• Обличат се едва 7-8 пъти, след това - на боклука 
  • Модната индустрия допринася за 10% от глобалните въглеродни емисии

Гардеробите ни преливат, но заедно с тях и сметищата също. Българите купуват все повече дрехи, за последното десетилетие продажбите са се увеличили с около 40%, а това води до рязък скок на текстилния отпадък - с цели 50%, сочат данни от доклад на Българската асоциация за кръгов текстил  (БАКТ).  

“Всяка година у нас се изхвърлят над 100 хиляди тона облекла и битов текстил, което се равнява на пет пъти теглото на НДК. Крайният резултат е, че купуваме близо 15 кг текстил годишно, а изхвърляме 11 кг”, посочва Сирма Желева - изпълнителен директор на асоциацията. По думите ѝ увеличаването на отпадъците от индустрията се дължи както на все по-интензивното потребление на облекла и аксесоари, така и на краткотрайността и по-ниската издръжливост на продуктите. “Дори

дрехи без видими следи от износване се използват до три пъти по-кратко време

Това в много от случаите означава, че се обличат едва 7-8 пъти, преди да бъдат изхвърлени като отпадък”, добавя тя.  Обръща внимание и на  популярните  в момента  китайски сайтове като Shein и Теmu, в които всяка стока струва буквално няколко лева.  Известно е обаче, че те  са с ниско качество и в повечето случаи не подлежат на контрол от европейските законодателни изисквания за производството им, което крие рискове за здравето на ползвателите им.

“Безспорно е негативното  им  влияние и върху околната среда. Както знаем, модната индустрия допринася за 10% от глобалните въглеродни емисии. Стоките, продавани през китайските платформи, са предимно от пластмаси и нерециклируеми материали. Бързият производствен цикъл и ниската степен на повторна употреба допринасят значително за увеличаване на текстилните отпадъци”,  коментира Желева.

Модата отдавна не е само индустрия, която определя вкусове и стил. Тя е един от най-големите замърсители в глобален мащаб -

втория по замърсяване на водите и

отговорен за 8-10% от всички парникови емисии в света. България не прави изключение от тази тревожна тенденция. И въпреки постепенното намаляване на общия битов отпадък у нас за периода 2012 - 2019 г. със 7,8%, количеството изхвърлен текстил се увеличава значително  -  с цели 54%, или 7 кг на човек.

Като член на Европейския съюз страната ни е задължена до 2025 г. да изгради национална система за разделно събиране на текстил. Днес обаче това все още не е факт. Разделното събиране и сортиране се извършват почти изцяло от частни организации. Те обработват десетки хиляди тонове ненужни дрехи годишно.   Само за периода 2019–2021 г. дейността им е спестила 13 милиона кубически метра вода - равни на годишното потребление на 330 хиляди европейци, и е предотвратила отделянето на 1,7 милиона тона въглероден диоксид, колкото замърсяването от около два милиона автомобила.

Освен това са ограничени опасни химикали в мащаб, надвишаващ десетократно всички използвани пестициди у нас за една година. По думите  на Желева  рециклирането  у нас  само по себе си още си прокарва път, а това е пряко свързано и с процесите на събиране на непотребния текстил.  “Още през 2018 г. членове на БАКТ поставиха първите контейнери за ненужен текстил  като стъпка към въвеждането на система за разделно събиране на текстил на национално ниво. Стартирахме с 20 бройки, а към момента компаниите - членки на БАКТ,

имат над 320 специализирани контейнера за разделно събиране на текстил

от домакинствата в цялата страна”, казва тя. А събраният текстил се оползотворява, като приоритетно се подготвя за повторна употреба или рециклира. Проблемът обаче е далеч по-мащабен. В света всяка година около 120 милиона тона дрехи се превръщат в отпадък – количество, което би могло да запълни над 200 футболни стадиона с олимпийски размери. Тъй като купувачите носят една дреха средно между 7 и 8 пъти, преди да я изхвърлят, а впоследствие 80% от този текстил отиват на сметища или се изгарят директно. Едва 12% се използват повторно, а

само 1% се рециклира в нови влакна

Според “Бостън Кънсълтинг Груп” стойността на изхвърлените материали възлиза на 150 милиарда долара годишно, а ако индустрията успее да повиши нивото на рециклиране до 30%, това би донесло суровини за над 50 милиарда долара. Една от основните пречки това да се случи е, че много от дрехите се произвеждат от смесени материи, които трудно се разделят със съществуващите технологии. Допълнителен проблем е навлизането на масови количества нискокачествен текстил от синтетични влакна – евтини за производство, но силен замърсител, тъй като са на основата на изкопаеми горива и са сред водещите източници на микропластмаса.

Екологичните последици вече са видими. В Чили купищата изхвърлени дрехи в пустинята Атакама са толкова големи, че се виждат от Космоса. В Африка държави като Гана и Кения се превръщат в последна спирка за огромни количества употребявано облекло, голяма част от което също завършва на сметищата.

Ситуацията в Европа също не е по-оптимистична (виж инфографиката). От доклада на асоциацията излиза, че през 2020 г. средностатистическият европеец е закупил 14,8 кг текстилни продукти и е изхвърлил около 11 кг. В   мащаба на 450 млн. души, които живеят в ЕС, за 1 година този изхвърлен отпадък се равнява на повече вода от обема на всички язовири у нас, взети заедно, повече суровини от теглото на най-високата кула в света Burj Khalifa и повече въглеродни емисии от тези на цяла България.

Едва една трета от него се събира разделно, но половината от събраното все още е годно за употреба. Някои държави   вече показват пътя  - Франция въведе система за разширена отговорност на производителя, Нидерландия си е поставила за цел да постигне над 45% събираемост и поставя акцент върху рециклирането, а скандинавските страни имат амбицията през година вече да оползотворяват 90% от текстила.  

“Примерите в Европа са различни.  Единствените държави - членки, в които действат законови изисквания за разделното събиране на текстилни отпадъци, са Франция и Естония. Във Франция

производителите на текстилни стоки и обувки са задължени финансово да подпомагат разделното събиране

и оползотворяване на текстилния отпадък чрез т.нар. система за разширена отговорност на производителя. Изключително успешният пример  там  показва, че с помощта на  отговорност от производителя  се постига висок процент на разделно събрания текстил - почти 40%. Това е един от най-високите дялове за цяла Европа”, уточнява Желева.

По думите ѝ по-голямата част от текстила, консумиран в Европа, започва своя дълъг път в Азия.  А именно разделното събиране и пренасочването за повторна употреба позволяват “затваряне на кръга” като процес на местно ниво и избягване на голяма част от въздействията при производството, тъй като се използва вече произведен и употребяван  материал.