С помощта на захранвани със селскостопански отпадъци гъби изследователи създават строителни материали, способни да се адаптират към околната среда и дори да се самовъзстановяват, съобщават за БТА от Областния информационен център-Варна. Проектът, наречен "Фунгатериа" (Fungateria), се финансира от програмата "Хоризонт Европа" и е с общ бюджет от 3 857 067 евро. Бенефициент е Кралската датска академия на изкуствата, а партньори са университети от Белгия, Гърция, Нидерландия, Норвегия и Великобритания.
Чрез сливане на гъбичен мицел с бактерии "Фунгатериа" разработва инженерно адаптивни, самовъзстановяващи се материали, които правят това, което конвенционалните продукти не могат. За разлика от традиционните - като бетон или пластмаса, тези имат способността да растат, да се самообновяват, да усещат промени в средата и понякога дори да се адаптират към нея с течение на времето.
Изследователите се стремят да проектират тези материали така, че да съчетават силата на естествения растеж с функционалността на инженерството, създавайки например стени, които сами затварят пукнатините си, строителни блокове, които абсорбират CO2, или повърхности, които могат да пречистват въздуха. Целта е да се разработят устойчиви материали с ниско съдържание на отпадъци, които съществуват в хармония с природата, отваряйки вратата към по-интелигентна и по-зелена архитектура и продукти.
Гъбичните хифи – нишковидните влакна, които се използват в строителството, могат да се хранят със селскостопански отпадъци, като образуват здрав, лек и изолиращ композит, а контролирането на този растеж е ключово за създаването на безопасни и издръжливи конструкции. Гъбата, използвана от изследователите, е от вида Schizophyllum commune. Тя се образува предимно върху мъртва дървесина, което представлява потенциален риск. Растежът на мицела трябва да бъде спрян, когато конструкцията е завършена, за да не започне да разяжда дървените опори.
Един от използваните по проекта методи се основава на естествените природни условия - светлината и температурата могат да подтикнат гъбичките да растат или да спрат. Друг подход включва бактерии, генетично модифицирани в университета в Гент, Белгия. Те захранват гъбичките с основни хранителни вещества и унищожаването им спира гъбичния растеж. Същите бактерии могат дори да бъдат програмирани да освобождават противогъбични съединения по команда, осигурявайки допълнителен защитен слой.
Изследователите от "Фунгатериа", които ще продължат работата по проекта до края на 2026 г., вече са доказали, че гъбата може да расте и да оцелява при стресови условия като суша и високи температури, което означава, че е устойчива на променящите се климатични условия.
