Ерата на ядреното разоръжаване приключва, а новите технологии увеличават риска от избухването на ядрен конфликт. Това констатира Стокхолмският институт за изследване на мира в годишния си доклад за оценка въоръжението на страните по света и международната сигурност. Въпреки че броят на ядрените бойни глави намалява, тъй като Съединените щати и Русия унищожават остарелите си боеприпаси, темпото на унищожение се забавя. Затова и попълването на ядрения арсенал скоро ще изпревари бракуването му, подчерта директорът на института Дан Смит, цитиран от БНР.
"Броят на ядрените оръжия намалява трайно в последните трийсет и пет години. В средата на осемдесетте години на миналия век е имало общо около 64-65 хиляди ядрени бойни глави в света. Днес те са 12 240. Това е добра новина. Но паралелно с намаляването започна и увеличаване на ядрените бойни глави. Свързано е най-вече с Китай, частично с Индия и вече виждаме признаци за увеличение при Съединените щати и Русия."
Девет държави - Съединените щати, Русия, Обединото кралство, Франция, Китай, Индия, Пакистан, Северна Корея и Израел разполагат с ядрени оръжия. Малко над две хиляди от всичките 12 240 са в арсенала на Русия и САЩ и са в състояние на бойна готовност с балистични ракети. Най-бързо нараства аресналът на Китай, с по 100 бойни глави на година от 2023 насам и Пекин вече разполага с най-малко 600 ядрени глави.
Обичайна практика е страните да модернизират и разширяват ядрения си капацитет, но този процес става особено интензивен след края на втория мандат на американския президент Барак Обама. Става дума за драстични промени и усъвършенстване на ядрените оръжия, казва Дан Смит.
"Почти всички държави, притежаващи ядрени оръжия, разширяват набора си и така навлизаме в територията на новите технологии. Космическите технологии стават важна част, кибертехнологиите и изкуствения интелект. Новото ядрено съревнование ще е много по-сложно от предходното. Първо, защото големите ядрени сили вече са три, не две и по-трудно ще се постигне споразумение за някакъв контрол. И второ, защото по-голяма част от съревнованието ще е в софтуера, не в хардуера. Лесно се броят бойни глави, но трудно се установява кой е по-напред в софтуера."
Несигурността относно избухването на ядрен конфликт се засилва от една страна от споразуменията за споделяне на атомни бомби, които носят големи рискове. Така например Русия и Беларус обявиха, че Москва е разположила ядрени бойни глави на беларуска територия, а европейските съюзници от НАТО изразиха желание да приемат на своя земя американски ядрени оръжия, както и призивите на френския президент Еманюл Макрон за създаване на европейски ядрен щит. Но ядрените оръжия не гарантират сигурност както видяхме от бойните действия между Индия и Пакистан неотдавна, отбеляза Мат Корда от Стокхолмския институт. От друга страна е изтеглянето или не подновяването на споразуменията за контрол над ядрените оръжия, което също повишава притесненията на експертите, смята Дан Смит.
"Заради влошаване на отношенията между Съединените щати и съюзниците им от една страна, и Русия от другата, в последните 10-15 години, контролът над въоръжаването на практика изчезна. Русия и САЩ се изтеглиха от повечето споразумения помежду им. Остана само договора НОВ СТАРТ, за унищожаване на стратегическия ядрен арсенал. Той беше договорен през 2010-а и влезе в сила на следващата година. Когато президентът Байдън встъпи в длъжност, една от първите му работи беше да се догооври с президента Путин за удължаване на този договор. Но в последствие няма никакви разговори по въпроса и не се подготовя ново споразумение. Затова се опасявам, че навлизаме в период, в който няма да има договори за контрол на ядрените оръжия. А това е много притеснително."
Една от държавите, която също активно модернизира ядрения си арсенал е Израел, макар да не обявява официално с какъв капацитет в действителност разполага. Според института Тел Авив увеличава броя на ядрените си глави, както и разширява реактор за производство на плутоний в пустинята Негев. Израелските удари срещу Иран, чиято цел е да попречат на Техеран да се сдобие с ядрено оръжие, Дан Смит коментира така.
"За премиерът Нетаняху и израелските сили за сигурност е приоритет, може да се каже дори мания, да попречат на Иран да се сдобие с ядрено оръжие. Засега Техеран не е особено близо до това. Макар че обогатява уран, все още е далеч от нивата, необходими да направи бомби и да ги сложи в ракети. Така че им предстои много работа, ако изобщо се стремят към това, защото засега не е доказано, само спекулация е. Може да се каже, че ако Израел, който бомбардира ирански ядрени обекти, постигне успехите, на които се надява, ще отдалечи още Иран от сдобиването с ядрено оръжие. Но също така ще предизвика враждебност и неприязън към себе си и други последици, които трудно могат да се преценят."
Все по-широкото приложение на Изкуствен интелект и други технологии позволява да се обработи много по-бързо огромно количество информация и на теория трябва да подпомогне и ускори взимането на решения. В същото време машините значително увеличават риска от избухване на ядрен конфликт в резултат на неразбиране, погрешна комуникация или техническа неизправност, подчертава Дан Смит.
"Следващата стъпка е да се премине към пълна автоматизация. Но никога не бива да предприемаме тази стъпка, защото по този начин ще поверим възможността от избухване на ядрена война в ръцете на Изкуствения интелект. Тогава вече ще се приближим към сценария за края на света."
Годишният доклад на Стокхолмския институт отчита също, че военните разходи в световен мащаб продължават да растат за десет поредна година и са достигнали 2.7 трилиона долара.
