Забавянето на проектите е толкова голямо, че за работа остана само едно лято

Един от проблемите, с които новият регионален министър Иван Иванов се сблъсква челно в момента, са не толкова големите инфраструктурни проекти като магистрала “Хемус”, довършването на “Струма” или сроковете за аутобана Русе – Велико Търново. Нито мегапоръчката за 2,2 млрд. лв. за поддържане на пътищата за следващите 4 години.

При тези проекти проблемите са много и са брадясали, но санирането с пари по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) определено е горещ картоф - заплахата е да връщаме ако не 1 млрд. лв., то поне част от тях. При това тя е реална.

От седмици насам в строителния бранш се говори за трескавото бързане на общини и институции да свършат това, което отдавна е трябвало. Към днешна дата от всички

одобрени за изпълнение 746 проекта за енергийно обновяване на жилищни сгради в 101 общини

са сключени 530 договора. Останалите 216 проекта са все още в процес на договаряне. Което означава, че съответните общини още не могат да пристъпят към избор на фирма, която да направи обследването и да изготви проект. Какво остава да се извърши самото саниране, че и да се отчете.

Тези строителни работи могат да се извършват само лятно време и на практика нещата са докарани дотам, че на разположение е само едно лято – тази година. При положение че процедурата стартира още докато на власт бе кабинетът “Петков”, т.е. преди повече от 2 години.

Правилата на НПВУ изискват програмата да бъде приключена

до 30 юни 2026 г. “Но дотогава всички проекти трябва да са не просто изпълнени, но и актувани, да се провери работата, да се направи независим енергиен одит от сертифицирани фирми, които да докажат постигнатите спестявания, и едва след това средствата да бъдат разплатени”, обясни за “24 часа” инж. Тодор Андонов, член на управителния съвет на Камарата на строителите в България.

И това е само първият етап на програмата - онзи, при който на собствениците на апартаменти се отпускат безвъзмездно 100% от необходимите средства. Той е на стойност 1,1 млрд. лв.

Програмата обаче има и втори етап, за който отсега е ясно, че ще има връщане на средства. Той е на стойност малко под 300 млн. лв. и предвижда хората да получат само 80% от предвидените средства, а те да доплатят останалото.

Към тази част на програмата имаше далеч по-скромен интерес и подадените проекти бяха по-малко от предвидените пари. Одобрени са 282 проекта в 54 общини.

Към днешна дата са подписани едва 5 договора

и са изпратени 54 покани до 18 общини за подписване, така че да могат да започнат процедурите. А срокът за изпълнение е същият – 30 юни 2026 г.

Одобряването на кандидатите за първия етап стана в последните дни на декември 2023 г., като причината за голямото забавяне е преди всичко много закъснялото оценяване - документи се подаваха до пролетта на 2023 г., но срокът за работа на оценителната комисия бе удължаван няколко пъти.

Частично причината за това е липсата на административен капацитет - от 171 длъжности в звеното за изпълнение на НПВУ бяха заети едва 32 позиции, каза преди месеци служебната регионална министърка Виолета Коритарова в отговор на депутатски въпрос. Имало е и обжалвания, но това все пак е било предвидено в графика за изпълнение на проекта.

При втория етап се получи и допълнително забавяне заради много слабия интерес. Което принуди тогавашното ръководство на МРРБ на два пъти да удължи срока за подаване на проекти. И въпреки това при отпуснати близо 300 милиона имаше кандидати само за 138 млн. лв.

И при втория етап е имало забавяне в оценяването, както и обжалване от неспечелили кандидати, като жалбите са едва 5.

С други думи, засега е ясно, че малко над 150 млн. лв. от парите за саниране по плана няма да се усвоят, а други стотици милиони – за първия етап, са под риск. Независимо че за първия етап имаше 4 пъти повече кандидати от средствата и бе направен списък с резервни проекти, има жилищни блокове, които веднага могат да се вмъкнат в одобрените, ако някой се откаже или е невъзможно да получи средства.

Правилата на НПВУ не позволяват прехвърлянето на средства от една програма към друга или от един проект към друг. Или поне МРРБ не може еднолично да го реши. За целта е нужно преговорите с Брюксел да се водят на ниво правителство, а при доскорошното редуване на служебни кабинети никой не е смятал за необходимо да го направи.

По данни на финансовото министерство парите за саниране отлежават в Националния фонд към министъра на финансите и едва през декември към 630 млн. лв. са били преведени на регионалното министерство, за да плати на общините текущите разходи. Парите са от т.нар. втори транш по НПВУ, който България вече получи, така че евентуалното спиране на следващите преводи от страна на Брюксел не би трябвало да повлияе на програмата за саниране. Лошото е, че има всички изгледи накрая поне част от средствата да бъдат върнати обратно на европейските данъкоплатци.