Планът, публикуван под името "Съюз на спестяванията и инвестициите", е насочен към над 10-те трилиона "спящи" евро, защото дребните играчи залагат главно на американски капиталови пазари, а ЕС има нужда от инвестиции заради промяна на климата и за отбраната

Европейският съюз иска да отключи трилиони евро, които днес “спят” по банкови депозити, и да ги превърне в инвестиции. С новата си стратегия Брюксел цели хората да вложат повече средства на капиталовите пазари.

През март Европейската комисия представи нова мащабна стратегия, която цели да пренасочи огромен обем от спящите депозити на граждани и фирми към продуктивни инвестиции. Под името “Съюз на спестяванията и инвестициите” планът на изпълнителния орган на ЕС бе публикуван наскоро и във връзка с него е създадена пътна карта. Най-вероятно до края на годината ще има или поне ще започне дебат за създаването на европейски регламент, който да улесни участието на дребните спестители на капиталовия пазар.

Европа има нужда от допълнителни 750–800 млрд. евро инвестиции годишно

до 2030 г., за да се справи с климатичните промени и геополитическата обстановка, в която се намира. Нарастващата необходимост от разходи по отбрана също влияе на тези огромни числа. Най-силно засегнати са малките и средните предприятия и иновативните фирми, които не могат да разчитат само на банкови кредити и имат нужда от нови източници на финансиране, сочат мотивите към създаването на стратегията.

Днес милиони европейци държат парите си заключени в депозити, които са с минимална доходност, докато икономиката на съюза има нужда от свеж капитал за растеж. Общият размер на спестяванията на граждани на Европейския съюз, вложени като депозити, е цели 10 трилиона евро, или 2/3 от всички спестявания, според данни на Европейската централна банка и на Еврокомисията.

“Европейците са едни от най-големите спестители в света,

но много от техните спестявания са по спестовни сметки с ниска доходност. В същото време Европа изпитва трудности да посрещне нуждите си от инвестиции. Чрез инициативата можем да създадем благоприятен цикъл в полза както на гражданите, така и на предприятията, като помогнем на европейците да получат по-добра възвръщаемост на своите заработени с труд спестявания, като същевременно осигурим значителни инвестиции в икономиката”, казва Мария Луиш Албукерк - еврокомисар за финансовите услуги при представянето на пътната карта.

Всъщност данните на ЕЦБ показват нещо доста по-тревожно - европейските граждани, които имат склонност да инвестират по-активно, а не разчитат само на нищожни лихви по банковите депозити, правят това не в акции на европейски фирми, а на такива извън континента.

Например за миналата година цялото увеличение на дела на активите на европейски граждани, влаган в акции от инвестиционни фондове, отива във фондове, които инвестират в акции на щатски фирми, а не в европейски. Този дял е все така нищожен и се увеличава от 2,8% на 9,8%, но е показателно, че това стимулира по-скоро икономиката на САЩ, а не европейската.

Колкото до лихвите, по депозитите, към момента средната лихва по банковите влогове на домакинствата в страните от еврозоната е от 0,27% по 5-годишните депозити до 0,28% по едногодишните. Съвсем за кратко – през 2023 и 2024 г., докато ЕЦБ се бореше с инфлацията, увеличавайки основната лихва, те бяха малко по-високи, но никога през последното десетилетие не са надвишавали 1%.

За да стимулира инвестициите и по-специално тези в секторите от критично значение, комисията ще въведе инициативи, насочени към подобряване на наличността на капитал и достъпа за всички предприятия и физическите лица. Чрез Съюза на спестяванията и инвестициите гражданите

ще получат лесен и евтин достъп до акции, фондове и други финансови инструменти

Предвижда се например да отпаднат пречките пред трансграничните сделки и управлението на фондове. Така компаниите ще могат да се развиват, без да спират пред бюрократични бариери, а за индивидуалните спестители ще е по-лесно да участват с парите си в инвестиционни фондове, които са базирани в друга страна членка.

Швеция служи като показателен пример за успеха на подобни мерки и това се отбелязва в мотивите на Европейската комисия.

В скандинавската държава над половината от спестяванията на домакинствата са вложени в акции – двойно повече от средното в еврозоната. Там инвестирането отдавна е нещо като национален спорт, а не привилегия за малцина. Зад този успех стоят последователни политики, които системно премахват бариери и правят достъпа до капиталовите пазари възможно най-лесен.

Вече над 10 години специалната ISK сметка в Швеция позволява търговия без данък върху капиталовите печалби. Това, в комбинация с удобните мобилни приложения, създаде условия, при които почти всеки четвърти швед притежава акции директно, а

близо 70% от населението влагат парите си във взаимни фондове

Средният дял, който притежава един жител на Швеция от такива фондове, е около 56 000 долара.

По-рано този месец Полша обяви план за инвестиционна сметка, вдъхновена от шведската система. Очакванията са чрез нея да се насърчи масовото инвестиране и да се акумулират над 27 млрд. долара в рамките на три години.

Опростяването на данъчния режим също влияе особено положително и стимулира и младите да инвестират, отбелязват от ЕК. Все повече хора под 30 години започват да влагат част от спестяванията си в акции и фондове. Това изгражда култура на ранно финансово планиране и повишава финансовата грамотност. В дългосрочен план ефектът е не само по-богати домакинства, но и по-динамична икономика.

Къде е България в цялата тази картина? Докато в Швеция инвестирането е масова практика, а Полша вече подготвя своя собствена ISK сметка, у нас по-голямата част от спестяванията продължават да стоят в банкови депозити с почти нулева доходност.

Към момента у нас средният размер на лихвата по левовите депозити е 0,91%, а по тези в евро – 1,13%. Т.е., ако вземем 10 хиляди лева и ги оставим за една година в банка, без да ги пипаме, ще изкараме от това едва 91 лева.

Независимо от това в момента

в банките стоят 92 млрд. лева на домакинствата,

като сумата се е увеличила с цели 11,5% спрямо миналата година по същото време.

ЕК ще предложи само общ модел за спестовна и инвестиционна сметка, а реалното прилагане ще зависи от политическата воля на държавите членки. Тоест управляващите у нас трябва да направят така, че да успеем да се възползваме от новата стратегия на ЕК.

Заради ниски лихви, щедри кредити и алтернативи на влоговете пари отиват към икономиката

Докато Брюксел готви регламенти как да раздвижва парите в банките, българските вече го правят. С няколко основни лоста паричните потоци в тях се раздвижват в различни посоки - към потребление, имотния пазар и икономиката.

Всяка от банките има своя политика, поради което лихвените нива се движат в широки граници. Но кредитирането е евтино - средните стойности в момента се движат между 2,6 и 4,2% за стандартни ипотеки в левове. Това насочва доста голям финансов поток към имотния пазар.

В същото време средната лихва по депозитите в левове, макар да се отлепи от нулата, все още е под 1%, а по тези в евро - 1,13%. Има единични оферти в зависимост от размера на парите и продължителността на депозита,при които доходността е от 3 до 4,25%.

Банките насочват клиентите си и към инвестиционни, пенсионни и застрахователни продукти, които предлагат алтернатива на депозитите. Така част от събраните пари влизат в реалната икономика. Последните данни на БНБ отчитат, че към юли различните инвестиционни фондове управляват над 12 млрд. активи, а новопридобитият им ресурс се е увеличил с 1,4 млрд. лв. за година. Предимство е по-високата доходност в сравнение с депозитите. Например за 2024 г. четири големи фонда реализираха доходност от 20% за вложителите си. Но пък има по-висок риск и печалбата не е гарантирана. Затова са предпочитани от хора, които могат да понесат известна загуба и да замразят парите си за по-дълъг период.

На финансовия пазар има и много финансови инструменти на компании, които предлагат алтернатива за свободните пари. Сред тези възможности са вложения в акции, облигации и държавните ценни книжа. Последните носят малко по-висока доходност от депозитите, но продажбата им на вторичния пазар все още не е достатъчна, за да бъдат оценени като водеща алтернатива за физическите лица.

Търговията на фондовата борса пък все още не е прескочила 1 милиард лева, въпреки че в края на 2024 г. беше 995 млн. Усложнението тук е, че трябва да се ползват услугите на инвестиционни посредници, което “изяжда” част от доходността заради такси и комисиони.

Изследвания на големите банки показват, че от алтернативи се възползват едри спестители с влогове над 250 000 лв. Те търсят по-добър баланс между риск и доходност, освен това имат повече финансова информация. Третата причина за по-активното участие в инвестициите на хората с повече спестени пари е, че за много вложения се изисква определен размер, който не е достъпен за всеки.

Финансисти прогнозират, че една от печелившите стратегии на банките ще се окажат т.нар. структурирани депозити, за да се защитят от миграцията на пари. При тях част от парите остават на депозит до 12 месеца, а друга се инвестира от самата банка в ценни книжа, от които има годишна доходност в диапазано 2 до 4%. Ценното при този тип спестявания е, че ако пазарът тръгне надолу, банките защитават главницата. Т.е. човек, ако е инвестирал 1000 лв., ще запази тази сума. Ако инвестицията е на печалба, клиентът не получава цялата доходност.

Предстоящото въвеждане на еврото обаче засега има обратен ефект - вкарва още пари в банките. Причината е, че повечето обявиха отмяна на таксите при внасяне на пари в брой до 1 януари 2026 г. Това доведе до депозиране на допълнителни около 2 млрд. лв. само за юли. До края на годината прогнозите сочат, че още 6-8 млрд. лева ще влязат в банките.