Цената им е 17 лв. на едро, изискванията от ЕК за стандарт допълнително ги оскъпяват

Вносните са по-евтини, но няма гаранция, че са добри

Производството на лешници у нас не е достатъчно, има недостиг, а цената им се вдига - в момента достига до 17 лв. за килограм на едро.  Това посочи Илиас Сарнук - председател на Националната асоциация на производителите и преработвателите на черупкови плодове. Въпреки малкото количество обаче качеството им е много добро. 

“България е една от малкото страни, в които лешникът може да вирее без проблем. Обратната връзка, която получаваме за произведената продукция, която се изнася, е много положителна”, казва Сарнук. Една от причините за похвалите към нас се дължи на това, че българските производители работят по стандарт.  У нас най-разпространените сортове са от Турция, но индустрията все повече почва да предпочита тези от Италия, които плавно започват да навлизат на нашия пазар.

Има изисквания от ЕК как да произвеждаме, какви препарати да използваме, докато

при внос от трети страни не е така

Качеството е много по-ниско. Това е и една от причините все по-рядко да се намира българският лешник на пазара. Освен това заради доброто качество българската продукция се търси в чужбина и количествата отиват за износ.

Например международната цена на ядката е 3,10 евро за килограм, у нас на едро стига до 17 лв.  Но и България никога не е била нетен износител. Данните на земеделското министерство потвърждават това. Вносът всяка година расте стремглаво. През 2014 г. у нас са влезли 79 тона на стойност близо 1,4 млн. лева, за 8 години количеството се увеличава над 3 пъти. (Виж графиката.) 

Проблемът с ниския добив не е само у нас. Една от основните причини са климатичните промени. Заради тях

се изкореняваха много фиданки и се проваляха проекти.

Пример е “Фереро Роше” - известният производител на шоколади и сладкарски изделия. 

Австрийският клон на компанията изоставя своята лешникова ферма за 70 милиона долара близо    до Нарандера. Като причина за това решение са неблагоприятните дългосрочни климатични условия.

“По време на 10-годишния проект добитите лешници са паднали под очакванията и проектът, за съжаление, вече е неизгоден от търговска гледна точка”, посочват от “Фереро Роше”.

От друг голям производител - “Нестле България”, посочват, че като суровина използват лешникова паста и натрошени лешници от Турция. А фъстъчена паста купуват от българска фирма. 

Проблем за лешниковите насаждения в България се оказва и

липсата на системи за напояване

Всеки се справя както може - дали капково, дали подземно, обясняват производители. Освен това за успешен бизнес с лешници се изисква и подбор на подходащите фиданки и опитни агрономи. Лешникът не трябва да е много мазен, за да не избива в шоколада. Трябва да е с кръгла форма, за да се обработва по-лесно, има и още много изисквания.

Затова изборът на посадъчен материал е важен и е нужно в него да се инвестира повече. В противен случай можело да се наложи на третата или четвъртата година дърветата да се изкореняват и да се засаждат наново. 

Черупковите овощни видове (орех, лешник, бадем, кестени) не са приоритетни култури за подпомагане по програмата за селските райони. Нямаме дори процентно съотношение на финансовата помощ спрямо другите култури, уточнява Санук.

Според него поне през първите 4-5 години след посев трябва да има базово подпомагане, което да е адекватно.

Производителите на лешници у нас бяха изключени от т. нар. украинска мярка за подпомагане, въпреки че ги удря безмитният внос от Украйна още от 2015-2016 г.

Подпомагане

има за биологичното им отглеждане,

където годишно субсидията е 142 лева на декар.

По данни на земеделското министерство финансова помощ се предоставя за 3719 хектара лешници, 2629 хектара бадеми, и близо 18 хектара орехи.

Оттам уточняват, че по линия на директните плащания с прилагането на Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони за периода 2023-2027 г. производителите на черупкови плодове биха могли да разчитат на подпомагане както по основните интервенции, базирани на площ, така и по различни екосхеми, доколкото са приложими за този вид производство.

А за кампанията тази година България предвижда да осигури възможност трайни насаждения да са допустими и по екосхемата за разнообразяване на отглежданите култури, уточняват още от земеделското министерство.