Великодушието подобрява отношенията с колегите и води към професионален успех
"Точният човек" е специален проект на "24 часа" за професионалния успех, растежа в кариерата, личностното развитие, отношенията на работното място, за добрите практики на работодателите, за новини от HR сектора и мениджмънта, за пазара на труда и свободни работни места.
Много се ядосахте на колега, който сгреши при изпълнението на общата ви задача. Казахте му, че бърка, той ви отвърна, че не сте прави, даже ви засегна на професионализъм и се скарахте. После си направи изводите, извини се искрено и вие уж му простихте. Но не можете да забравите случката. Спомняте си я и пак се ядосвате, и пак се чувствате обидени от реакцията му, и пак го обвинявате.
Със сигурност това ще се отрази на отношенията ви, предупреждават психолозите. Дори да не натяквате на колегата, той чувства, че таите негативни емоции. Ако не ги превъзмогнете, комуникацията ви ще се влошава и все по-трудно ще работите заедно.
Великодушието най-силно облекчава живота. Ако се освободите от желанието да обвинявате, ще сте много по-щастливи.
Това никак не е лесно, защото често се случва да сте неудовлетворени, ядосани на някого заради грешки. Но ако не се научите да гледате по-леко на негативното и да прощавате, товарите преди всичко себе си.
Прошката освобождава на първо място този, който прощава. Той изгонва лошите си чувства, може да живее в мир и със себе си, и с другите.
- Прегръдка за проста истина
Специалистите твърдят, че можете да станете великодушни, като прегърнете проста истина - хората не са съвършени, грешат. Включително вие самите.
Колкото и добри професионалисти да сте се събрали в екипа, колкото и съвестно всеки да работи, се случва някой да сбърка. Точно тогава добрите хора реагират с благодарност към този, които им посочи грешката. А лошите правят обратното - нападат го, защото изпитват злоба, че я е забелязал, че се е оказал по-компетентен.
Животът също не е съвършен, той е низ от добри и лоши случки. Трябва да приемете и лошите, без да ги драматизирате. Иначе ще изпитвате вечно чувство на неудовлетвореност, че съдбата е несправедлива към вас, като ви е събрала да работите с отровни колеги.
Великодушие ви е необходимо към всички хора, не само към близките, на които е най-лесно да се прощава. Тайната на душевното спокойствие и на професионалния успех е в приемането на отрицателните събития и чувства като неотменна част от работата.
- Мъдро, но късно
Тъжното е, че според изследванията хората установяват това по метода проба-грешка. С напредването на годините естествено стигат до този извод.
Анкети с доброволци от различни възрасти ясно показват, че реакциите се променят - със зрелостта хората стават по-търпеливи, по-малко се гневят и по-кратко страдат, когато срещнат лошо отношение, силата на отрицателните им емоции намалява.
Обикновено се казва, че са помъдрели. Но често великодушието им вече е излишно, защото са забавили кариерата си с конфликти на работа. Или са се местили от фирма във фирма, от екип в екип, търсейки по-свестни шефове и колеги. За да установят, че навсякъде все се намират и от т.нар. токсични.
- Не чакайте за алгоритъма на приемането
Психолозите съветват да не чакате да помъдреете с възрастта. Още в началото приемете, че шефът и колегите могат да пораждат у вас отрицателни чувства.
Когато се случи, не отричайте пред себе си какво изпитвате, назовете го точно - яд, да речем. Това ви ангажира с негативната емоция и в първия момент малко я засилва, но ви позволява да промените взаимоотношението си с нея и успявате да я преодолеете. (А трикове как да овладеете бързо яда си и да не избухнете веднага - четете в понеделник.)
Като си давате възможност да признаете, назовете и разберете отрицателните си емоции, насърчавате състрадание към себе си. Оттам следва психологическа и поведенческа гъвкавост - готови сте от ниво чувства да минете на ниво разум.
Вече сте в състояние да оценявате. Може с великодушие да отминете онова/онзи, който е причинил негативното чувство. Или да седнете да обсъдите проблема, ако е достатъчно значим, и да намерите изход.
След това трябва да простите и да забравите, освобождавайки се от товара да страдате и да обвинявате. Без товар винаги е по-лесно да продължите напред.
- И психическа мускулатура
Прошката наистина е велика сила, но и с цел да не товарите себе си трудно прощавате на подлец, интригант, грубиян и т.н. токсичен тип. Срещу такива колеги трябва да развиете психическа мускулатура.
Ще рече да си създадете разбирането, че има колеги, от които не бива да се засягате, ядосвате, страдате, защото те са лоши. Наказвате себе си, като се оставяте на негативни емоции. Награждавате тях, защото много често това е целта им - да нараняват с поведението си. Някои са толкова зли, че го правят не за изгода - да саботират конкурент, а понеже им доставя удоволствие.
Трудно е, но се постарайте да не им го доставяте, като осъзнаете, че те не са на вашето морално ниво и не заслужават да хабите психическа енергия, каквото и да правят. Дистанцирайте се от ситуацията и не я преживявайте.
Като я преживявате, овластявате отровния си колега, позволявате му да диктува как да се чувствате. "Лишавате се от свобода на действие, от съзнателен избор между нечие проблемно поведение и вашата реакция към него. Вие избирате как да реагирате, никой не може да ви накара насила да почувствате нещо", обяснява Адам Грант, психолог и професор от бизнес училището "Уортън" в Университета на Пенсилвания.
В "Точният човек" можете да прочетете още:
Как да изберете правилен колега, с когото да споделяте
Експеримент с бонбона, биология на растежа и защо да не бързате за мениджърски пост
9 грешки в поведението, които отблъскват на работа
Емоционалното благополучие - тайната съставка на професионалния успех
Наръчник да работите с колега, обзет от фантастна псевдология
Кои капани да избягвате, ако приятел ви стане шеф
8 техники за делова убедителност, с които въздействате на подсъзнателно ниво
„Аз се казвам Роза и съм нарцис" или как да не провалите кариерата си от самохаресване
Ужас – работите с колега педант
Три грешки, които водят до неуспех при спор
10-те еднакви качества на успешните хора
