Колко пари е нормално да се подарят на сватба, се питат хората. И когато могат, вече избягват да присъстват
Митко М. е 32-годишен мъж от София с много приятели –от детството и студентските години, по-нови, с които играе футбол, ходи на стрелба или рокконцерти.
През последните години обаче усеща, че му е трудно да поддържа активно толкова иначе приятни контакти. Срещите, излизанията и събиранията вече изискват твърде много парични средства.
Първо цените в заведенията са доста високи и вечер в чиято и да било компания и в която и да било кръчма излиза скъпо. В предишни години с радост е ходил с приятелите си по концерти на любими изпълнители дори в чужбина, но билетите за вход и транспортните разходи напоследък го карат да ограничи и тези изяви.
Назад във времето са останали и посещенията на приятели, които са се устроили някъде в чужбина. А и напоследък
все повече от близкия кръг се женят
и му се случва да присъства на толкова ергенски и момински партита и сватби, че ако се случат повече от едно в месеца, изваждат финансите му от предварителното планиране.
Така е не само с Митко, това напоследък се случва по целия свят. Западни медии изтъкват все по-често случаи, в които приятелства се развалят точно поради финансови причини. Например едно моминско или ергенско парти вече не представляват просто излизане до някой местен бар. Често те се превръщат в многодневни ваканции в чужбина, за които естествено домакинът не може да поеме всички разходи. Но дори да са наблизо, присъствието на тях изисква финанси поне за подарък.
Натискът да се харчат все повече пари за социални събития, които навремето са били далеч по-скромни, вече дори има име – френдфлация, от английската дума за “приятел”. Защото има осезаемо увеличение на разходите, необходими за поддържане на социални връзки и участие в празненствата на близките.
Статистиката определено е доста красноречива – колкото повече се отдалечаваме от пандемията, когато си седяхме вкъщи и не се събирахме с никого, толкова повече нарастват цените на стоките и услугите, които влизат в категорията “свободно време, култура, развлечения и спорт”. Последните данни например показват, че тази категория е с 9,9% годишно поскъпване, докато храните са със 7,5%. При това преди години
този тренд беше характерен само за лятото, докато през последните две години е всесезонен.
Според културния антрополог доц. Велислава Петрова от СУ “Св. Климент Охридски” пандемията в това отношение е довела до нещо неочаквано – временната загуба на възможността да се събираме с приятели изключително много е засилила тенденциите за качествено прекарване на свободното време.
Точно това провокира и повишаването на тези разходи. Културните събития съвсем не са изключение. Театрите и музикантите наистина пострадаха най-много от локдауните, но пък това, което се случва с цените на билетите след 2023 г., надхвърля доста средното поскъпване на живота.
Например билет за театър, който до края на 2019 г. е бил в рамките на 20-30 лева, днес често струва над 60 лева. Цена от 200 лева за сравнително хубаво място на поп или рок концерт напоследък минава за обичайна. Защото, когато гостува чужда звезда, същото място се продава за 300 лева и отгоре, при това
точно тези места се разграбват мигновено
Същото се отнася и за екскурзиите, независимо дали са в чужбина, или в страната. Примерът с цените на самолетните билети е красноречив. През август цените на билетите за международни полети са с над 10% по-скъпи спрямо август 2024 г., а от пандемията насам ръстът им е с около 60%. Изобщо не изтъкваме цената за превозването на багажа и факта, че “евтините” авиокомпании така са затегнали условията и цените за този багаж, че дори ЕК започва да мисли за регламент, с който да ги озапти.
Самите екскурзии са поскъпнали с 23% само за последните 12 месеца. Не че ходенето по забележителности непременно е свързано с приятелството и роднинството, но ако някой приятел ви покани да ходите заедно на Малдивите или Сейшелите, а вие не можете да си го позволите, това в някои случаи хвърля сянка върху приятелството.
В основата на френдфлацията стоят неизбежните финансови неравенства. С напредването в кариерата доходите на хората в един приятелски кръг започват да се различават значително. Приятелите може и да не обсъждат помежду си финансовото си положение, но когато различията налагат непосилни разходи, естествено е тези приятелски връзки да се поразкъсат.
Явлението всъщност не е съвсем ново и не го е създала пандемията, тя просто го засили. Според изследователи след финансовата криза от 2008 г. хората с по-високи доходи все повече инвестират в преживявания - пътувания, изискани вечери, присъствие на значими културни събития, вместо да купуват материални стоки. В същото време публичните пространства, където хората
могат да се срещат и общуват безплатно,
намаляват все повече. Социалният живот все повече се комерсиализира и се измества към заведения и платени дестинации, което автоматично вдига цената и на приятелството.
Не бива да се забравят и социалните мрежи. Фейсбук съществува от 2005-2006 г., но истински разцвет в международен мащаб достигна тъкмо през 2008-2010 г. Тази социална медия, а и всички следващи залагат изключително много върху идеята, че вашите приятели водят един прекрасен живот. Те ходят в чужбина, посещават изискани места, присъстват на грандиозни събития, снимат се с известни хора.
Доц. Петрова казва, че това въздейства изключително много на най-близките им приятели, пък и на онези, които ги познават само бегло и предимно от фейсбук. Въздействието на личния пример не може да се сравни с никоя телевизионна реклама. Човек, като гледа красивия живот, който водят останалите, някак си му се иска
и той да обикаля чужбина, и той да води същия живот
А това са все разходи. На никого не му минава през ума, че приятелите му във фейсбук имат и тъжни моменти в живота си и трудности, но не наблягат на тях.
Що се отнася до важните мигове в живота на човека, каквито са годежът и сватбата, там ситуацията с цените буквално е излязла извън контрол. Според изследване на британската компания Creditspring средната цена за присъствие на сватба във Великобритания към момента е 450 паунда, а за хората на възраст между 25 и 34 години достига дори 700 паунда. Средната цена за присъствие на моминско/ергенско парти е 779 паунда, което е към 521 евро. За сравнение, през 2008 г. този разход е бил едва 100 паунда. А ако партито е в чужбина, разходът в момента може да скочи и до 1200 паунда.
В България повишението на цената е не по-малко стряскащо. Ако трябва да вземем предвид само разходите за сватбеното тържество, по-точно само храната и напитките, през 2021-2022 г. у нас все още можеха да се намерят ресторанти, които
предлагат куверт от 35 или 50 лева за човек,
което при 100 гости правеше максимум 5 хиляди лева.
Днес няма как ресторант да ви организира сватба със стотина гости, ако не платите поне 20 хил. лв. Това е долната граница, иначе нормално такова сватбено тържество излиза 50 хиляди лева, а ако можете да си го позволите или имате много претенции, ще трябва да се разделите със 100 хиляди лева. Отделно са разходите за сватбения фотограф или видеооператор, диджея, халките, гражданската или църковна церемония, костюмите на булката и младоженеца, транспортните разходи, украсата и десетките дребни и едри разноски, които ще направят този ден наистина незабравим.
За гостите нещата също са поскъпнали. “Колко пари е нормално да се даде като подарък за сватба” е една от най-оживените групи във форума BG-mamma. От дискусиите в него се разбира, че далеч назад във времето са останали практичните подаръци – днес те се поднасят в плик. Нормално е сумата, ако не друго, поне да покрива цената на куверта и май българинът, който жени дъщеря или син, се стреми точно към това. Нищо че разходът е за негова сметка, а пликовете са за младоженците.
