България е лидер в Европа с най-малко нелегален тютюнев пазар, Франция е с най-големия
Според годишния доклад на КPMG за 2024 г. за 38 страни от Европа, България, Швейцария, Люксембург, Германия, Италия, Поргугалия, Испания, Молдова и повечето страни от Западните Балкани са с най-ниски нива на потребление на незаконни цигари – между 1 и 3% от целия пазар.
Рекордно увеличение на контрабандата на цигари бележат Франция с двойно увеличение за една година – до близо 38%, Нидерландия – почти 18%, Ирландия – 32%, Великобритания – 26%, Финландия и Литва – 20%.
Докладът на КPMG, който се възлага от „Филип Морис Интернешънъл" всяка година от 19 г. насам, беше представен на 11 юни в Брюксел. Според изнесените данни, голям брой фалшиви цигари са били консумирани в ЕС през 2024 г.: 15,3 милиарда, което е увеличение с 20,2% спрямо 2023 г. Освен това, така наречените „illicit whites" – законно произведени цигари, но контрабандно внесени през границите на страни, където разпространението им е незаконно, са достигнали до 8,2 милиарда къса.
Проучването посочва особено тревожна ситуация във Франция, където през 2024 г. са били консумирани 18,7 милиарда незаконни цигари, от които почти 7,8 милиарда са били фалшификати. В Нидерландия обемът на незаконните цигари се е увеличил драстично, с 1,1 милиарда - повече от два пъти за една година - достигайки 18% от общото потребление. Ако тези цигари бяха закупени законно, щяха да бъдат събрани допълнителни 9,4 милиарда евро от данъци във Франция и до 1 млрд. евро в Нидерландия.
От друга страна, държави като България, която от години поддържа най-ниско ниво на незаконна търговия с цигари, а също Гърция, Италия и Португалия, както и Украйна, която е извън ЕС, са постигнали значителен напредък в намаляване на незаконния пазар на цигари.
Гърция, например, е отбелязала спад от 6,2 процентни пункта в потреблението на незаконни цигари през 2024 г. до 17,5% – най-големият спад, който страната има от десетилетие.
Обемът на незаконните цигари в Обединеното кралство е намалял с почти 0,8 милиарда през 2024 г., въпреки че делът на незаконните цигари от общото потребление е останал стабилен. Обединеното кралство все още е третият по големина незаконен пазар в Европа, с 5,9 милиарда консумирани незаконни цигари миналата година.
Украйна, независимо, че е във война, отбеляза най-голям спад в незаконното потребление, като обемът на контрабандата и фалшификатите е намалял с 2,4 милиарда или с 29%.
"Контрабандата не засяга негативно само хората, които консумират тези незаконни продукти. Тя подхранва престъпни банди, обикновено засягащи най-уязвимите общности и население, улеснява други сериозни престъпления като трафик на хора, корупция и пране на пари, като лишава правителствата от критично важни приходи, необходими за финансиране на обществени услуги, включително сигурност, отбрана и социални услуги", заявиха от КPMG при представянето на данните.
Българската история на успеха – ретроспеция и научен урок
През 2009 година, две години след приемането на България в ЕС, от страната ни се очакваше за първи път да въведе изискването на ЕС за минимален акциз върху цигарите. До онзи момент през 2007 г., акцизът върху цигарите се изчисляваше на близо 35 евро за хиляда къса, а държавата губеше около 14% от приходите от акциз, колкото бе нивото на незаконната търговия. Страната ни започваше да догонва ЕС и последва увеличение с 5 евро до 41 евро/хиляда къса за 2008 г., като незаконната търговия остана 14.3%, но след двойното вдигане на акциза с 10 евро през следващата година до 51 евро/хиляда къса, незаконният пазар нарасна до 17.6%.
За 2010 година страната ни беше изправена пред предизвикателството да достигне до заветните минимални 64 евро/хиляда и да не позволи увеличение на контрабандата повече.
Какво се случи?
Вместо от 2010 година акцизът да бъде увеличен до 64 евро, той бе вдигнат рязко на 76 евро, тоест вместо с трудната по принцип стъпка от 13 евро, увеличението бе с цели 25 евро. Резултатът – за няколко месеца през 2010 г. незаконната търговия се увеличи двойно от 17.6% на 34.5%.
В следващите години България трябваше да не спира, а да продължи да вдига акциза, но вече по-плавно и поетапно с около 1-2 евро на хиляда къса. През следващите 8 години държавните органи положиха неимоверни усилия, за да се сведе незаконната търговия до 2-3%.Тя е на това ниво от 2018 година насам, но с цената на значителни загуби за бюджета в периода 2010 – 2014 г., когато след ефектът от рязкото вдигане, довел до нива на незаконна търговия 34.5%, в края на този период бе 20%.
Към 2024 г. приходите от акцизи достигат до близо 3.9 млрд. лв. – сума, която съставлява близо 9-10% от общите приходи в бюджета. Последва период на увеличение на облагането на цигарите по 2-3 евро/хиляда къса на година, така че страната да достигне до новата минимална ЕС цел от 90 евро/хил. къса от 2018 г.
България не спря дотук, а въведе последователно два акцизни графика, с които да продължи да се приближава до средното ниво в ЕС – 150 евро/хиляда към 2024 г. в очакване на нови високи цели от ЕС.
С въведеният през 2025 година 5-годишен акцизен график Министерството на финансите обяви, че заложените последващи увеличения са „възможните" за България – средно със 7.5 евро/хиляда къса за всяка година, така че от 100 евро/хил. къса от средата на 2025 г. да достигнем до 130 евро от 2029 г.
Изводът от научения урок
Нашият пазар и покупателната способност на населението, включваща и новите условия при въвеждане на еврото, България би могла да понесе увеличение на акциза с не повече от 8-10 евро на година с риск от нарастване на незаконното потребление или преориентиране към най-ниските ценови сегменти, което и в двата случая води до по-ниски приходи за хазната. Всяка по-голяма стъпка би довела до загуба на приходи.
Но дори и при по-големи и рискови стъпки от настоящия календар, страната ни не би достигнала до повече от 145 – 150 евро на хиляда къса пред следващите 5 години.
Какво е подготвил обаче Еврокомисарят Вопке Хукстра?
Както „24 часа" неколкократно съобщи, Нидерландия, Франция, Белгия, Ирландия и други държави-членки, поведени от нидерландския комисар Хустра, отговарящ за климата и данъците, поискаха през февруари подкрепа от други страни в ЕС спешна ревизия на акцизната директива. Те получиха подкрепа за представяне на проект, включително и от България, но без да има яснота за намеренията в числа.
Какво се знае за числата?
Изтеклият в края на 2022 година във Financial Times проект за ревизия на акцизната директива предвиждаше минимално изискване за акциза върху цигарите от 180 евро/хил. къса – твърде високо ниво за България и за редица други страни като Италия, Гърция, Румъния, Полша, Чехия, Хърватия и други.
Според информация, получени от наши източници, новият проект, подготвен тази година, се очаква да бъде представен скоро, преди излизането на еврокомисарите в летен отпуск, предвижда минималната ставка от 2022 г. – 180 евро, да се увеличи с добавяне на инфлацията, акумулирана за последните три години т.е. с около 20% и така минималният акциз да стане 210 евро. Нещо повече, според източници, запознати с документа, той не предвижда преходни периоди за „бедните" държави, независимо, че не бива да се правят компромиси с допускане на нарастване на незаконната търговия и със загуби на приходи в бюджета. Повече от очевидно е, че минимална акцизна ставка от 210 евро/хил. къса за Нидерландия, Франция, Ирландия и останалите „богати", отдавна е достигната и това не представлява никакво предизвикателство за тях. Но и че преговорите между бедни и богати държави ще бъдат бурни – също е ясно. За Комисията и за държавите в ЕС също е ясно, че за съгласие по акцизната директива се изисква пълно мнозинство, което не се очертава като постижимо на хоризонта.
Защо Нидерландия, Франция, Белгия пресираха останалите държави да дадат съгласие за бързо ревизиране на акцизните ставки за цигарите?
Ето една хипотеза: В Нидерландия, Франция и Белгия нивото на незаконната търговия достига през 2024 година съответно до 38%, 32% и 15%. Но приносът на прихода от акцизи в тези е приблизително както следва - 1%, 0.9% и 0.04%. Разликата с България е драстична – незаконната търговия у нас е 2%, а приносът на тютюневия акциз в общите приходи в нашия бюджет е близо 10%.
На запитване на „24 часа" до Министерство на финансите относно подкрепата от България за Нидерландия в искането да се ревизира спешно директивата, имайки предвид въведения тази година акцизен календар, отговорът бе, че страната ни няма все още позиция.
Съвсем скоро обаче България трябва да има позиция, за която логиката този път трябва е в посока на защита на националния интерес и да е по-близка до тази на Италия, Гърция, Кипър и Румъния, които се обединиха и се противопоставиха на групата на богатите.
Защо България заедно с близките до нас страни в ЕС, като Гърция, Италия, Румъния, Полша, Хърватия, Чехия, Словакия не могат да увеличават прекомерно акцизите върху тютюна?
Нима правителствата на тези държави нехаят за здравето на своите граждани? Отговорът е риторичен, драстичното увеличение на акцизите върху тютюна не са напълно ефективен инструмент за намаляване на тютюнопушенето.
Защото свръхвисоките акцизи водят до много високи цени, което в общия случай води до увеличена контрабанда от трети страни с по-ниски цени, или до стимулиране на незаконното производство на цигари. Засилената незаконна дейност е свързана с националната сигурност и организираната престъпност. Тъй като трафикът на цигари и тютюн е риск с високи печалби, той е особено привлекателен за престъпните групи и терористични мрежи.
Освен това ценовата нееластичност на търсенето на тютюн означава, че прекомерното увеличение на цените не може автоматично да намали значително потреблението, то просто ще се пренасочи към най-ниските цени, което освен чрез незаконни продукти, може да стимулира индустрията да поддържа ниски цени или да се водят ценови войни, което води до загуби на приходи в бюджета.
Увеличаването на употребата на незаконни – контрабандни и/или фалшиви продукти, създава значително увеличен риск за потребителите, поради липса на контрол.
Рязко или бързо увеличение на потребителските данъци може да доведе до повишаване на инфлацията, тъй като цигарите са инфлационен продукт, а и засяга непропорционално хората с ниски доходи, които са по-склонни към тютюнопушене.
В каква посока трябва да върви Европа?
Възможен е напредък чрез предвидими данъчни политики и ефективно прилагане на законите във всички страни от ЕС. И при критична нужда от ревизия на европейско законодателство, това да отчита националните условия и интереси.
А що се отнася до фискалните въпроси – държавите да упражняват своите национални правомощия, особено по чувствителната тема за тютюневите акцизи чрез подходящо, добре оценено, постепенно и поетапно увеличение на нивата и поддържане на нивата на незаконната търговия на възможно най-ниските нива.
