Предизвикателство в социалните мрежи мотивира хиляди да ограничават разходи
Без храна за вкъщи, скъпо бадемово лате и поредната дреха, която не се знае дали ще облечем. Предизвикателството “Без покупки” се превърна в новия начин за спестяване главно сред младите, които придобиват основни финансови знания от социалните мрежи.
Във ФинТок - финансовото подразделение на платформата ТикТок, тенденцията набира особено голяма популярност от края на миналата година. Тя насърчава свеждането на разходите до минимум, като се запазват само основните - например за наем, сметки и храна, и се избягват излишни и спонтанни покупки. Всеки може сам да определи кои са съществените стоки за него и да ограничи останалите. Но основното е да не се купува нищо, освен ако не е наистина необходимо. Взимаме си нова козметика само ако сме изразходвали старата, съсредоточаваме се върху готвенето вкъщи, пренасочваме срещите си с приятели от заведение към разходка сред природата.
Този финансов детокс може да ни помогне не само краткосрочно,
но и да създаде дългосрочни навици. Веднъж отказали се да си купим нещо, това може да ни накара да осъзнаем, че попринцип нямаме нужда от него или че лесно може да го заместим с по-евтина алтернатива.
Хаштаговете #NoBuy и #NoBuy2025, с които потребителите се включват в предизвикателството, скочиха с 90% в платформите X, Reddit и Pinterest между 1 декември и 1 януари, показва проучване на приложението за банкиране Chime. Само в ТикТок хаштагът #NoSpendChallenge достигна над 25 000 публикации към януари.
Началото на годината винаги е подходящ момент за равносметка и поставяне на цели. Затова и толкова хора по света са решили да опитат да спестяват повече през 2025 г. Цяла година за ограничаване на покупки в действителност е доста дълъг период, така че за много потребители предизвикателството се преобразува в месечно и се появяват подразделения като #NoBuyJuly и всеки един друг месец.
Според финансови съветници наистина е по-добре да започнем да ограничаваме харчовете си за по-кратък период от време, тъй като това намалява риска да постигнем обратния ефект и да се стигне до т. нар. харчене за отмъщение. Ако се почувстваме твърде ограничени или се демотивираме, това може да ни подтикне да направим голям разход и да провали всичките ни усилия - точно като бързите диети.
В България тези тенденции като че ли не са особено разпространени. В една от малкото групи във фейсбук, посветена на спестяване, има 5 хил. членове. В нея, освен че се задават различни цели, се дават и месечни съвети за пестене на пари - например споделено пътуване към работа, пазаруване на храна само по списък.
Повечето български създатели на съдържание в ТикТок показват основно как да проследяваме бюджета си - в специално създадени за целта тефтери, които много често и продават, за да монетизират профила си.
Разпространена
у нас е практиката със сто плика,
всеки от които номериран. Всеки ден си избираме по един плик - дали на случаен принцип, или поред. Ако той е номериран с цифрата 5, в него трябва да сложим 5 лв. Така общо ще успеем да спестим 5 хил. лв.
Какъвто и метод за заделяне на пари да изберем, е добре предварително да сме съставили план - да определим приоритетите си, от какво можем да се лишим, както и да си набележим конкретна цел. Ако предварително сме решили за какво искаме да спестим - дали ще е за почивка, за погасяване на заем или просто защото искаме да започнем да живеем по-минималистично, ще ни е по-лесно да се придържаме към целта си. Да заделяме спестеното в отделна банкова сметка или да си създадем таблица, в която да си водим отчетност, е добър начин да проследяваме напредъка си и да поддържаме мотивацията си.
Важно е да не си поставяме нереалистични цели, а да се придържаме към неща, които наистина можем да изпълняваме, без това да ни кара да се чувстваме зле. Дори и да ограничим едно-единствено нещо - например да ходим повече пеша, вместо с кола, такси или градски транспорт, пак ще подобри баланса ни. Често
разходи, които ни се струват несъществено малки, се трупат неусетно
Полезно е да се награждаваме от време на време, например поне веднъж месечно да си купуваме нещо за себе си или когато сме успели да спестим определена сума.
Можем да си помогнем, като премахнем фактори, които може да ни провалят - например приложения за пазаруване в телефона или посещения в любими магазини. Ако споделим намеренията си с близките и приятелите ни, също ще е по-лесно - те могат да ни насърчат и да ни влязат в положението, като не ни предлагат излизания по скъпи места.
Предизвикателството “Без покупки” е само едно от многото, които набират популярност в социалните мрежи. Потребителите са склонни да пробват всякакви варианти, с които да спестят. Плащането в брой е едно от тях - виждайки колко пари даваме във физическата им форма, действа много по-силно на психиката ни, отколкото ако плащаме с карта с виртуални пари. Ако все пак предпочитаме да използваме карта, вече има няколко приложения, които закръглат сумата и спестяват и инвестират рестото ни автоматично.
Много от тенденциите в социалните мрежи всъщност представляват традиционни методи за управление на личните ни финанси - да заделяме малки суми всеки месец за конкретна цел, да не се впускаме в спонтанни покупки, да спестяваме определен процент от заплатата си още в началото на месеца,
да си създадем фонд за спешни случаи
Това показва, че младите хора като цяло нямат финансова култура и се опитват сами да се справят с нарастващите разходи и дългове.
Макар и да не отричат тези моментни движения в онлайн платформите, финансисти съветват да изградим основни принципи и навици в менажирането на сметките си. Важно е да се научим да бюджетираме и да знаем за какво харчим, колко можем да спестяваме и какви са целите ни.
Една четвърт от българите заделят настрана, само 8% инвестират
За една година в банките се натрупаха нови 9,5 млрд. лв. депозити
Само една четвърт от българите – 24%, спестяват пари. За една година делът им се е увеличил едва с 2%. Това означава, че 73 на сто не заделят нищо настрана, показва проучване на “Тренд” от края на декември миналата година.
То е проведено сред 1005 респонденти над 18-годишна възраст. Много малко са и хората в България, които инвестират – едва 8%. Макар и по този показател да има съвсем леко повишение – с 1% за година, все още масово у нас този модел на управление на парите не е разпространен. 90% от запитаните са отговорили ясно, че не инвестират.
Пoвeчe ca cклoнни дa зaдeлят cpeдcтвa зa cпecтявaния xopaтa мeждy 40 и 60 гoдини, кaктo и тeзи c виcшe oбpaзoвaниe. 58% успяват да заделят всеки месец, а 38% oт тяx - caмo кoгaтo имaт дoпълнитeлни дoxoди.
По-ранно проучване на “Тренд” – от средата на 2014 г., дава повече насоки и в какво точно влагаме парите си. Най-често те се съхраняват в банкови депозити (84%), а това не е точно инвестиция в класическия смисъл на думата. Лихвите по депозитите към края на юни са под 1% - и за тези в левове, и за тези в евро.
Към края на май депозитите на домакинствата са достигнали до 92,361 млрд. лв., показват данните на БНБ. Това е ръст от 11,5 на сто на годишна база. Това означава, че за година са натрупани 9,5 млрд. лв. нови спестявания в банките. Делът на тези депозити представлява 43,2% от прогнозния брутен вътрешен продукт (БВП) на страната.
21% от спестяващите влaгaт cpeдcтвa в чyждa вaлyтa кaтo фopмa нa зaщитa нa cpeдcтвaтa oт инфлaция, въпреки че реално всяка валута може да се обезцени. Окoлo 18% oт cпecтявaщитe влaгaт cpeдcтвaта си в жилищa или в зeмя, което също не е типичнa фopмa нa cпecтявaнe. Зaceгa caмo 5% oтдeлят cpeдcтвa зa пoкyпкa нa инвecтициoннo злaтo.
Що се отнася до причината за спестяване, най-много хора заделят за спешни случаи, като например държат да имат вариант за 6 месеца напред. Това важи за 68% от спестяващите. 42% са си поставили за цел пътуване, а 38% - ремонт у дома. 1/5 от спестяващите искат да си купят нов автомобил, а 12% - ново жилище. Само 13 на сто заделят пари за пенсия, а едва 6% - за да ги инвестират.
Зa дa мoгaт дa пpaвят cпecтявaния, eдвa 16% са заявили, че нe ce лишaвaт oт нищo. Haд пoлoвинaтa oбaчe oтгoвapят, чe ce лишaвaт oт пoкyпкaтa нa лyкcoзни cтoки.
Мнозинството от българите (53%) определя жизнения си стандарт като среден. Едва 6% определят стандарта си като по-скоро висок, а делът на посочилите отговора “много висок” остава под 1%. Сравнението с данните от предходната година показва леко подобрение на благосъстоянието. Регистрира се 2% ръст на хората, които определят стандарта си като по-скоро висок. С 1% се покачва делът на хората от средната класа. В същото време с 3% спада делът на хората, които определят доходите си като ниски или много ниски.
28% от българите очакват стандартът им да се подобри през 2025 г., докато 15% са смятали, че по-скоро ще се влоши.
