След десетилетия забавяне България е готова за по-добри трансгранични връзки
Пътуването с влак на Балканите едва ли е най-предпочитаният начин да се пресичат границите и да се пътува до съседите, без значение дали човек отива на екскурзия или в командировка. Откъм жп свързаност страните в региона продължават да са в изолация една от друга заради ниските скорости и неелектрифицираните маршрути. Да не говорим, че между България и Северна Македония
изобщо няма жп линия,
нищо, че строителството ѝ е започнато с граничен тунел при Деве баир през 1941 г.
България от поне 20 години строи и модернизира, макар и мудно, важни участъци от жп мрежата си, което ще ѝ позволи да стигне сега по-бързо до границите. И това не е намерение за далечното бъдеще, а ясен план до 4-5 години.
87 години по-късно най-после се отваря възможност несъществуващата жп линия между България и Северна Македония да бъде построена и двете държави да бъдат свързани. Страната ни има да построи 2,4 км от Гюешево до граничния тунел и ще го направи до 2028 г., става ясно от обществената поръчка, която наскоро бе обявена от Националната компания “Железопътна инфраструктура” (НКЖИ). С реализацията на проекта гара Гюешево от погранична гара ще се обособи като нов граничен пункт за обслужване на пътници и товари по външната сухоземна граница на Шенгенското пространство.
От друг сегмент на поръчката става ясно, че се търси строител и за модернизиране на жп линията от Перник до Радомир, която
ще бъде удвоена и за скорост 160 км в час
Двете процедури са на обща стойност 576 366 744 лв. без ДДС и с индикативен срок за приключване на строителните дейности до края на 2029 г. Финансирането на 2,4-километровия участък между Гюешево и границата със Северна Македония е заложено за изпълнение в рамките на Оперативна програма “Транспортна свързаност”, а на участъка Перник-Радомир - частично от програмата, и ще се търсят и други източници на финансиране.
И остава граничният тунел при Деве баир, който е започнат през 1941 г. За него има технически проект без частта за сигнализация и комуникация, които са на ниво идеен проект. Остава да се подпише споразумение между двете страни и след това ще се избира финансираща институция, обясни пред “24 часа” Нели Андреева, зам.генерален директор на НКЖИ. Една от двете държави ще проведе обществената поръчка, за да се избере изпълнител, който да построи тунела. В споразумението се разписва, че поддръжката му ще е на ротационен принцип.
Коридор номер 8, по чиято ос се намира тази жп линия, е важен за геостратегическата автономност на ЕС, а в днешно време и за ключов логистичен маршрут по южния фланг на НАТО - от Адриатическо до Черно море. Отказът от изграждане на основни компоненти на коридора отслабва колективната сигурност на ЕС и на НАТО. Той започва по море от италианския град Бари, а по суша от албанския град Дурас през Скопие до София, а на наша територия продължава към Пловдив, Бургас и Варна.
В останалата част от коридора са в процес на изграждане проекти по направление София - Пловдив - Бургас и Карнобат - Синдел - Варна. Това е тъй наречената жп магистрала, която се строи от години. Най-тежкият и скъп участък- от Елин Пелин до Костенец след два програмни периода по европейската транспортна програма
най-после ще бъде завършен
Така България в общи линии ще е завършила своя дял от коридор номер 8 (виж карето).
В момента железопътната линия от София до Гюешево е с обща дължина 139 км, като скоростта в участъка варира между 70 и 100 км/ч. След модернизацията на линията тя ще бъде дълга 117 км, напълно електрифицирана, а скоростта ще достигне 160 км/ч.
Но за да стане това, трябва да се реализират още два участъка, които са във фаза на подготовка.
Железопътният участък София - Перник е с дължина 27,85 км, с двойна електрифицирана жп линия, която обаче в границите на София е единична и е за скорост от 160 км в час. Това е проектът - изработен и предаден на МРРБ за одобрение, включващ технически проект и ПУП. След одобрението му ще се пристъпи към подготовка и извършване на отчуждителни процедури. Проведени са теренни археологически проучвания и има влязло в сила решение по ОВОС.
Жп линията ни до Гърция е електрифицирана отдавна,
от 2013-2015 г. има идеен проект за модернизация, за да се подобри капацитетът ѝ. Тогава обаче транспортното министерство се е отказало, защото е бил скъп за онова време - 1,64 млрд. лв.
“В момента предприемаме действия за по-нататъшната подготовка и реализация на проекта, като смятаме да включим в тази инициатива Румъния, България и Гърция. Търсим европейско финансиране, за да го реализираме”, казва Андреева.
Проектът предвижда модернизация на железопътната линия между Радомир и Кулата, която е дълга 165 км. Планира се тя да е за скорости 160 км/ч за пътнически влакове и 120 км/ч за товарни.
В момента се подготвя меморандум за разбирателство между трите държави. Предполага се, че до края на септември ще бъде подписан от министрите. Страната ни предлага две нови оси - Русе - Свиленград - турска граница и коридора на запад.
По повод третия мост на Дунав и втори при Русе текат предпроектни проучвания и те ще покажат дали да е комбиниран - пътен и железопътен. България и ЕК настояват да е така.
За първи път се работи и по отдаване на строителството на жп линии на концесия. Освен Мездра - Столник НКЖИ предлага на министър Гроздан Караджов на концесия да бъде даден и най-новият обсъждан жп проект с Турция - жп линия Ямбол - Елхово - Лесово.
Успоредно с магистралата се строи и жп линията към Сърбия
Участъци от жп линията към Сърбия се строят след забавяне, като в изпълнение са два ключови проекта, а един е в процес на подготовка.
По проекта за развитие на железопътен възел София, който включва и жп участъка София - Волуяк, се работи, като се търси и дофинансиране, тъй като срокът за усвояване на средствата е бил в краят на 2024 г.
Другият голям проект е жп участъкът Волуяк - Драгоман. Разделен е на 2 фази, като фаза 1 е завършена в предишния програмен период, а фаза 2 е в строителство.
Планираният срок за изпълнение на фаза 2 е до 2028 г. Тя е разделяне на два участъка: Волуяк - Петърч и Петърч - Драгоман. Проектът е ключов за европейския коридор “Западни Балкани - Източно Средиземноморие”, свързващ България със Сърбия и Централна Европа.
До момента са завършени и са в експлоатация от 3 юни двата пътни надлеза в участъка Петърч - Драгоман.
Изпълнява се и железният път в участъка Волуяк - Костинброд. Изграждат се фундаментите за контактна мрежа в участъка Костинброд -Петърч. Монтирани са стълбовете за контактната мрежа в участъка Волуяк - Петърч, изградени са 6 водостока под трасето на жп линия Волуяк - Костинброд, както и насип за нова жп линия, успоредно на автомагистрала “Европа” в района на Сливница. Извършва се подготовка за полагане на релси в района на Сливница.
В района на гара Драгоман се изгражда нов пешеходен надлез, подготвя се изграждането на нови коловози и на фундаменти на стълбове за контактна мрежа.
Последният лот - от Драгоман до сръбската граница, е на ниво изработване на технически проект, като срокът е 2026 г. Финансира се по Механизма за свързана Европа.
20 км тунели от Елин Пелин до Костенец през 2029 г.
Най-тежкото за изграждане трасе от жп магистралата София - Пловдив - Бургас е участъкът от Елин Пелин до Костенец.
То минава през пресечен терен - Вакарелските възвишения, течението на Марица и тесните участъци на Момин проход и Костенец. Това налага изграждането на 10 тунела с обща дължина над 20 км, 24 моста, виадукти с дължина 730 м, естакади, много тежки за изпълнение подпорни стени и доста други съпътстващи съоръжения. Според разчетите проектът ще бъде завършен до 2029 г.
До момента са прокопани почти 10 км тунели, като 4,6 км от общо 6,7 са само в тунел 2. Той е най-дългият в участъка и преодолява Вакарелските възвишения. Ще бъде първият двутръбен жп тунел в страната от десетилетия.
В ход са строителните дейности и по трасето София - Елин Пелин, като планираният срок за изпълнение е до 2028 г. Извършват се строително монтажни дейности в двата участъка на проекта - София - Искър и Искър - Елин Пелин.
Влаковото движение в жп участъка Искър - Елин Пелин е напълно възстановено.
