Партиите в управляващата коалиция обсъждат варианти, вероятно ръстът на заплати ще се ограничи на 10%

15 години след появата на идеята ДДС да се увеличи на 22%, този вариант отново се завърта като един от начините за повече приходи в бюджета догодина.

Партиите в управляващата коалиция вече обсъждат черновата на държавните финанси за 2026 г., който ще е и първият бюджет в евро. Основните дебати са около това как да се покрие потенциалният дефицит, за да се вмести в рамките от 3% от БВП. Данните за изпълнението на консолидираната фискална програма и прогнозата за приходите и разходите до края на годината вече показвали, че

дефицитът от 3%, който по правилата на еврозоната не

можем да превишаваме, вече е по-голям

Някои източници сочат 6%, други 9%. Това налагало спешни решения.

Със сигурност няма да има промени в подоходното корпоративно облагане и плоският данък от 10% остава и догодина. Единият от вариантите за повече приходи е повишение на косвените данъци, който коментира и бившият финансов министър Владислав Горанов. (Виж интервюто с него на 3-а стр.) Първоначалните разчети показвали, че ако ДДС се вдигне с 2%, в хазната догодина ще влязат допълнителни почти 2 млрд. лева.

Предимството на такъв вариант е, че приходите от него са бързи, леко охлаждат бума на потреблението, не изискват големи разходи по събирането и засягат всички, а не само определени групи от населението. Опасенията обаче са, че може да се подхрани допълнително инфлацията. Вдигане на ДДС на 22% бе обсъждано и през 2010 г., но не се стигна до гласуване.

Резервен ход, ако това предложение не бъде прието от партиите в коалицията, било

изтегляне на двата графика - този за нови акцизни ставки и

за увеличаване на осигуровките

Според прогнозата на финансовото министерство засега е предвидено вноската да се увеличи с 1% от 1 януари 2027 г. и с още 2% от 1 януари 2028 г. Предвидено е максималният осигурителен доход от сегашните 4130 да се увеличи на 4430 лв. догодина и на 4730 лв. за 2027-а. А на следващата година трябва да стигне 5030 лв. Минималният осигурителен доход се предвижда да остане на 1077 лв.

Сега се обсъжда дали вдигането да започне още от 1 януари 2026 г. Ако този вариант бъде одобрен, означава съответните нива на дохода също да се изтеглят с година по-рано. Засега не се предвижда промяна на вноската за здраве от 8%, както и на съотношението работник-работодател в размера на осигуровката.

Идеята за повишение на осигурителната вноска е сред мерките за стабилизиране на пенсионната система. Размерът на трансфера от държавния бюджет за плащане на пенсии до 2027 г. се очаква да надхвърли 48% от общите разходи. Ако осигуровките бъдат вдигнати, субсидята от бюджета ще намалее с 2,4% през следващата година.

Календарът за нови акцизни ставки също

може да бъде променен

Още няма определени конкретни разчети, но за тютюна се предвиждат три равни стъпки до 2028 г., за цигарите се говори за вдигане с 5%. Алкохолът също ще има нов акциз от догодина, като вариант е общо увеличение с 20%, разсрочено във времето и след 2028 г.

Безспорно най-трудно остава решаването на въпроса с автоматичното индексиране на доходи. Във финансовото министерство са приготвили преглед на всички закони и подзаконови актове, които трябва да бъдат ревизирани.

Засега плановете са минималната заплата да расте по график - 1213 лв. от 1 януари 2026 г. и 1272 лв. за 2027-а.

Индексирането на доходите се планира да се върне към обичайните 5-10%, без за определени групи да стига до 30-40%, както стана в последните години. На министерствата вече са изпратени указания за оптимизиране на щатовете, което включва и съкращения.

Прогнозните намерения за ръста на пенсиите за 2026 г. е да се осъвременят през юни с 4,6%, а през 2027 г. с около 4%. Финансите планират

коригирането им вече да става само по

швейцарското правило

Поради това точните размери ще станат ясни, когато се отчете инфлацията и ръстът на осигурителния доход, а в момента сметките са прогнозни.

Макрорамката на бюджета за догодина ще бъде определена при следните основни параметри - ръст на икономиката между 2,8-3%, дефицит от 3%, инфлация от 2,6-3%. Очакванията са икономиката да произведе 230-240 млрд. лв., което пресметнато в евро по курс 1,95583 означава 123 млрд. в новата валута. Очакваните приходи са около 103 млрд. лв., а разходите 112 млрд. лв.

Приоритетни области за разходите се очертават

здравеопазване, образование и отбрана

с около 10 -12 млрд., както и социалната сфера с около 34 млрд. лв.

Засега в плановете на финансовото министерство не влиза увеличаване на концесионни такси. Не са ясни още приходите от мита заради промените в общата политика по митата между ЕС и САЩ.

Окончателното решение за бюджета ще се вземе след серия консултации между партиите в коалицията. Според запознати вече имало напрежение по някои въпроси. Очаквано от БСП настояват за минимални ограничения в ръста на заплатите и да не се замразяват социални плащания.

Вероятността за нови избори се обсъждала също, защото ако се сбъдне, прокарването на непопулярни решения през парламента нямало да мине, а тъкмо обратното - разходите щели да набъбнат още.

Независимо от това запознати твърдят, че премиерът Росен Желязков и финансовата министърка Теменужка Петкова се готвели да представят финалния вариант на държавните финанси към средата на ноември, за да избегнат дълги и и популистки дискусии.

Един от обсъжданите варианти е да се изтегли по-рано графикът за увеличение на акцизите за алкохола и тютюневите изделия.
Един от обсъжданите варианти е да се изтегли по-рано графикът за увеличение на акцизите за алкохола и тютюневите изделия.