Анаксимандър преди 2800 г. предположил, че произлизаме от рибите, но и до днес учените
не знаят къде е къкрила първичната
супа

“И Бог каза: Да създадем човека по Нашия образ, по Наше подобие”. Така в Библията се описва шестият ден от Сътворението. В наши дни това е известно и като теория на интелигентния дизайн.

Много преди християнството обаче хората търсят малко по-разумни обяснения за произхода на хората. Най-популярна е теорията на Чарлз Дарвин, която впоследствие науката потвърди до такава степен, че днес вече се правят разработки за дизайнерски бебета с генетично определени очи, коса и премахнати слабости и дори производство на бебета в открития Космос.

Идеите, целящи да обяснят как организмите се променят или еволюират с течение на времето, датират от Анаксимандър от Милет, гръцки философ, живял през 500-те години пр. н.е. Отбелязвайки, че човешките бебета се раждат безпомощни, Анаксимандър спекулирал, че хората трябва да са произлезли от някакъв друг вид същества, чиито малки могат да оцелеят без чужда помощ. Философът заключил, че тези предци трябва да са риби, тъй като те се излюпват от яйца и веднага започват да живеят без помощта на родителите си. От това съждение той

предположил, че целият живот е започнал в морето

Неговата идея обаче не била теория в научния смисъл на думата, защото не можело да бъде подложена на тестове, които да я подкрепят или докажат, че е грешна. Годината, в която се променя из основи разбирането за еволюцията на живота, е 1858 г. Тогава Чарлз Дарвин разкрива своята “теория за еволюцията чрез естествен подбор”, за да обясни как животните се адаптират към околната среда, за да оцелеят. А на следващата година той публикувал “Произходът на видовете” – книга, която

ще промени света завинаги

В нея английският учен обяснява как видовете могат да се променят или развият с течение на времето чрез процес, наречен “естествен подбор”. Това шокирало всички, защото дотогава се е смятало, че животът на планетата е създаден по едно и също време от един създател. Някои хора вярват в това и днес. Но Дарвин научно доказал, че всички видове на Земята са еволюирали от по-ранни техни предшественици, в това число и хората.

Противно на общоприетото схващане, британецът не е първият, който заключава, че видовете се развиват. Идеята, че животинските популации се променят с времето - например жирафите днес да имат по-дълги вратове от техните далечни предци, била много обсъждана още през 1800 г.

Вместо това ключовият принос на Дарвин е да очертае ясен механизъм, по който действа еволюцията - естественият подбор. Идеята е, че животните в един вид се конкурират помежду си за храна, подслон и в крайна сметка способността да се възпроизвеждат. Само най-приспособимите, което означава тези, които са най-подходящи за средата, където живеят, ще имат наследници и така техните полезни черти ще бъдат предадени на следващото поколение и ще станат по-често срещани. Така че ако дългата шия е полезна за жирафите, през поколенията тези с по-дълги вратове ще се размножават, докато се достигне необходимата дължина. Теорията на еволюцията обаче не казва нищо за това как се е образувал първият живот: само обяснява как и защо съществуващите организми се променят.

В много отношения идеята на Дарвин е безнадеждно незавършена,

но той не може да бъде винен за това. Той е писал преди откриването на нуклеиновите киселини като ДНК, преди биолозите да разберат нещо за това как работят гените и когато вътрешното функциониране на живите клетки е било до голяма степен мистерия. Дарвин си е представял, че животът започва с протеин, но тогава никой не е знаел какво всъщност представлява той. Едва през 1902 г. се разбра, че протеините са вериги от аминокиселини.

Доколкото е известно, най-ранното доказателство за живот на нашата планета е цианобактерия, датираща отпреди 3,7 млрд. години, около 800 милиона години след формирането на Земята. Това доказателство е открито във вкаменелости в Австралия. Учени смятат, че всички известни видове са форми на живот, базирани на въглерод. Той е основният компонент на нашите клетки, използван от растенията за изграждане на листа и стъбла и от животните за клетъчен растеж и репликация. Но ако се чудите откъде произхождат тези прости градивни елементи на живота — от Космоса или от блато? — отговорът е многообразен и оспорван.

Според Дарвин животът започнал в горещите води на термалните извори преди милиони години. Те били наситени с неорганични вещества, които благодарение на химичните процеси, предизвикани от високите температури, образували сложни органични съединения и молекули. Биологът нарекъл тази идея

“първичната супа, в която се е формирал животът”

С течение на времето органичните химикали започнали да взаимодействат помежду си, стабилизирали се и се свързали едни с други чрез мембрана, подобна на торбичка.

В крайна сметка тези клетъчни структури еволюирали, за да се превърнат във форми на живот. Но учените са убедени, че това не е цялата история.

“Истината е, че тези събития са почти изцяло забулени в мистерия. Никой не знае каква е последователността на събитията, довели до появата на живота, но има много идеи, вариращи от хидротермални извори на океанското дъно до топли езера на острови и подпочвени среди”, казва Силвия Холер, биохимик от университета в Тренто, Италия.

Тя си е поставила задачата да намери доказателства за теорията на Дарвин, като се е заела с изучаването на най-ранното начало на живота. Холер се опитва да възпроизведе химичните условия във водите на хидротермалните извори, за да види дали може да накара органичните вещества в тях да образуват живи клетки. Крайната цел на италианската биоложка е да пресъздаде етапа точно преди началото на живота, когато неорганичните химически структури се превръщат в органични молекули. Тя открива, че структурата на хидротермалните извори е от решаващо значение, за да се случи т.нар. процес на

“химически преход” от небиологичното към биологичното

Холер установява, че когато мастни органични молекули се вграждат в неорганичните стени на хидротермалните извори, структурата им се променя, за да образуват везикула - конструкция, подобна на торбичка, която може да съдържа други молекули.

“Везикулите са подобни на примитивните клетъчни мембрани или протоклетките”, обяснява тя.

Ник Лейн, професор по еволюционна биология в Университетския колеж в Лондон, не е участвал в изследването, но заяви, че откритията на италианската му колежка са важни. По негово мнение те показват как везикулите може да са се появили при специфични условия в хидротермалните извори.

Въпреки това той пояснява, че съединенията на Холер не са живи организми. Те не притежават нито един от процесите, които се характеризират с живота. Не се движат, не се размножават, нямат чувствителност, не могат да се хранят, да отделят, да дишат и да растат. В еволюцията на живите клетки има генетичен код, познат като ДНК - съставката, която ни прави такива, каквито сме. За да се изгради ДНК-то, вероятно са минали стотици милиони години, смята Лейн.

Много експерименти са проверявали дали животът може да възникне спонтанно при наличието на прости органични молекули. Но в крайна сметка нито един от тях не е бил успешен.

Освен теорията на Дарвин за еволюцията и вярването, че Бог е създал човека, има хипотеза, че животът е дошъл от Космоса чрез микроскопични организми, качени на метеорити или прахови частици.

Идеята, известна като панспермия, е периферна теория, подкрепяна от малко учени, но въпреки това е интригуващо да се мисли, че химическите градивни елементи, необходими за живота, може да не са уникални за нашата планета.

Повечето от основните възражения срещу допускането на хипотезата бяха премахнати, когато бе доказано, че микроорганизмите могат да преживеят големите удари и скорости при изхвърлянето на скали от повърхността на една планета, смразяващо ниските температури и канцерогенната радиация при пътуването им през Космоса и адските градуси, когато настъпи процесът на сблъсък с друг свят.

Един космически обект изхвърля огромно количество материал в звездното пространство, когато бива ударен от друг предмет - най-често метеор. Така планетите

разменят вещества помежду си

Когато това се случи, наблюдаваме процесът на панспермията.

“Дори и да успеем наистина да докажем, че тя съществува, пак не се решава проблемът с произхода на живота, а само премества това събитие на друго място във Вселената. Основното теоретично предимство на панспермията като концепция е, че където и да е било това “някъде другаде”, то може да е дало повече време за случването на предбиологичните химични реакции, довели до възникването на живота, но понастоящем можем само да гадаем”, смята Иън Кроуфорд, професор пo астробиология в лондонския университет “Бъркбек”.

Други учени са се отказали да гадаят как е тръгнала еволюцията. Вместо това те търсят начини за нейното контролиране и стимулиране, за да предпазят човечеството от предполагаема демографска катастрофа. Те предлагат създаването на ферми за бебета - съоръжения, където още от самото начало на оплождането да се отглеждат ембриони в изкуствени утроби. Целта на метода е хората да дадат шанс за живот на “най-жизнеспособния и генетично превъзхиден индивид”, чрез който да се подсигури оцеляването на хората като вид. Концепцията за съоръжението бе представена миналата година във видеоклип, който прилича на сцена от филма “Матрицата” от 1999 г. Бъдещите родители ще разполагат с приложение, чрез което ще могат да гледат на живо своето бебе вътре в капсулата и да следят жизнените му показатели. Ако решат, майките и бащите ще записват съобщения и музикални плейлисти, които ще се пускат в изкуствената утроба.

Дизайнерските бебета също не са научна фантастика, тъй като експерти работят неуморно, за да усъвършенстват процедурата.