Технологията вече се използва и от елитни спортисти
Около 800 човека се опитват да изкачат всяка година Еверест, борейки се с екстремни условия, за да имат шанса да кажат, че са били на върха на света.
Освен че е нужна тежка физическа и ментална тренировка, те трябва да се подготвят за ужасяващите ефекти на височинната болест, защото там кислородът във въздуха е значително по-малко, отколкото на морското равнище.
Традиционно алпинистите се аклиматизират, като изкарват дълго време в планините, изкачвайки се и слизайки до базови лагери, за да свикнат телата им за главозамайващите височини. Това продължава вече 70 години. И винаги има нещо, което не стига - времето.
Тези, които нямат четири до шест седмици за аклиматизация, се обръщат към модерните технологии за помощ в подготовката. Те спят и тренират в специални хипоксични палатки, които им спестяват месеците в планината. Палатките, които са известни и като височинни, стават доста популярни пред последните години.
Тази година група британски ветерани, всички над 40 години, ги използва в комбинация с дишане на доста спорния ксенон. Така те изкачиха Еверест само 4 дни след пристигането си в Непал и ефективно достигнаха от морското равнище в Лондон до най-високия връх в рамките на 5 дни. На следващия ден украинският алпинист с американски паспорт Андрей Ушаков подобри рекорда им след 400 часа аклиматизация в такаава палатка. От Ню Йорк той стигна върха в рамките на 3 дни, 23 часа и 27 минути.
Най-простото обяснение на действието им е, че въпросните палатки
имитират ниското ниво на кислород при голяма височина
Във въздуха на морско ниво се съдържа 20,9% от достъпен кислород. Тази концентрация пада драстично с височината, като на базовия лагер на Еверест е 10,4%. А на самия покрив на света нивото е на 1/3 от това на морското равнище.
При здрав човек насищането на кислорода в кръвта на морското равнище е около 98-100%. На голяма височина сатурацията пада до 87-92%, което води до отслабване на силите и височинна болест.
Палатката симулира това с генератор или помпа, която премахва кислорода и го заменя с азот, като така намалява количеството на кислорода във въздуха до нивата, характерни за големи височини.
Когато се спи в подобна палатка, тялото реагира, като насища нивата на кислород в кръвта - освобождава червени кръвни телца и така подготвя системата си за условия на 6096 метра.
“Когато сте на голяма височина, бъбреците ви освобождават EPO (еритропоетин). Той стартира физиологична промяна, която води до увеличаване на червените кръвни телца, но и подобрява възможността за транспортиране и утилизиране на кислород в кръвта”, обяснява изпълнителният директор на Hypoxico Altitude Training Systems Брайън Острайк. Така според него се намалява разко възможността за височинна болест и прекалено изморяване на големи височини.
“Просто подобрявате комфорта си и безопасността при катерене. Ако не си аклиматизиран, не можеш да спиш, губиш апетит. Така избягваш тези неща. При аклиматизиране с тази екипировка стартираш по-свеж”, допълва той.
“Исторически в Хималаите ти трябват шест - осем седмици за аклиматизация. През това време тялото се адаптира бавно и произвежда необходимите червени кръвни телца, които да пренасят кислорода, за да можеш да се катериш безопасно”, казва още Острайк.
Звездата на ултрамаратоните Килиан Жорне спа в такава палатка 8 седмици преди първото си изкачване на Еверест, като симулира височини от 3962 до 4877 метра, без да напуска морското равнище. След което стана най-бързо изкачилият Еверест (8850 метра) само за 26 часа.
Въпреки че са вече доста популярни сред алпинистите и други екстремни атлети, палатките си имат ограничения и някои експерти смятат, че не могат да им се доверяват като единствен метод за аклиматизация.. “Мога да кажа, че са само първата стъпка”, казва професорът по тренировъчна физиология в института за спортни науки в Лозана Грегоар Миле. Дори след месеци сън в подобна палатка “не може да си аклиматизиран за истинската планина”, настоява той.
С други думи, тези палатки не подготвят тялото напълно за проблемите в планината и височините. В Хималаите елитните алпинисти и плащащите клиенти минават през т. нар. зона на смъртта на 8000 метра, където освен всичко се бориш с температури около -35° и терен, на който човек трудно оцелява. Точно там остана първият българин, покорил Еверест - Христо Проданов.
“Трябва да отидеш в реалната планина за няколко дни”,
твърд е Миле, който е експерт в технологията на аклиматизацията. Според него “хипоксичната” палатка трябва да се съчетава с традиционните методи, като да преспиваш на върховете на по-ниски планини, преди да атакуваш големите.
“По-добре да използвате палатката и преди да тръгнете към Хималаите, отидете за няколко дни в Алпите”, съветва Миле. Категоричен, че тялото се аклиматизира по различен начин на реална височина и въпреки ползата от тях, палатките не могат напълно да пресъздадат тежките условия и липсата на кислород.
Доскоро този метод бе забранен
за елитните спортисти. Световната антидопингова агенция смяташе, че може да се използва за прикриването на използването на синтетичен ЕРО. Сега обаче е разрешен. Просто подобряваш възможността да консумираш кислород, обяснява Острайк. “Много от елитните спортисти имат хипоксични стаи в домовете си”, допълва Миле. Идеята е същата. Като тренират и спят на голяма надморска височина, спортистите могат да увеличат това, което учените наричат маса на хемоглобина. Тя пък помага да се обработва по-голямо количество кислород. Всеки 100 часа сън в хипокси обстановка увеличават масата на хемоглобина с процент. Американските гребци, които станаха олимпийски шампиони в Париж, имат 6 седмици в хепоксична атмосфера преди старта.
Въпреки че са направени за елитни спортисти, подобни палатки са от полза и за хората, които просто обичат да тренират. Според Острайк методът дори е по-полезен за аматьорите, отколкото за професионалистите в алпинизма. “Повечето хора, които изкачват осемхилядници, знаят с какво се захващат, как изглеждат тренировките и какво се изисква, за да си подготвен. Спортистите на най-високо ниво вече тренират суперинтензивно. Така човек, който е по-скромен и
иска например да отслабне,
ще получи по-видими резултати в по-кратко време”, обяснява той.
Разбира се, този метод въобще не е необходим при лесни и средни изкачвания. Нито е първостепенен при покоряването на Еверест. Традиционният, по-бавен метод на аклиматизация, е доказано по-ефективен и по-малко стресиращ в подготовката на алпинистите. Но хипоксичната палатка е добра добавка.
