• От сдружението на водоемите са притеснени, че рибата в него ще започне да умира поради липса на кислород
  • България няма да кандидатства за домакинство на световното първенство за риболов на шаран, защото няма вода

Под 30% е водният обем на язовир "Батак" в момента, като прогнозите са, че до есента може да падне и под 25. Това казват от Националното сдружение за развитие на водоемите.

"Ако продължава да намалява, както досега - между 10 и 13 кубика в секунда, състоянието на язовира ще стане почти критично", заяви пред "24 часа" председателят на сдружението Стоян Писков.

Според него голямото източване на водите е започнало на 1 май и вече над 100 дни водата намалява. Източването влияе и на водния ресурс, и на флората и фауната, най-вече за рибата, тъй като няма приток на свежа вода и на кислород и тя умира. За сравнение, през 2024-а в този период на годината водният обем е бил около 75%.

От сдружението са подали сигнали до Министерството на околната среда и водите (МОСВ) и до Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА). На 14 август от министерството, или по-точно Басейнова дирекция "Източнобеломорски район"- Пловдив, изпратили представители, които да направят оглед на язовир "Батак".

"Водата намалява заради ниския приток в язовира

В проверката участваха и представители на РИОСВ-Пазарджик, и на ИАРА. Те установиха, че се спазва режимният график, утвърден от екоминистерството, не са превишени количествата, които се източват, и затова няма предписания", каза шефът на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" Васил Узунов. Той подчерта, че за юли за водата, която е била предвидена за използване, не е достигнат лимитът.

"Миналата година към 21 август притокът е бил 7%, а на 21 август 2025-а е бил 0,6 кубика, което е нищожно. Миналата година язовирът е бил пълен 60%, а сега е 33%. Съобразено с графика през 2024-а, изпусканите количества са били два пъти повече, тъй като е имало повече вода в язовира. Но все пак този язовир се използва за напояване и няма как през летните месеци да не изпуска вода за земеделските култури.

Съгласно Закона за водите приоритетно се осигурява вода за питейно-битови нужди, след това за напояване и за енергетика. Язовир "Батак" се ползва и за питейни нужди - снабдява Велинград и летовище Свети Константин", каза Узунов.
Язовирът е част от Баташкия водносилов път и е на разпореждане към МОСВ. Оттам всеки месец изготвят график за напояване и за промишлени нужди към 3-те веца - "Батак", "Пещера" и "Алеко".

Водните количества се разпределят така: 22 млн. кубика за производството на електроенергия по график, съобразен с режима на напояването, в това число 20 млн. кубика са за напояване след ВЕЦ "Алеко" и за клон Марица, вода отива и за промишлено водоснабдяване на "Биовет" АД в Пещера, за питейно-битово водоснабдяване на Велинград и на летовище Свети Константин и др.

Подаването на вода в разрешения лимит е по график,

съгласуван между "Биовет" АД, "Напоителни системи" ЕАД и НЕК ЕАД, сочи официалната справка за графика от МОСВ.

Същото заяви за "24 часа" и шефът на язовир "Батак" Николай Горанов.
"Вода от язовир "Батак" отива за напояване по искане на "Напоителни системи".

Така изглежда сега стената на язовира.
Така изглежда сега стената на язовира.
Имало е периоди на маловодие, причинени от засушаване. Имало е и по-ниско ниво от това, което е в момента, но язовирите за това са създадени - да задържат водния обем, когато е маловодие, за да може да се използва. Когато е пълноводие пък, може да се случи язовирът да прелее – зависи от снеготопенето и от валежите.

Виждате, че през последните години няма толкова обилни валежи и земята е суха. Когато завали, дъждът напоява земята и започват да текат отгоре повърхност-
ни води, които влизат във водосбора на язовира.

От друга страна, ако не се пускат количества за напояване, земеделските производители недоволстват, че ще им се компрометира реколтата. Сега пък рибарите недоволстват, че язовирът се смъква.

Ситуацията е такава, че и да има, и да няма вода, все ние поемаме вината. Ние сме само изпълнители, а водата се разпределя съобразно нуждите на всички ползватели.

Министерството на екологията преценява какъв обем, кога и за кого да се даде

В случая те са преценили, че земеделците имат нужда от вода за напояване. Всъщност язовирът има 1/3 обем – от общ обем 310 млн. кубика, в момента е над 100 млн. И при нас са идвали проверки от институции и са наясно как става управлението на тези води. Няма нищо нередно. Каквото се разпореди от министерствата, се спазва", допълва Николай Горанов.

От сдружението за развитие на водоемите ще поискат среща с министъра на околната среда и водите.

"Дано да се вземат мерки, защото язовир "Батак" не е единственият с критично ниско ниво", казва Стоян Писков. Той дава пример и с язовирите "Пясъчник", "Копринка", "Тополница". Според него същата участ може да сполети "Белмекен" и "Голям Беглик".

"Притеснени сме, тъй като напоследък "Батак" не е бил  толкова празен

- в подобно състояние беше преди 25 г. Сушата е голяма, положението все още не е станало трагично, но е близко до критичното и напълно ще унищожи екосистемата – доста риба ще умре поради липса на кислород. Донякъде е добре, че в събота и неделя има джетове в язовира - хората мрънкат срещу тях, но поне те вкарват кислород във водата", допълва Стоян Писков.  Стоян Писков, председател на Националното сдружение за развитие на водоемите

Стоян Писков, председател на Националното сдружение за развитие на водоемите

"Трябва отговорен фактор да каже ясно дали се стопанисва правилно този воден ресурс. Ако гледате справките, съвсем минимални количества отиват за напояване. Не е нормално 50 г. обемите да съществуват и всяка година държавни водоеми да са в критичен минимум - тази вода отива някъде. Според мен това означава, че водите се управляват неправилно. Не може при тези валежи и сняг през април язовирът да започва да пада. От 1 май всеки ден спадаше."

През септември МОСВ планира допълнително редуциране на разрешените води от "Батак" с оглед акумулиране на обем в язовира, заявиха от министерството в отговор на запитвне от "24 часа."

От сдружението имат и друго притеснение - че няма да могат да кандидатстват да бъдат домакини на световното първенство за риболов на шаран, което било планирано за 2026-а. За втора поредна година националното сдружение организира на язовира състезание - идват риболовци от цяла България, има организиран награден фонд и на хората им харесва.

"Щяхме да кандидатстваме състезанието от световната листа да бъде край
"Батак",

но предвид състоянието в момента няма как. А язовирът беше фаворит, понеже има достатъчно добра клубна база в курорта Цигов чарк - има хотели, конферентни зали, в които да нощуват участниците. Легловата база е над 2000 души. Ставаше въпрос за 150 отбора от цял свят - от Африка, Австралия, Америка, Канада.
Но с този воден ресурс няма как кандидатурата да бъде одобрена. И от това губят и туризмът, и федерацията. Щяха да влязат постъпления, които да използваме за зарибяване с шаран, толстолоб. Сега загубите ще са за всички", притеснява се Писков.

"Много се надявахме, защото от 4 години, откакто е създадено сдружението, имаме доста зарибителни мероприятия в язовир "Батак" - средствата са събрани на добра воля, между нас - запалените по риболова, които искат да има прекрасно място за къмпинг, за риболов, за почивка.

Преди време имаше подобна ситуация и с язовир "Широка поляна", после му върнаха около 40% от водния обем.

Нашето сдружение е създадено преди 4 г. с цел развитие на водоемите и опазване на ресурсите. Вече имаме 8 зарибявания, 2 състезания, 4 акции по почистване на бреговете и подпомагаме на ИАРА по осъществяването на контрол срещу бракониерите.

За септември имаме предвидени пари за зарибяване, които сме събрали помежду си, ама то няма вода. И сме пред дилема – дали да зарибяваме, или да не се занимаваме", коментира шефът на организацията.