява и горивото на колонката.

У нас има и допълнителен фактор, който може да изиграе роля за цените на бензина и дизела. Парламентът се е засилил да прекрати предсрочно дерогацията, която ни позволява да ползваме руски нефт. А заради по-ниската му цена производството на продукти в България излиза по-евтино -

производствената цена на бензина е 78 евроцента, докато в Румъния и Гърция е 89-90

Подобно е положението и при дизела. Спирането на руския нефт със сигурност ще даде отражение и на котировките по бензиностанциите.

При дизела има и специфика, която е видна не само в България, но на целия европейски пазар. През пролетта на тази година например на всеки барел петрол надценката при преработката бе близо 10 долара. С наближаването на отоплителния сезон и повишеното търсене на горивата тя се е вдигнала на 40 долара.

А цялостно цените на горивата се тласкат нагоре основно от петрола, който вече трайно се задържа над 95 долара за барел, а има редица прогнози, че може да стигне и 100 долара. Високите котировки са резултат от съчетаването на два фактора. От една страна, са по-добрите от очакваните резултати в големите икономики и най-вече в САЩ. А когато производството върви, има голямо потребление. Тази година дори се стига до рекорди - безпрецедентните 101,8 млн. барела средно на ден.

От друга страна, е стремежът на Саудитска Арабия и Русия да ограничат предлагането. Това намалява запасите на държавите и вдига цените.

Миналата седмица Рияд и Москва удължиха до края на 2023 г. споразумението за свиване на добива. Това накара Международната агенция по енергетика (МАЕ) да пусне доклад, според който

тези мерки ще доведат до дефицит на петролните пазари,

а саудитско-руският алианс се оказвал огромно предизвикателство за тях.

Очакваният недостиг е близо 3 млн. барела на ден. Глобалното търсене на петрол е на рекордно високи нива, а ОПЕК намалява производството въпреки това, коментира “Файненшъл таймс”.

А лостове за въздействие върху цените почти липсват. Преди дни американският президент Джо Байдън заяви, че ще “накара тези цени на петрола отново да паднат”. Веднъж той успя да го направи с количества от резерва - през пролетта на 2022 г., когато след избухването на войната в Украйна котировките се вдигнаха рязко.

Но след вече пуснатите на пазара 300 млн. барела от резерва анализаторите са на мнение, че Вашингтон има по-малка възможност да повлияе на цените.

Поскъпването на горивата не е проблем само на шофьорите, а на всички, защото високите им цени ще качат и инфлацията, която и без това се оказва изненадващо устойчива. Според повечето икономически модели

вдигането на бензин и дизел с 10% носи 1% поскъпване на всички стоки

Поевтиняването на петрола допринесе значително за поевтиняването на доста стоки през първата половина на тази година, но сега тенденцията се обръща. По-скъпи горива означават по-големи производствени разходи, по-скъпи превози на товари и накрая - по-високи цени в магазина.

А тъкмо в САЩ и Европа започнаха да обмислят дали да се спре с повишението на лихвите, защото инфлацията спада. Ново нейно подсилване може да задържи лихвите по-високи за по-дълго време и допълнително да влоши световната икономика. В САЩ например по-високите цени на бензина са основната причина за увеличението с 3,7% на потребителските цени през август.

Миналата седмица Европейската централна банка направи десето увеличение на лихвите и намекна, че вероятно ще спре дотук. В петък обаче служители на финансовата институция заявиха, че не е изключено по-нататъшно повишение.

Задържането на високи лихви в световен мащаб означава те неминуемо да се пренесат и в България. Досега банките у нас успяваха да не ги вдигат, но догодина това може да се промени.

Плаха надежда за успояване на пазара на горивата идва от Китай. Вече има прогнози, че страната може да изпадне в рецесия. Това означава по-малко потребление на петрол, спад на котировките и задържане на цените на горивата.

В Близкия изток скоро се очаква и повишение на производството от рафинерии в Саудитска Арабия и Кувейт. Повечето количества за пазара може да натиснат цените надолу. Възможно е и Саудитска Арабия и Русия да започнат да спират съкращенията в началото на 2024 г., което да увеличи предлагането. Но все пак

световните запаси от петрол ще бъдат на ниски нива,

което прави пазара изключително нестабилен.

Въпреки нестабилните прогнози цените на горивата са сравнително далеч от рекордите през 2011 г., когато бяха с 20-30% по-високи от сегашните. А и световната икономика е по-малко зависима от петрола заради осигуряването на повече енергия от ВЕИ. Според Wood Mackenzie средното годишно увеличение на цените от 7%, което прогнозират за 2024 г., ще има незначителен отрицателен ефект върху растежа на световния БВП.