Американски компании проявяват интерес към партньорство с българския енергиен предприемач Христо Ковачки в развитието на иновативни енергийни технологии и зелени проекти. Това стана ясно от изявления на Аса Хътчинсън - бивш губернатор на Арканзас, дългогодишен политик и кандидат за президентската номинация на Републиканската партия в САЩ през 2024 г., който е на второ посещение у нас.
По думите му България има стратегическа роля в региона и може да се превърне в ключов партньор на Съединените щати не само по отношение на сигурността, но и при енергийния преход от въглища към по-чисти източници. Хътчинсън подчерта, че американският бизнес е готов да подкрепи технологиите, които Ковачки разработва - свързани с използването на въглища за извличане на ценни и редки метали, както и с внедряването на решения за по-екологично производство на енергия.
„Говорим за проекти в областта на когенерацията, съхранението на енергия и слънчевите технологии. Това са сфери, в които американските компании имат значителен опит и ноу-хау, а България може да се възползва от него", посочи Хътчинсън. Той допълни, че такива проекти могат да бъдат подкрепени и финансово чрез Експортно-импортната банка на САЩ, която има мандат да финансира международни енергийни инициативи.
Като пример за възможни партньори той спомена американската компания Curtis Stout, която работи в областта на технологиите за съхранение на енергия. Според него именно комбинацията от местния опит и международното финансиране може да ускори зеления преход на България.
„България е в центъра на един от най-важните процеси за бъдещето на Европа - изграждането на устойчива и независима енергетика. Виждам в Христо Ковачки предприемач, който търси нови технологии и е готов да инвестира в тях. Затова вярвам, че сътрудничеството с американски компании може да бъде изключително ползотворно", заяви още Аса Хътчинсън.
Посещението му в София идва на фона на засилен интерес от страна на чуждестранни инвеститори към енергийния сектор у нас. В момента България търси баланса между съхраняването на традиционната си енергийна инфраструктура и необходимостта от дълбока трансформация, продиктувана от целите на Европейския съюз за декарбонизация.
