Ще поемат 100% от разходите, но само за блокове, в които поне половината от живеещите са уязвими домакинства

Нови 3,2 млрд. лв. ще се налеят в саниране в следващите 3 години. Така общата сума, която се насочва към обновяване на жилищните сгради в България ще надхвърли 6 млрд. лв.

В сметката е включена първата програма от 2015 г. с 2 млрд. лв. от бюджета, сегашната на стойност 1,1 млрд. лв. по плана за възстановяване, подготвяният втори етап за 2,5 млрд. пак от бюджета и 1,72 млрд. лв. от ЕС през Социалния фонд за климата.

В момента на финален етап са договорите с общините за санирането по плана за възстановяване. Одобрени са 746 проекта в 101 общини, има 675 сключени договори. Работата по тях трябва да приключи до средата на следващата година.

Новите 1,720 млрд. лв. са предназначени само за социално уязвими домакинства и по всяка вероятност те няма да имат никакви разходи за топлоизолацията и поставянето на нови дограми, т.е. парите ще покрият 100% разходите. Това научи “24 часа” от участници в работната група за домакинствата по Социалния план за климата, която се събира от няколко седмици в регионалното министерство.

От самото министерство потвърдиха основните моменти: от Социалния фонд за климата за сектор “Сгради” са

предвидени 35,23%, което се равнява на 880 млн. евро

Тези средства са предназначени за подкрепа на домакинства, които отговарят на едно от двете условия: или са в положение на енергийна бедност по смисъла на Закона за енергетиката, или са засегнати от ценовото въздействие на включването на емисиите на парникови газове от сектор “Сгради” в приложното поле на директивата за търговия с квоти за емисии.

Преведено от чиновнически език, това означава, че пари за цялостно саниране ще получат домакинства, които, след като си платят сметките за осветление и отопление,

остават с месечен доход равен на или под линията на бедност

най-малкото за предходните 12 месеца.

В момента линията на бедност в България е 638 лв. на човек от домакинство месечно. С други думи, енергийно бедно е примерно тричленно семейство, което остава месечно с под 1914 лв., след като си плати сметките, изчислени според типовото отопление за съответното жилище. Има голяма вероятност този път да се платят средства и за саниране на еднофамилни къщи, стига в тях да живеят енергийно бедни домакинства. 
СНИМКА: “24 ЧАСА”

Има голяма вероятност този път да се платят средства и за саниране на еднофамилни къщи, стига в тях да живеят енергийно бедни домакинства. СНИМКА: “24 ЧАСА”

Макар че дефиницията бе въведена в закона през 2023 г., за да се приложи, трябва да се създаде национална информационна система на енергийно бедните и още куп изисквания, които не са изпълнени. Така че по-вероятно е да се използва второто условие – помощта за саниране да бъде предназначена за домакинства, които

биха изпаднали в състояние на енергийна бедност,

когато от началото на 2027 г. емисиите парникови газове за отопление на жилищни сгради бъдат включени в търговията с квоти.

Това е и предназначението на Социалния фонд за климата. Очаква се този фонд да се създаде в началото на 2026 г., за да се смекчат негативните последици от разширяването на търговията с емисии от изгаряне на горива в сградите и транспорта от 1 януари 2027 г. За целта до две седмици българското правителство трябва да подаде разработен и добре аргументиран социален климатичен план. Тогава страната ще получи общо 2,28 млрд. евро от Социалния фонд за климата през периода от 2026 до 2032 г.

На европейско равнище във фонда се очаква да се съберат към 86,7 млрд. евро до 2032 г.

Според досегашните изчисления около 28% от домакинствата в България са в състояние на енергийна бедност.

С увеличението на цените на електроенергията за битовия пазар с 8,4% от 1 януари 2025 г. и с новата линия на бедност за 2025 г. прагът на енергийна бедност се покачи допълнително, като е възможно

да обхваща вече близо 35% от домакинствата

А с предстоящата промяна на цените на тока и парното от 1 юли е твърде възможно енергийно бедните да станат още повече.

Засега не е изяснен редът, по който тези 880 млн. евро ще се изразходват, но според официалните отговори на МРРБ средствата ще се разпределят между саниране на многофамилни жилищни блокове, саниране на еднофамилни къщи, включително и със смяна на дограма и монтиране на термопомпи, както и пилотна схема за създаване на енергийна общност, пак с участието на уязвими семейства. През последните години цените на строителните материали и на труда се увеличиха средно с 50% и новият транш от 880 млн. евро ще стигне за максимум хиляда жилищни блока. 
СНИМКА: “24 ЧАСА”

През последните години цените на строителните материали и на труда се увеличиха средно с 50% и новият транш от 880 млн. евро ще стигне за максимум хиляда жилищни блока. СНИМКА: “24 ЧАСА”

Разпределянето на парите ще стане по досегашния модел, по който се работи още от 2016 г. с първата национална програма, а и в момента с парите от плана за възстановяване. Това означава, че всички, които желаят, трябва да регистрират сдружение на собствениците, което да кандидатства пред общината. После тя ще подаде документите в регионалното министерство, което ще класира кандидатите и общината ще избере фирми, които да проектират и извършат санирането на класиралите се. Сметките ще се разплащат от МРРБ.

Засега в работната група се спори най-много за начина, по който да се избират кандидатите. Според източника на “24 часа” надделява мнението за основен критерий да се постави това, че в блока кандидат

поне 50% от собствениците на апартаменти трябва да отговарят на критериите за енергийна бедност,

за да се допусне в процедурата.

Все още се обсъжда и каква част от отпуснатите средства да отиде за саниране на многофамилни сгради и каква за останалите дейности. Ясно е обаче, че това ще е основният разход, още повече че правителството създаде дългосрочна програма за саниране и сега има повод да я започне.

По първата национална програма за повишаване на енергийната ефективност на многофамилни жилищни сгради, която стартира през 2016 г. с 2 млрд. лв. от бюджета бяха обновени 1702 блока. Техните обитатели

започнаха да плащат средно с 40% по-ниски сметки за отопление.

Като се има предвид, че оттогава строителните материали и останалите разходи поскъпнаха средно с 50%, дори всичките 1,7 млрд. лв. сега да отидат за саниране на блокове, броят им няма как да надвиши хиляда.

За сравнение, изпълняващата се в момента програма за саниране по Националния план за възстановяване и устойчивост, разполага с 1,1 млрд. лв., с които се обновяват 756 блока в 101 общини.