Първият в света безшумен свръхзвуков самолет на НАСА вече е готов за полети. Иновативният тих свръхзвуков изследователски самолет X-59 на НАСА успешно завърши ключова серия от наземни тестове, симулирайки полет на голяма височина, без дори да се отлепи от земята.

Този важен етап доближава уникалния самолет до очаквания му първи полет по-късно тази година, пише aero-mag.com.

Тестването „алуминиева птица", както го нарекоха инженерите, включваше изпробване на подсистемите и бордния компютър на X-59, за да се гарантира, че всички хардуерни и софтуерни компоненти работят в хармония и могат да се справят с непредвидени проблеми.

„Идеята зад тези тестове е да се командват подсистемите и бордният компютър на самолета да функционират така, сякаш лети", обясни Йохан Лин, водещ инженер по авионика на X-59 в Центъра за летателни изследвания „Армстронг" на НАСА в Едуардс, Калифорния.

Наземната симулация имаше за цел да провери интегрираната производителност на системите на X-59, което е ключова стъпка в разработването на всеки нов самолет. Идентифицирането и справянето с малки корекции за оптимизиране на производителността е дисциплиниран подход към готовността за полет.

„Смятахме, че по време на тестовете може да открием няколко неща, които биха ни подтикнали да се върнем и да ги настроим, за да работят по-добре, особено с някои от софтуера, и точно това в крайна сметка изпитахме. Така че тези тестове бяха много полезни", добави Лин.

По време на симулациите инженери от НАСА и изпълнителя Lockheed Martin активираха повечето от системите на X-59, като двигателят оставаше изключен. Например, движение на лоста за управление от пилота би задействало бордния компютър да премести кормилото на самолета или други контролни повърхности, имитирайки реални условия на полет.

Едновременно с това, самолетът е бил електронно свързан с наземен компютър, който е предавал симулирани сигнали, като например промени в надморската височина, скоростта, температурата или състоянието на системата, които X-59 е интерпретирал като реални. След това пилотите в пилотската кабина са „управлявали" самолета, за да наблюдават неговите реакции.

Пилотът-изпитател на НАСА Джеймс Лес участва в серията тестове на системите „алуминиева птица".

„Това бяха прости маневри, нищо прекалено шантаво", заяви Лин. „След това инжектирахме повреди в самолета, за да видим как ще реагира. Дали системата ще компенсира повредата? Дали пилотът ще може да се възстанови?"

За разлика от типичното обучение на астронавти, където сценариите често са неизвестни, пилотите на X-59 са били до голяма степен наясно с тестовете, на които самолетът ще се подложи, и дори са помагали за планирането им, което е позволявало целенасочена оценка на реакциите на системите на самолета.

Това наземно тестване е известно като тестване „желязна птица" в разработването на самолети, традиционно включващо метална рамка с изображения на подсистемите на самолета. Въпреки това, като се има предвид, че X-59 е единствен по рода си самолет, използването на действителния самолет се оказа по-ефективен и рентабилен подход.

„Това е перфектен пример за старата изпитана поговорка в авиацията, която гласи „Тествай това, с което летиш. Лети с това, което тестваш", заключи Лин.

След успешното завършване на тестовете на „алуминиевата птица", следващите стъпки за X-59 включват рулиращи тестове на пистите, съседни на съоръжението Skunk Works на Lockheed Martin в Палмдейл, Калифорния, където е построен самолетът. Тези рулиращи тестове ще предшестват дългоочаквания първи полет на X-59. Мисията е продължение на целта на НАСА Quesst да улесни търговските свръхзвукови въздушни пътувания над сушата чрез разработване на технология за намаляване на силата на звуковия бум.