Автопаркът остава все така стар - 2,2 млн. от регистрираните превозни средства - 50%, са на възраст над 20 години

Данните, че България през последните две години е сред лидерите в ЕС по ръст в продажбите на нови автомобили, се оказва само капка в морето по пътя към обновяване на автопарка у нас.

Според информация от МВР всички регистрирани към 1 септември пътни превозни средства са малко над 4,3 милиона. Сред тях преобладават тези на възраст над 20 години - 2,2 млн., или повече от половината. Броят на возилата между 16 и 20 години е 976 000.

На възраст под 5 години са едва 286 000, което прави 6,6%

Превозните средства, които са били регистрирани за първи път в България от началото на годината, са 244 749, като в тази бройка употребяваните имат силен превес - те са 198 025.

Леките автомобили в страната са 3,2 милиона, като спрямо година по-рано те са с около 4% повече. Всяка втора кола е на дизел (1,6 млн.), а на бензин са 1,1 млн. Заедно те заемат 83% от пазара.

На този фон държавата се зае с обновяване на автопарка и превръщането му в по-екологичен, като пусна за обществено обсъждане Закон за насърчаване на електрическата мобилност. В него има записани няколко доста амбициозни цели.

В предложения законопроект се посочва, че до средата на 2026 г. у нас трябва да има 30 000 закупени нови и употребявани електромобила и плъгин хибрида.

Това е силна заявка, като се има предвид, че към 1 септември регистрираните в страната електрички са 23 065, а хибридите са общо близо 80 000. Това означава, че за една година броят на тези возила трябва да нарасне с поне 1/3. Това не е напълно непостижимо, като се има предвид, че в сравнение с миналия септември броят само на колите на ток и хибридите се е увеличил с почти 50 на сто. Въпреки това те имат дял под 1% от общия пазар в България. Трябва да се отбележи обаче, че например през юни 2020-а - само преди 5 години, електромобилите у нас са били едва 1493.

Данните на Европейската асоциация на автомобилните производители (АСЕА) показват, че българите купуват най-много нови коли на бензин, като броят им се увеличава с 16,5 на сто до 3843 спрямо 3320 през предходната година.

В същото време интересът към електрическите коли и хибридите догонва този към дизеловите автомобили. Продажбите на коли на ток през юли например напредват със 77,8%, или 272 спрямо 153 броя година по-рано. Въпреки това те имат под 5% от пазара на нови коли. Търсенето на плъгин хибриди нараства с 56,1 на сто до 64 спрямо 41 броя за същото време на 2024 г. При дизеловите автомобили търсенето расте с 16,5% до 361 превозни средства спрямо 310 коли година по-рано. Всъщност при покупките на нови автомобили се вижда, че

електричките и хибридите са само с 25 по-малко от дизеловите

Общо продадените нови коли у нас за периода януари-юли се увеличават с 6,8 на сто до 28 779 броя спрямо 26 939 за същото време на 2024 г. Регистрациите на хибриди растат със 102,4 на сто до 166, като страната ни отчита най-голям ръст в този сегмент от всички останали държави в ЕС, показват още данните на АСЕА. Напредват регистрациите и на електрички - с 37,5% до 1403 броя. Търсенето на плъгин хибриди пък се увеличава със 17 на сто до 337 броя.

Пазарът в България следва европейските тенденции, макар и доста плахо. От януари до юли тази година регистрациите на нови автомобили в целия Европейския съюз (ЕС) са малко под 6,5 млн., което е лек спад от 0,7% на годишна база. Само за юли обаче сделките са близо 915 хиляди и нарастват със 7,4%.

Делът на електрическите автомобили достига 15,6% от пазара,

но все още е далеч от очакванията на ЕС за този етап от прехода към цялостна електрификация. Хибридните модели продължават да растат и достигат забележителен дял от 34,7%. В същия момент общият дял на бензиновите и дизеловите автомобили пада до 37,7% при 47,9% преди година.

И при колите на ток се оказва, че българинът предпочита да купува употребявани. Съотношението на продажбите на нови и втора ръка е 1 към 4. При регистрациите на нови от началото на 2025 г. води един от моделите на Tesla със 166 бройки, въпреки че компанията няма представителство у нас. Но за разлика от автомобилите с двигатели с вътрешно горене, където съотношението е 1 към 7, електрическите возила не отделят вредни газове, независимо дали са нови, или употребявани.

Търговците са категорични, че интересът на българина към леки автомобили на ток втора ръка е изцяло финансов. Нова семейна кола под 80 000 лева тудно се намира, докато цените на употребяваните падат по-бързо от тези с бензинови и дизелови двигатели.

Изобилието на пазара втора ръка на електрически коли в момента е огромно. Над 3000 возила се предлагат само в една от най-известните интернет платформи у нас. И на този пазар най-продавани се оказват модели на Tesla. След това се нареждат Hyundai и Renault.

Електрическите коли губят повече от половината от стойността си през първите две-три години поради вълната от големи отстъпки от автомобилните производители. Според данни на Cox Automotive електромобилите на по-малко от две години сега запазват 47% от първоначалната си стойност.

Подобна е и ситуацията на българския пазар. Например електрически кросоувър на година и половина с 10 000 км пробег се предлага за 86 000 лева, а като нов е около 120 хиляди. Компактни модели на повече от 5 години пък могат да се купят за 10-15 000 лева.

Предлаганият нов закон у нас има за цел и да стимулира изграждането на зарядна инфраструктура

Записано е, че трябва да има поне 5000 публични точки за зареждане на електромобили, разположени на междуградската пътна мрежа, в централните части на 50-те основни града, а също така поне 15 хъба за бързозарядни станции по магистралите и поне 200 на входовете и изходите на градовете. Те ще са разположени на общинска територия или в частни обекти като търговски центрове, бензиностанции и други.

За да стане това, са предвидени опростяване на процедурите за свързване на зарядни станции към електрическата мрежа и на строителните процедури за изграждане на такива станции, задължение за

общините да осигурят места за устройства

на поне две паркоместа, стимули за осигуряване на лесен достъп до електрическата мрежа, преференциални финансови инструменти за малки и средни предприятия, инвестиращи в изграждането и управлението на инфраструктура за електрическо зареждане.

Постигането на посочената в закона бройка на станциите означава, че те трябва да се удвоят. Според данни от различни онлайн платформи зареждачките у нас в момента са близо 2800.

В проектозакона е записано още, че електромобилността ще се насърчава още със стимули за купувани на кола на ток чрез фондове, както и освобождаване от данък върху превозните средства.

Общинските съвети по предложение на кмета на съответната община пък могат

да въведат зони с ограничения,

където е забранено влизането на превозно средство от екологична категория Евро 3 или по-ниска. Това означава, че там няма да могат да влизат коли над 20-годишна възраст. Въвеждането на зони с ограничения в градове с население над 100 000 жители е задължително, пише в проекта за закон.

В България и Унгария зареждането вкъщи е най-евтино в ЕС

Тук киловатчас струва 12 цента, т.е. цената за 100 км е 2,18 евро, а за пълно зареждане 7,94 евро - срещу 25,73 евро в Германия

Встраните от ЕС в България и Унгария е най-евтино да се зареждат електрически автомобили вкъщи. Това сочи анализ на ирландския портал за сравнение Switcher.ie (виж таблицата), който е събрал и сравнил разходите за зареждане в повечето европейски страни, не само от ЕС.

За своя анализ Switcher.ie използва данни от европейската статистическа агенция Евростат. Изчисленията на разходите са базирани на ключовите данни за 25-те най-продавани електрически автомобила в Европа през 2024 г. Предполага се, че електромобилите ще се зареждат повече у дома и следователно цените на обществените зарядни станции или бързите зарядни устройства с постоянен ток по магистралите не са взети предвид.

От проучването е видно, че един киловатчас (kWh) електроенергия струва средно 39 цента в Германия. Според Switcher това означава, че едно возило с електромотор трябва да бъде заредено за 7,06 евро, за да измине 100 километра. Пълното зареждане според анализа струва 25,73 евро. Това поставя Германия начело, следвана отблизо от Дания и Ирландия. Цените в Дания са 38 цента за киловатчас, 6,74 евро за 100 километра и 24,56 евро за пълно зареждане. На острова един киловатчас струва 37 цента, 100 километра струват 6,62 евро, а пълна батерия - 24,14 евро.

Средно разходите за зареждане в Европа са 3,79 евро за 100 километра и 13,83 евро за пълно зареждане.

В Турция е рай за притежателите на електрически автомобили. Киловатчасът излиза само шест цента, което означава, че цената за 100 километра е едва 1,11 евро, а за пълно зареждане - 4,05 евро. Малко по-скъпо е в Грузия, Косово и Босна и Херцеговина, където цените на киловатчаса също са под десет цента.

У нас киловатчасът струва 12 цента, което означава, че цената за 100 километра е само 2,18 евро, а за пълно зареждане 7,94 евро - срещу 25,73 евро в Германия, или 4 пъти по-евтино. Но в България зареждането от домашния контакт на  електрически автомобил е два пъти по-скъпо от Турция.