В интервю за КМГ председателката на Българо-китайската камара за индустриално развитие г-жа Десислава Дончева разказва за предстоящия форум под надслов „Пътят на коприната 2025", посветен на 10-годишнината на инициативата „Един пояс, един път", който се провежда с подкрепата на посолството на КНР в София. Тя сподели и мнението си за развитието на китайската икономика и нейните перспективи.
В. Г-жо Дончева, по повод юбилея на инициативата „Един пояс, един път", през септември предстои провеждането на българо-китайски икономически форум, по време на който ще бъдат дискутирани важни въпроси, свързани с геополитическите реалности и възможностите за развитие на бизнеса между Китай и България. Моля разкажете ни повече за това събитие. Разбрахме също, че форумът ще бъде под патронажа на българския вицепрезидент г-жа Илияна Йотова?
О. Да, точно така, под патронажа на вицепрезидента на Република България г-жа Илияна Йотова, и с подкрепата на посолството на КНР в България. Форумът е символ на дългогодишното партньорство, отбелязващо 10 години от създаването на Българо-китайската камара за индустриално развитие и 10 години от встъпването на България в инициативата на Китай. Събитието е под надслов „Пътят на коприната 2025" и ще се проведе в Международния технически панаир в Пловдив. Това е едно от ключовите събития, които очертават новите перспективи за сътрудничество между България и Китай. Форумът събира над 200 участници от България, Балканите и Китай – представителите на бизнеса, институциите и експерти. Ще дискутираме възможностите и предизвикателствата пред икономическото развитие в новите глобални и регионални условия.
Особен акцент ще поставим върху геополитическите реалности, които силно въздействат върху икономическите отношения и търговските потоци. В рамките на форума водещи експерти ще анализират промените в световния икономически и стратегически пейзаж, как се оформя новият многополюсен ред и как България и Балканите могат да се възползват от това като ключов регионален хъб между Европа и Азия.
Освен това, Балканските държави имат стратегическо географско положение, което ги поставя в центъра на инициативата „Един пояс, един път" и новите логистични коридори на Китай към Европа. Този форум не е само бизнес събитие, а платформа за създаване на дългосрочни партньорства и инвестиционни възможности, обединяващи технологии, иновации и устойчиво развитие.
В. Какви са основните теми, включени в програмата и какво очаквате от участниците в събитието?
О. Форумът „Пътят на коприната 2025" има ясна и прагматична цел – да скъси максимално пътя от първоначалния бизнес контакт до реалната сделка. Като съчетава изложение, панелни дискусии и B2B срещи, той създава ефективна и полезна среда за осъществяване на качествени бизнес връзки. Събитието ще събере над 200 участници – високопоставени представители на държавната власт, дипломати, инвеститори, експерти и бизнес лидери от България, Балканите и Китай.
В програмата са включени теми като дигиталната трансформация, изкуствения интелект, възобновяемите енергийни източници, интелигентната логистика и киберсигурността – области, в които България и Китай могат да намерят значителни общи интереси и да изградят успешни бизнес модели.
Очакванията са това събитие да осигури конкретни решения и нови възможности за интеграция в гъвкавата, но предизвикателна геополитическа среда, като помогне на бизнеса от региона да е конкурентоспособен и устойчив в бъдеще. БККИР получава значителна подкрепа от Икономическия отдел на Посолството на Китай в София, което е изключително важно за успешната организация и провеждане на събитието. Тази подкрепа гарантира високо ниво на диалог и сътрудничество между институциите и бизнеса от двете страни.
В. Темата за изкуствения интелект и възобновяемата енергия и сътрудничеството в тази насока ще бъде ли поставена по време на форума?
О. Тази тема ще бъде един от ключовите акценти по време на форума. Китай е световен лидер в тези области, като демонстрира забележителни постижения в иновациите и технологиите, които трансформират световния икономически пейзаж. Обмяната на опит и идеи с Китай е изключително важна за България и Балканите, тъй като дава достъп до нови възможности и стимулира устойчивия растеж в региона.
Програмата предвижда специализирани панели, посветени на изкуствения интелект и дигиталната трансформация, както и на възобновяемата енергия и устойчивото сътрудничество. Модератор на панела за възобновяема енергия е доц. д-р Теодора Пенева, икономист с над 25 години изследователски опит и 10 години практика в Китай. Тя има задълбочени познания по международна икономика и китайски език и култура, със значими приноси в разработването на политики за енергиен преход и социална защита в България. Доц. Пенева ще представи тенденциите в китайската фотоволтаична индустрия и възможностите за сътрудничество с България, а в дискусиите ще участват и представители на водещи китайски фирми, което допълнително обогатява съдържанието на панела.
Не по-маловажни са и панелите, посветени на електронната търговия и киберсигурност, които са от голямо значение за бизнеса. Те ще предоставят конкретни знания и решения за навлизане и усъвършенстване в динамичната дигитална среда. Такъв интегриран подход превръща форума „Пътят на коприната" в уникална възможност за бизнеса на Балканите да се учи от лидера в тези сектори – Китай, и да развива устойчиви стратегии за международна конкурентоспособност и растеж.
В. Китайската икономика непрекъснато отчита все по-стабилно развитие и утвърждаване, като ключовите думи са „стабилност" и „напредък". Кажете, моля, Вие къде виждате най-голям напредък, в кои сфери на икономиката?
О. Китайската икономика продължава да демонстрира стабилност и значителен напредък, резултат от последователната и целенасочена държавна политика при силно лидерство на президента Си Дзинпин. Тази политика включва мащабни мерки за стимулиране на растежа, иновациите и социалната стабилност, които осигуряват увереност и устойчивост въпреки сложната глобална обстановка и търговските напрежения.
През последните пет години Китай е постигнал безпрецедентен икономически растеж, с годишен темп от около 5,5%, което е доказателство за ефективността на стратегическото управление и инвестициите в научноизследователска и развойна дейност. Правителството си поставя амбициозната цел да поддържа стабилен растеж около 5% през 2025 г., като използва фискални стимули и политики за разширяване на вътрешното потребление. Особено динамично развитие се наблюдава в секторите на високите технологии, изкуствения интелект, дигиталната икономика, електронната търговия, както и зелената енергия и индустриалното производство с ниски въглеродни емисии. Китай е световен лидер в тези области, като е фокусирал огромни ресурси и усилия в усъвършенстването и масовото възприемане на иновациите. Този подход, ръководен от държавните институции, гарантира както икономическа стабилност, така и технологичен прогрес, предоставяйки мощна платформа за развитие и реализация на стратегически партньорства с други страни, включително България и целия регион на Балканите.
